Решение № 12209 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6524/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. срещу Решение 2736 от 24.04.2024 г. на Административен съд София-град по адм. д. 9761/2023 г., с което е отменено негово Решение РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. за отказ за верифициране на разходи по искане за междинно плащане 8/11.05.2023 г. на БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ (БАИ) в общ размер на 23 335,73 лева и преписката е изпратена за ново произнасяне. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са оплаквания, че мотивите на съда възпроизвеждат мотивите от друго съдебно решение, без съдът да извърши собствена преценка на относимите факти и приложимата нормативна уредба. Твърди се още, че съдът не е съобразил, че за разходите по т. 12 основанието е по т. 1 на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а не по т. 3, а в съдебното решение се обсъжда само хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Ответникът БАИ, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. за отказ за верифициране на разходи по искане за междинно плащане 8/11.05.2023 г. на БАИ в общ размер на 23 335,73 лева по административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) BG16 RFOP002-2.006-0002 от 20.01.2017 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е достигнал до извод, че е допуснато нарушение на формата на акта непосочване на фактически и правни основания за издаването му, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че при решаване на спора съдът е възпроизвел изцяло мотивите на Решение 1566 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 9627/2023 г., VII о., без да извърши проверка на административния акт въз основа на относимите факти и приложимата нормативна уредба. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на правилото на чл. 172а, ал. 2 АПК, съгласно което съдът трябва да изложи собствени мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. В резултат от механичното възпроизвеждане на мотивите на Решение 1566 от 9.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 9627/2023 г., VII о. съдът е пропуснал да установи, че за част от разходите в процесния отказ за верификация (т. 11 и 12 от Решение РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г.) се посочва правно основание по т. 1 и 2 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Мотивите на съда касаят обаче само т. 3 от чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Допълнително следва да се посочи, че в съдебното решение се съдържат противоречиви мотиви коя е приложимата редакция на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Първо съдът правилно отбелязва, че при решаване на спора е приложима редакцията на закона към ДВ, бр. 39 от 27.05.2022 г. стр. 9 от съдебното решение. След това на стр. 10 от съдебното решение при изброяване на кумулативните изисквания за верификация е цитирано съдържанието на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ в редакцията от ДВ, бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г., която обаче не е приложима в настоящия случай по аргумент от § 70 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г. на Държавен вестник). По горните съображения делото следва да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за решаване на делото и да изложи собствени правни изводи при проверката на законосъобразността на административния акт. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение