Решение № 14907 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2017 г.

Решение № 14907 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1219 от 10.07.2017 г. по административно дело № 1721/2015 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отхвърлил жалбата на "Медицински център Хипоталамус" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56, против писмена покана № 16-2318 от 04.06.2015 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив; 2) осъдил "Медицински център Хипоталамус" ООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив направените деловодни разноски в размер на 400 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив, подадена от пълномощника адвокат Ж. Димова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд или, след отмяната на първоинстанционния акт, да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени процесната писмена покана. Претендира и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата са изложени от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание и в писмена защита. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), обективира волеизявление на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми в бюджета на касата от "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив, получени без правно основание от изпълнители на медицинска помощ в резултат на превишение от лечебно заведение, собственост на дружеството, на определените му средства с регулативни стандарти за брой специализирани медицински дейности (СМД), включващи направления за консултация или за съвместно лечение - бланка МЗ-НЗОК № 3, високоспециализирани медицински дейности (ВСМД) - бланка МЗ-НЗОК № ЗА, и стойности на медико-диагностични дейности (МДД) над разрешените надвишения и възможности за компенсиране за първото тримесечие на 2013 г., в общ размер от 28 525, 63 лева. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената пред него писмена покана, издадена от директора на РЗОК – Пловдив, за възстановяване от жалбоподателя на неоснователно разходваните от бюджета на касата суми в посочения в поканата размер вследствие на надвишен регулативен стандарт за първото тримесечие на 2013 г. за брой СМД и стойности на МДД. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт и обуславящите го такива) не е опровергана материалната доказателствена сила на констатациите на проверяващите финансови инспектори от сектор "СИМП" в констативен протокол от 11.11.2013 г. и в протокол № 13-2392/11.11.2013 г. за неоснователно получени суми, въз основа на които е издадена и оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана. Финансовите инспектори при проверката си са установили превишение на определените на лечебното заведение на жалбоподателя регулативни стандарти (РС) за СМД и МДД за първото тримесечие на 2013 г. Съгласно техните констатации е налице превишаване на назначените РС за първо тримесечие на 2013 г.: 1) в частта направления бланка МЗ-НЗОК № 3 над допустимите граници, съответно с повече от 10% за първо тримесечие на 2013 г. и начислените допълнителни 15%, с които могат да се превишават РС, но следва да се компенсират през следващото тримесечие, като превишението е в размер на 665 броя на обща стойност, възлизаща на 11 305, 00 лева; 2) превишение на назначените РС за първо тримесечие на 2013 г. в частта направления бланка МЗ-НЗОК № ЗА над допустимите граници с повече от 10% за първо тримесечие на 2013 г. и начислените допълнителни 15%, с които могат да се превишават РС, но следва да се компенсират през следващото тримесечие, което превишение е в размер на 566 броя на обща стойност възлизаща на 10 496, 60 лева; и 3) превишаване на назначените РС за първо тримесечие на 2013 г. в частта направления бланка МЗ-НЗОК № 4 над допустимите граници повече от 10% за първо тримесечие на 2013 г. и начислени допълнително 15%, което превишение е в размер на 6 724, 03 лева. Лечебното заведение не е компенсирало допуснатото превишение през първото тримесечие на 2013 г. по бл. МЗ-НЗОК № 3, бл. МЗ-НЗОК № ЗА и бл. МЗ-НЗОК № 4 на годишна база, както няма данни за неусвоени/неизползвани бланки от същия тип от възложените му брой СМД и стойност МДД. От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза също се потвърждава посоченото в писмената покана и предхождащите я констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми, превишение на регулативните стандарти. Констатациите на вещото лице са напълно идентични с тези на органите на РЗОК, като неговите изчисления са доказали както, че за първото тримесечие на 2013 г. е изчерпан от лечебното заведение определеният му общ брой СМД и стойности на МДД след извършено разпределение и преразпределение на допълнителен брой СМД и стойност на МДД в рамките на определените средства в бюджетните сметки на РЗОК - Пловдив, така и, че определените регулативни стандарти на жалбоподателя са надвишени от него, в резултат на което е причинена щета на НЗОК с установените от финансовите инспектори и посочени в писмената покана суми. За да отхвърли жалбата на ""Медицински център Хипоталамус" ООД срещу процесната писмена покана, Административен съд - Пловдив с основание е кредитирал компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената експертиза и е установил верността на констатациите в констативния протокол и в протокола за неоснователно получени суми. По делото е безспорно доказано, че лечебното заведение е извършило превишение като изпълнител на СИМП на договорения обем СМД и МДД, подлежащи на заплащане от бюджета на НЗОК, а извършените плащания от касата на суми за медицински дейности над договорения обем се явяват без основание. Изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е бил длъжен и е следвало да не назначава съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с посочените протоколи брой на СМД и стойности на ММД и над разрешените надвишения. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила (установени в раздел десети от глава втора на Закона за здравното осигуряване), правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Развитите от касаторовия повереник съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд - Пловдив, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. По отношение на твърдението в касационната жалба, че излизането от договорените между РЗОК – Пловдив и "Медицински център Хипоталамус" ООД - гр. Пловдив брой СМД, ВСМД и стойност МДД, които ИМП е можел да назначава за сметка на бюджета на НЗОК, не надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира, следва да се отбележи, че е неоснователно. Условията, реда и правилата, при които "Медицински център Хипоталамус" ООД - гр. Пловдив е можел през процесния период да назначава СМД и МДД, са уговорени между страните в сключения между НЗОК и дружеството съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор, индивидуален договор № 162318 от 12.02.2012 г., с който са уредени отношенията между страните във връзка с условията и реда за контрол по изпълнението на договора и санкциите във връзка с неговото неизпълнение. В чл. 54, ал. 1 от същия е посочено, че този контрол се извършва по реда на раздел десети от ЗЗО. Според чл. 56, ал. 1 в случаите, когато изпълнителят е получил от НЗОК суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по ЗЗО и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, се прилагат разпоредбите на чл. 76а от ЗЗО. За 2013 г. между НЗОК и лечебното заведение не е сключван нов договор, а са подписани три допълнителни споразумения към договора от 2012 г., съответно с № 1 от 08.02.2013 г., № 2 от 28.02.2013 г. и № 3 от 18.03.2013 г. С тези споразумения са направени редица промени в клаузите на договора от 2012 г., за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Съобразно чл. 44 и чл. 45 от този договор са установени правила и рамки, в които това лечебно заведение може да назначава СМД и МДД за сметка на РЗОК, като излизането извън тези рамки по силата на договора е за сметка на изпълнителя на медицинска помощ, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК, респ. РЗОК - Пловдив, е приела да финансира. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета за НЗОК за 2013 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностични дейности, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Определянето с протоколите към договора на брой СМД и стойности на МДД е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на определените стойности се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД трябва да бъде за сметка на изпълнителя, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2013 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация не е поскал репариране на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,