Решение № 11024 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16145/2010 г.

Решение № 11024 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16145/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: "Мега Груп" ЕАД, гр. Варна обжалва решение № 2228 от 1.11.2010 г. по адм. дело № 1658/2009 г. на АС - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030802661/30.03.2009 г. на ТД на НАП, гр. Варна, потвърден с решение № 270/04.06.2009 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 09 и 10.2003 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС; данък за общините по ЗКПО (отм.) за 2001 г. и данък върху печалбата по ЗКПО (отм.) за периода 2001 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 030802661/30.03.2009 г. на ТД на НАП, гр. Варна, потвърден с решение № 270/04.06.2009 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Мега Груп" ЕАД за данъчен период м. 10 и м. 11.2002 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на "Мега Груп" ЕАД е частично основателна, а жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна - неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел за неоснователни твърденията на органа по приходите за липса на доставки по процесните фактури за м. 10.2002. и м. 11.2002 г., предвид на това, че не са представени доказателства, установяващи обективно осъществено прехвърляне на право на собственост върху посочените във фактурите стоки - нефт и тежко гориво. Прието е, че от събраните документи при насрещните проверки както на прекия доставчик, така и на предходните доставчици са представени: пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, складови разписки и др. документи безспорно доказващи извършването на доставки по процесните фактури. Както прекия доставчик, така и предходните доставчици са представили исканите от органа по приходите доказателства, посочени в изготвените и връчени ИПДПОЗЛ. Представени са в хода на административното обжалване доказателства и по отношение на ползваните транспортни средства, както и за водачите извършили транспорта на стоките. С оглед на изложеното, съдът е приел, че извода на органа по приходите за липса на доставки по процесните фактури е необоснован и в противоречие с материалния закон. По отношение на непризнатия данъчен кредит за д. п. м. 02 - м. 06.2003 г. и м. 09-м. 10.2003 г. по спорните фактури, издадени от "Стандарт ойл ТМ" ЕООД /с ново наименование "Румил ойл " ЕООД/ с предмет на доставката - тежко гориво, по които предходни доставчици са ЕТ "Алфа Комерс-К. Пандурска" и "Крукс" ООД, съдът е приел изводите на приходния орган за правилни. Прието е, че от събраните документи при насрещните проверки на преките и предходните доставчици, представляващи частни документи, органът по приходите е установил, че липсват реално извършени доставки по фактурите. При това положение и при наличие на констатации в РА и РД за липса на материална кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на доставките, според съда, в доказателствена тежест на жалбоподателя е било да установи наличието на такава обезпеченост чрез годни доказателствени средства. Съдът е приел, че за установяване извършването на доставка жалбоподателят е представил в хода на административното обжалване писмени доказателства, които решаващият орган правилно е преценил и обсъдил при произнасянето си по същество. Според съда представените документи са частни такива и без достоверна дата, поради което доказателствената им сила, следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. От представените такива не може да се обоснове категоричен извод, че е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Според съда този извод не се опроверга и от приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, тъй като вещото лице е дало своето заключение без да извърши проверка в счетоводството на предходния доставчик ЕТ " Алфа Комерс-К. Пандурска". По отношение на преобразувания финансов резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), съдът е приел жалбата за неоснователна. Органът по приходите е констатирал, че за 2001 г. не е извършено разпределение за разхода за газьол и той не е отнесен към съответния обект, с който е свързан. Установено било, че е отчетен разход, без да е отчетен срещу него съответния приход за м. 01. и м. 05.2001 г., с което е нарушен принципа на съпоставимост на разходите и приходите, съгласно изискванията на ЗСч. Съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), финансовия резултат се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. Констатациите на органа по приходите в РА за липса на съпоставимост между разходите и приходите съдът е приел за неопровергана и в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че органът по приходите правилно е преобразувал финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) с разходите, които лицето не може да докаже документално, в нарушение на чл. 6 и § 1 от ЗСч .(отм.) и чл. 5, т. 3 от с. з. и НСС 2. Решението в частта, обжалвана от "Мега Груп" ЕАД, касателно отказан данъчен кредит по ф-ра № 2476/06.02.2003 г. и по ф-ра № 2483/28.02.2003 г., ф-ра № 2648/31.03.2003 г., ф-ра № 2764/30.04.2003 г., ф-ра № 2956/31.05.2003 г., ф-ра № 3016/30.06.2003 г., ф-ра № 3340/03.09.2003 г., ф-ра № 3374/31.10.2003 г., издадени от "Стандарт ойл ТМ" ЕООД /с ново наименование "Румил ойл " ЕООД/, е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението си Административен съд - гр. Варна не е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, както и всички приложени по делото относими доказателства, в следствие на което делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. По делото е представен ДРА № 551/26.09.2003 г., издаден на прекия доставчик на жалбоподателя - "Стандарт ойл ТМ" ЕООД /с ново наименование "Румил ойл " ЕООД/. С цитирания ДРА на прекия доставчик са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2002 г. - м. 5.2003 г. В обхвата на ревизирания период попадат и данъчните периоди, през които на прекия доставчик на жалбподателя са осъществявани доставки на гориво от доставчиците ЕТ "Алфа Комерс - К. Пандурска" и "Крукс" ООД - данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04 и 05.2003 г. Тези доставки именно от предходни за жалбоподателя доставчици са приети за нереални в процесния РА, поради което на последния е отказан данъчен кредит. В първоинстанционната жалба и писмените бележки на "Мега Груп" ЕАД са налице твърдения, че видно от съдържащия се по делото ДРА на прекия доставчик не са извършени корекции на декларираните със справките декларации резултати относно получените доставки от ЕТ "Алфа Комерс-К. Пандурска" и "Крукс" ООД, следователно в двата ревизионни акта са направени противоположни изводи относно реалността на едни и същи доставки. Тези възражения на жалбоподателя не са обсъдени от първоинстанционния съд, като не са изложени мотиви относно цитирания ДРА на прекия доставчик - дали същият е относим към правния спор по същество, както и дали с него е приета реалността на спорните доставки между "Стандарт ойл ТМ" ЕООД /с ново наименование "Румил ойл " ЕООД/ и ЕТ "Алфа Комерс- К. Пандурска" и "Крукс" ООД. Посоченото по същността си представлява липса на мотиви относно главните фактически и правни въпроси, нарушаваща правото на защита на страните и препятстващи ефективна касационна проверка на първоинстанционния съдебен акт. Така установеното е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ефективно е повлияло при събирането и най-вече при преценката на доказателствата, което ако не беше допуснато съдът вероятно щеше да достигне до други правни изводи. Това обуславя отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, следва, да се отговори на посочените въпроси. Решението в частта, обжалвана от "Мега Груп" ЕАД, касателно преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е правилно. Независимо, че в тази връзка от касатора не са изложени конкретни възражения, съдът с оглед задължението си да следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, счита че решението в тази му част е законосъобразно. Административният съд е изложил подробни и правилни мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни и понастоящем. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, обжалвана от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна е правилно. Административният съд е изложил законосъобразни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. По отношение на процесните фактури за м. 10.2002. и м. 11.2002 г. съдът правилно е приел, че по делото са представени доказателства, установяващи прехвърляне правото на собственост върху посочените във фактурите стоки - нефт и тежко гориво. По делото са представени пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, складови разписки и др. документи безспорно доказващи извършването на доставка по процесните фактури. Както прекия доставчик, така и предходните доставчици са представили исканите от органа по приходите доказателства в тази насока. Решението в тази част като правилно също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо А отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК