Решение № 288 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 944/2015 г.

Решение № 288 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 944/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК по искане на Окръжния прокурор на гр. Ямбол за възобновяване на ЧНД № 207/2014 г. на Районен съд гр. Ямбол, отмяна на постановеното по същото дело определение № 126 от 12.03.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Изтъкнати за доводи, че чрез разследване по прокурорска преписка вх. № 3175/2014 г. на Окръжна прокуратура гр. Ямбол е установена неистинност на доказателство - известие за доставка на препис от постановление от 14.01.2014 г. на РП гр. Ямбол за прекратяване на наказателното производство по ДП № 939/2013 г. на РУП-гр. Ямбол, което не е връчено на пострадалия Ж. Ч. на посочената в известието дата. Наред с това основание се претендира, че чрез същото разследване са налице обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и имат съществено значение за делото по което е оставена без разглеждане - като просрочена, жалбата на пострадалия срещу постановлението за прекратяване на ДП № 939/2013 г. на РУП-гр. Ямбол. Представителят на ВКП не поддържа искането за възобновяване пред ВКС, но не го оттегля. Намира искането за лишено от правно основание; извършената прокурорска проверка не е "разследване по смисъла на закона"; не са налице обстоятелства или доказателства, които да не са били неизвестни за съда, решил делото в първата и във въззивната инстанция. Позовава се на съдебна практика на ВКС, че направеното искане трябва да е свързано само с обстоятелства относно деянието и авторството на деянието, а не със съществени процесуални нарушения, които могат да са основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, но не и по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В подкрепа на тези доводи прокурорът от ВКП цитира практика на ВКС: решения № 111/2001 г.; № 233/14 г. и № 211/11 г. на второ наказателно отделение и решение № 546/10 г. на първо наказателно отделение. Пострадалият Ж. Ч. редовно призован, не се явява. Вместо него - защитата му, адвокат С. претендира уважаване на искането, тъй като от разследването на Окръжната прокуратура гр. Ямбол е установено, че приложената по делото разписка - известие за връчване на постановлението за прекратяване за РП гр. Ямбол на пострадалия Ч. е неистински документ относно датата на връчване на преписа от постановлението за прекратяване на ДП № 939/2013 г. на РУП-гр. Ямбол. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ В ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И КАТО ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ТОВА, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване, депозирано от окръжния прокурор на гр. Ямбол, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 1, т. 3 от НПК. Подадено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от разкриване на новото обстоятелство от процесуално легитимен субект. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С постановление на Ямболската районна прокуратура от 08.10.2013 г. е било образувано ДП № 939/2013 г. на РУП гр. Ямбол срещу неизвестен извършител, затова че на 17.06.2013 г. около 16,45 ч. на кръстовището на [улица]и [улица]при управление на л. а. "марка" с рег. [рег. номер на МПС], е нарушил правилата за движение, вследствие на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж. П. Ч., ЕГН: [ЕГН ] от [населено място] - престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "б" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 14.01.2014 г. по ДП 939/2013 г. на РУП гр. Ямбол прокурор от РП гр. Ямбол е прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство с мотиви, че установените телесни повреди, причинени на пострадалия Ч. не са от характера на предвидените в диспозицията на чл. 343, ал. 1 б. "б" от НК като съставомерен престъпен резултат травми по чл. 128 и чл. 129 от НК. Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е била подадена жалба от пострадалия Ж. Ч. на 10.02.2014 г., съгласно процедурата по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК. С определение № 126 от 12.03.2014 г. по нчд № 207/14 г. на Районен съд гр. Ямбол съдът е оставил без разглеждане жалбата на пострадалия Ч. като просрочена. Съображенията на съда, изложени в мотивите на определението са, че преписът от постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил връчен на пострадалия на датата 20.01.2014 г. и седмодневният срок по чл. 234, ал. 3 от НПК за обжалването на прокурорския акт е изтекъл на 27.01.14 г. При положение, че жалбата е подадена на 10.02.14 г., тя е просрочена, а производството за проверка правилността на постановлението на РП гр. Ямбол - недопустимо. По въззивна жалба от пострадалия срешу определението на първостепенния съд е образувано вчнд № 79/14 г. на Окръжен съд гр. Ямбол, по което с определение № 67/ от 15.04.2014 г. е потвърдил първостепенния съдебен акт. По жалба от пострадалия Ч. до Окръжна прокуратура гр. Ямбол е поискана проверка на обстоятелствата, при които е извършена доставката на процесното постановление на РП и по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт /обн. ДВ, бр. 64,от 07.08.2007 г./ е образувана прокурорска преписка № 3175/15 г. на Окр. прокуратура Ямбол. В хода на проверката с постановления от 13.01.2015 г., 27.02. 