Решение № 11097 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 1310/21.12.2023 г., постановено по адм. д. 2073/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е стигнал до неправилни изводи, които не кореспондират с доказателствата по делото, по отношение на парцели 67876-1-2-4; 67876-25-1-1; 67876-4-4-9, 67876-5-3-30, 73287-23-1-1, 73287-332-2-1, 73287-332-4-1, 73287-362-2-25, 73287-404-4-66, 73287-404-4-86, 73287-47-3-1, 73287-5-1-2 и 73287-6-1-1. Посочил е, че в съдебния акт не се съдържат аргументи по отношение на парцел 73287-368-1-41. Съображения в подкрепа на наведените доводи са изложени в касационната жалба и писмена молба. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски по представен списък и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Н. З. И. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Н. З. И. срещу Уведомително писмо с изх. 02-020-6500/6732#11 от 03.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която са извършени намаления в общ размер на 54919,83 лв. по заявени за субсидиране схеми и мерки: Подмярка 13.1/НР1 намаление с 11240,22 лв.; СЕПП намаление с 27649,64 лв.; Мярка 12 намаление с 2789,48 лв.; СПП намаление с 58,26 лв.; СПК намаление с 5896,27 лв.; ЗДП намаление със 7285,96 лв. Оспореното уведомително писмо се явява второ по подаденото заявление за подпомагане за 2018 г. от Н. И. на 12.05.2018 г. поради това, че първото уведомително писмо по това заявление е отменено и върнато за ново произнасяне (решение 1000/29.07.2022 г., постановено по адм. дело 1118/2021г. на АС Бургас с констатации за нарушение на чл. 59, ал 2, т. 4 от АПК). Решаващият съд е установил от фактическа страна, че Н. И. е регистриран като земеделски производител с УРН 202535 и за кампания 2018 г. е заявил за подпомагане общо 217 парцела по девет схеми и мерки за подпомагане. АС Бургас е приел за установено, че при извършване на административни проверки по заявлението за подпомагане са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин парцел 67876-3-6 и парцел 67876-4-9, за което заявителят е уведомен. В законоустановения срок заявителят не е представил документи, удостоверяващи правното основание за ползване на застъпените площи. За 122 парцела е назначена проверка на място със заповед 371159/19.11.2018 г., издадена от началник отдел на Регионален технически инспекторат Ямбол. Констатациите от проверката на място са обективирани в доклад, връчен на съпругата на заявителя на 14.12.2018 г. с уведомително писмо с изх. 01-282-6500/733 от 30.11.2018 г. В обобщените резултати от доклада установената площ след извършената проверка на място по заявлението за подпомагане е, както следва: Мярка 13.1/НР 1 96,56 ха, СЕПП 323,84 ха, СПК 31,91 ха, ЗДП 323,84 ха и Мярка 12/Натура 2000 7,71 ха. По делото е назначена съдебно техническа експертиза по искане на страните. Съдът е изслушал вещото лице в открито заседание, обсъдил е възраженията на ответната страна ДФЗ и е приел експертизата по делото. АС Бургас е приел за правилно приложението от административния орган на нормата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по отношение на парцел 67876-3-6 (67876-154-005) и парцел 67876-4-9 (67876-157-004), за които е установено, че са със застъпена площ 0.86 ха, съответно застъпена площ 0.30 ха, и за които не е представил документи за правното основание за ползването на посочените парцели. За парцели 21614-219-1-16, 73287-345-1-1, 21614-219-1-16 и 73287-345-1-1 съдът е приел за правилно извършеното намаление от ДЗФ, защото установените площи са под минималният размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане съгласно чл. 38в, ал. 1 във вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП (в приложимата редакция). При съпоставяне на заключението на вещото лице и доклада на ДФЗ, съдът е приел за установено наличие на разминавания в констатациите им по отношение на следните 18 бр. парцела: 67876-1-2-4, 67876-25-1-1, 67876-4-4-11, 67876-4-4-9, 67876-5-3-25, 67876-5-3-30, 73287-20-1-1, 73287-23-1-1, 73287-332-2-1, 73287-332-4-1, 73287-362-2-25, 73287-404-4-66, 73287-404-4-83, 73287-404-4-86, 73287-404-4-92, 73287-47-3-1, 73287-5-1-2 и 73287-6-1-1 като за всеки от имотите е обсъден отделно, за да се обоснове извод за 13 от тях, че е правилна констатацията на вещото лице, а за 5 установеното от ДФЗ. Различията в размера на установената площ са както следва: според Уведомителното писмо 322,44 ха (16.98%), според експертното заключение 330,33 ха (14.19%) и според съда 328,66 ха (14.77 %). При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган при условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона форма, и без допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда акта е издаден в противоречие на материалния закон, поради което е отменил изцяло оспорения административен акт и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Н. З. И. против Уведомителното писмо. Съдебното решение е неправилно поради необоснованост - налице е противоречие между мотивите на съда и диспозитива постановения съдебен акт. На първо място първоинстанционният съд е приел за установено от, че по отношение на по-голямата част от заявените парцели от земеделския производител не са налице разминавания в установената площ между експертното заключение и доклада на административния орган, респ. направените намаления, отразени в оспореното УП, са правилни и законосъобразни. Въпреки това първоинстанционния съд е отменил изцяло оспорения административен акт и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган, а не само по отношение на парцелите при които се установява разминаване в заключението на вещото лице и установеното от ДФЗ. Решението е вътрешнопротиворечиво и не може да се изведе действителната воля на постановилия го съд. На второ място по отношение на определените за спорни по делото парцели, при които е налице разминавания в констатациите на заключението на вещото лице и доклада на административния орган, при поединичното им разглеждане не се съдържат съображения на съда защо приема дадена констатация. В мотивите за тези парцели е посочена констатацията на вещото лице и дали съдът е кредитирал съответната констатация или не. Липсва анализ, както и фактически и правни основания защо първоинстанционният съд е приел тази констатацията, както и съображения относно възраженията на органа. На следващо място правилен е наведения довод от касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил въобще парцел 73287-368-1-41. Видно от експертното заключение вещото лице е приело, че изрязаните площи за допустими. От извършената проверка на място ДФЗ е констатирана, че допустимата площ е по-малка от заявената от земеделския производител. Като не е обсъдил тази парцел, не може да се разбере волята първоинстанционния съд относно законосъобразността на направеното намаление. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество ясно и недвусмислено по всички спорните въпроси, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка без да обоснове посочените от него разминавания в различните доказателствени източници, както и е пропуснал да формира изводи за част от спорните парцели, но е отменено уведомителното писмо в неговата цялост. Допуснатите са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери законосъобразността на съдебното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. На основание чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение