Решение № 12669 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2020 г.

Решение № 12669 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4086/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Б., подадена чрез адв. Илиева, против решение № 372 от 17.01.2020 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 11968/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на Бонева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2054#10/20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/ - РА. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01-6500/2054#10/20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20 а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП на Б. Б. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на ЗЗ 419, 25 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС -1/2) за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За да отхвърли жалбата срещу процесния акт, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че Б. Б. е регистрирана с УРН 202214 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Лицето е било одобрено за участие по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. по направление "ВПС-1" през кампания 2012 г. От страните не се оспорва обстоятелството, че за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на Бонева е изплатена сумата от 167 096, 24 лв. С писмо вх. № 01-6500/9652 от 11.11.2016 г. ДФЗ е уведомил Бонева, че на основание чл. 65, ал. 1 Наредба № 11/06.04.2009 г. след извършени административни проверки е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на посочените парцели спрямо одобрените /референтните/ такива, заявени за участие в мярката с направление "ВПС" е под 90%. Отбелязано е, че в следствие на изменения в ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавен поземлен фонд (ОПФ и ДПФ) на земеделските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности по постоянно затревени площи и в съответствие с чл. 59 от Наредба № 11/06.04.2009 г., Б. Б. е следвало да представи доказателства за прекратяване на договор за ОПФ и ДПФ. Съдът е констатирал, че по делото няма данни да е представена допълнителна информация във връзка с посочените договори. С акт с изх. № 01-6500/2054 от 30.03.2017 г., ДФЗ - РА е уведомил оспорващата за откриване на административно производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". От извършените административни проверки от служителите на ДФЗ-РА е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели спрямо одобрените /референтните/ такива е 31, 64%. С уведомително писмо № 01-6500/2054 от 25.05.2017 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. Бонева е била информирана, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление "ВПС-1". С писмо с изх. № 01-6500/2054 от 25.10.2017 г., ДФЗ- РА е уведомил Б. Б. за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата за целта писмена форма. При издаването му са спазени всички съществени процесуални изисквания. Актът е постановен в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е законосъобразен, а подадената срещу него жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена. Съдът е посочил, че административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 АПК и е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и подаване на документи, доказващи изпълнение на договора. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма, като по безспорен и категоричен начин е установено, че е налице недължимо плащане на суми по една от мерките, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Установяването на публичните вземания според чл. 166 ДОПК се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Горните разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да може да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н. По делото няма спор, че на касатора е изплатена сума в размер на 167 096, 24 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Според алинея втора от цитираната норма, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е определено, че Д. фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. От фактите по делото е видно, че съображенията на административния орган за издаване на процесния АУПДВ са, че лицето не е спазило изискването одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90 % от площта по направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Първоинстанционният съд е приел, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през кампания 2016 г., спрямо одобрените за участие в мярката е 31, 64 % или 57, 82 ха, което от правна страна е нарушение на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Несъответствието е описано и в приетата по делото СТЕ. От своя страна Бонева не е ангажирала никакви доказателства за оборване на така установените обстоятелства за неизпълнение на поетите задължения. В тази връзка съдът правилно е счел, че въз основа на събраните доказателства и приетата СТЕ, размерът на заявената от Бонева площ и процентното съотношение на тази площ спрямо одобрената за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е установен правилно от административния орган. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. въвежда едно обективно изискване за припокриване на референтните със заявените площи за съответната текуща кампания в определен размер, а именно минимум 90%. Неизпълнението на това изискване е въведено от разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. като основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент и издаването на АУПДВ, като е ирелевантна причината, поради която е допуснато несъответствието. Както правилно посочва и първоинстанционният съд фактите, релевантни за проверка на законосъобразността на процесния АУПДВ и посочени като мотиви в него, се свеждат до извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214 "АЕП" и като второ условие - до прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт. От събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете материалноправни предпоставки. Касаторът не оспорва, че е получила посочените суми по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление "ВПС-1". Не се спори и за наличието на втората предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получената като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно - многогодишният ангажимент да е бил прекратен. При това положение и на основание с чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., Б. Б. следва да възстанови 20% от изплатените 167 096, 24 лв., което се равнява на ЗЗ 419, 25 лв. С оглед изложеното, обжалваното решение на административния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,