2015 и от 22.04.2015 г. е извършено разследване за изясняване валидността на връчването на пратката, вкл. и за начина на документиране на известието за доставка. В хода на проверките е било установено, че пратката с подател Районна прокуратура - Ямбол с получател Ж. Ч. е регистрирана в куриерската фирма [фирма] - [населено място] с баркод № /номер/ на 16.01.15 г. и е предадена на куриер за разнос на 17.01.15 г.; информацията за предаването на получателя е отчетена на 13.02.15 г. в системата на фирмата; за дата на предаването й е отразена датата 20.01.2014 г. с подпис на куриер с фамилия "Х. "; в бланката за връчване не е отразена датата на която е извършено личното получаване на преписа от получателя Ч., която е трябвало да се отрази в графата след подписа на получателя / спр. л. 53 от ДП/. С писмо на куриерската фирма до ОП гр. Ямбол е посочено, че доставката е следвало да бъде извършена от куриера към фирмата С. Р. Х.. От сведенията от лицето С. Р. Х. е изяснено, че пратката не е доставена от нея, нито подписът срещу графата "доставил" е на Х., което е изяснено и от видимото различие в графическото изображение на подписа й в саморъчните обяснения, сравнен с подписа в графата "доставил" в бланката на известието. Въз основа на тези данни при разследването е заключено, че "евентуално се касае за документно престъпление по чл. 309 от НК" и с постановление от 02.06.2015 г. пр. пр. № 3175/14 г. на ОП гр. Ямбол преписката е изпратена на РП Ямбол по компетентност според правилата на родовата подсъдност. Искането на окръжния прокурор е основателно, но не на посоченото основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, а на посоченото основание по т. 3 на същата норма. Не може да се твърди от окръжния прокурор в искането за възобновяване, че документът за доставката "е неистинско писмено доказателство", преди за него да има влязла в сила присъда или да е проведено разследване по реда на НПК. Вярно е, че този документ е писмено доказателство - частен удостоверителен документ за времето, мястото и лицата, участвали в процедурата по връчването на процесното постановление. Установяването на неистинността на доказателството по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК може да стане само с присъда и по изключение - чрез разследване по НПК, тъй като в случая се касае за извършено престъпление / ако доказателството е писмено доказателство - налице е престъпление при документирането; свидетелското показание е неистинско, защото е извършено при осъществяване състава по чл. 290, ал. 1 от НК; експертното заключение е неистинско - защото е предмет на деяние по чл. 290, ал. 2 от НК и пр. / . Според правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, по изключение, когато присъда не може да бъде постановена, това основание за възобновяване може да се установи и чрез разследване по НПК - при пречки за приключване на наказателното производство, когато са възникнали в наказателния процес някои от основанията по чл. 24, ал., т. 2 - 5 и т. 8 от НПК. В конкретния случай не е проведено разследване по реда на НПК и окръжният прокурор не може да се позовава на отмяна по реда на възобновяване в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК За разлика от основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК, възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК може да се претендира и при установени чрез разследване по прокурорска проверка обстоятелства. Това разследване може да не е в тесния смисъл - само по реда на НПК, но и извън наказателния процес; може да е в рамките на друго наказателно производство или в рамките на дейността на прокуратурата по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ - при прокурорска проверка. Именно по този ред е образуваната прокурорска проверка на ОП гр. Ямбол. Несъмнено, новите обстоятелства са събрани от компетентен орган, чрез разследване по ЗСВ. Безспорен е фактът, че тези обстоятелства не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото, защото се отнасят до въпроса за допустимостта на подадената от пострадалия жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза. Основателно се изтъква в искането за възобновяване, че новото обстоятелство се състои във факта, че пратката с препис от постановлението за прекратяване на РП не е доставена на пострадалия на датата 20.01.2014 г.; връчването на пратката не е датирано по отношение на получателя, а само по отношение на връчителя; връчването не е извършено от куриера С. Х., посочена като представител на фирмата- доставчик при доставката; подписът срещу датата на доставката 20.01.2014 г. в известието не е на куриера на фирмата - доставчик, а на неустановено лице; установено е от данните от Ч. и К., че пратката е доставена на Ч. от лице от мъжки пол, което не е служител на фирмата - доставчик и е получена от него на дата 05.02.2014 г. По изложените съображения е основателно искането по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на постановеното въззивно определение по внчд № 79/2014 г. на Окръжен съд гр. Ямбол, с което е потвърдено определение № 126 от 12.03.2014 г. по нчд № 207/14 г. на Районен съд гр. Ямбол за оставяне без разглеждане на подадената от пострадалия Ч. жалба по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК и възобновеното дело следва да бъде върнато на РС гр. Ямбол за ново разглеждане на жалбата срещу постановлението на РП гр. Ямбол по ДП № 939/2013 г. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията, развити от представителя на ВКП, че искането е неоснователно защото новото обстоятелство било неотносимо към въпросите от съществено значение за решаването на нчд № 207/14 г. на РС гр. Ямбол. Посочената съдебна практика няма паралел с настоящото дело, тъй като примерите в изброените решения № 111/2001 г.; № 233/14 г. и № 211/11 г. на II н. о. и решение № 546/10 г. на I н. о. са насочени към случаи, разкриващи пороци при приложението на материалния или процесуален закон, а не неизвестни за съда обстоятелства от решаващо значение за делото. В случая по настоящото дело е открито ново обстоятелства пряко относимо за решаване въпроса за допустимостта на подадената жалба. Въпросът е съществен, защото е свързан с упражняване правото на жалба, което е едно от основните права за защитата на засегнатите права и законни интереси на страните по делото срещу актовете на съда. С оглед изложеното и на основание правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение