Решение № 8039 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2019 г.
ВАСVIII отделение29.05.2019 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2457 от 28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2898/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б.. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП да заплати на ЕТ "Златен Грозд – Г. Й.", гр. К. сумата от 3 500 лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8039 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. при ЦУ на НАП против Решение № 2457 от 28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2898/2018 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р- 02000217007517-091-001/02.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., както и РА за поправка на РА №П-02000218120361-003-001/03.07.2018 г., потвърдени с Решение № 215/01.10.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Б., с който на лицето са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 23 932, 00 лв. главница и лихва за забава в размер на 3 329, 74 лв., поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Златен Грозд - Г. Йорданов", гр. К., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Златен Грозд - Г. Йорданов", гр. К., чрез процесуалния си представител адв. Трифонов, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С решението си Административен съд Б. е отменил РА № № Р- 02000217007517-091-001/02.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., както и РА за поправка на РА №П-02000218120361-003-001/03.07.2018 г., потвърдени с Решение № 215/01.10.2018 г. на директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Б., с който който на лицето са определени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 23 932, 00 лв. главница и лихва за забава в размер на 3 329, 74 лв., поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г. За да постанови този резултат Административен съд Б. е приел за установено от фактическа и правна страна, че през ревизираният период 2015 г. ревизираното лице, като регистриран земеделски производител е ползвал данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г., инвестиран в закупена нова земеделска техника, както и са изпълнени останалите изисквания на чл. 189б от ЗКПО. Съдът е приел за констатирано, че към 31.12.2015 г. търговецът е имал задължения за ДОО, ЗЗО и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации обр. 6 за 2012 г. в размер на ЗЗ, 54 лв. Според констатациите в ревизионния доклад и в акта, както и от представените по делото доказателства наличната дължима сума била внесена от лицето през следващата календарна година на 06.01.2016 г., ведно с начислената лихва в размер на 0. 71 лв. Предвид така установеното органът по приходите е посочил, че ревизираното лице не отговаря на изискванията по чл. 167 от ЗКПО за ползване на преотстъпване на корпоративния данък и по-точно не отговаря на условията по чл. 167, т. 1 и т. З от ЗКПО ревизираното лице да няма към 31.12.2015 г. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тях. За да отмени отказа за преотстъпване на данък за посочения период първоинстанционният съд е приел, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения, в контекста на помощта, разрешена с Решение на ЕК С
863/11.2.2011 г., може да бъде основание за отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези задължения идентифицират земеделския производител като "предприятие в затруднение" по смисъла на чл. 2, пар. 16 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 г., вр. чл. 10 и чл. 11 от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Приел е, че наличието на непогасени публични задължения не е основание за отказ на държавна помощ под формата на приспаднат данък, тъй като е приел, че задължението по чл. 167 от ЗКПО е обвързано със смисъла на понятието "предприятие в затруднение". Доколкото липсват каквито и да е доказателства, че ревизираното лице е "предприятие в затруднение", съдът е приел, че отказът от данъчното облекчение е неправилен. Като допълнителен мотив съдът е посочил, че не са налице и непогасени към 31.12.2015 г. данъчни задължения. За този извод се е позовал на проведената съдебноикономическа експертиза, която установява, че по дебитната сметка на задълженото лице са налични надвнесени и необвързани плащания в общ размер на 6 610, 44 лева, акумулирани към 31.12.2015 г., т. е. повече от дължимите за погасяване на определените му по основание и размер публични задължения. Съдът е приел, че органите по приходите, действащи в условията на оперативна самостоятелност при избора на начин за възстановяване или прихващане на недължимо платени задължения, е следвало да извършат прихващане с надвнесените суми, независимо че лицето не е подало искане за това. Приел е, че независимо, че декларацията обр. 6 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, данъчната администрация противоправно е бездействала да извърши посоченото в чл. 170, ал. 1 ДОПК прихващане за претендираните като невнесени в срок задължения към м. 12. 2015 г., поради което е недопустимо да черпи права от бездействието си. Относно установените лихви за невнесените в срок задължения съдът е приел, че само по себе си наличието на публично задължение не обуславя директно наличието на хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, която независимо че не поставя изискването принудителното изпълнение да е започнало, изисква публичните задължения да са подлежащи на принудително изпълнение, т. е. касае се само за тези публични задължения, които са годни за принудително изпълнение. Съдът е приел, че след изтичане на срока за доброволно плащане на декларираното от лицето публично задължение, органът по приходите е следвало да извърши служебно прихващане с наличните надвнесени суми, при което не би имало нужда и от изпращане на покана по чл. 182, ал. 1 ДОПК. Според съда годни за принудително изпълнение са само задължения, по отношение на които органът по приходите е упражнил задължението си по чл. 170, ал. 1 ДОПК и е изтекъл срокът за доброволното им изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, като в този срок вземането не подлежи на принудително изпълнение, т. е. все още не е подлежащо на принудително изпълнение. Съдът е направил извод, че спорната по делото хипотеза не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. По тези мотиви съдът е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт. Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество на спора решението е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви:
Настоящият касационен състав не споделя разбирането на Административен съд гр. Б. за обвързаността на задължението по чл. 167 ЗКПО със смисъла на понятието "предприятие в затруднение" и мотивът му, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения в контекста на помощта под формата на преотстъпен данък, може да бъде основание за отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези задължения идентифицират земеделския производител като "предприятие в затруднение" по смисъла на чл. 2, пар. 16 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 г., вр. чл. 10 и чл. 11 от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.
Действително, според чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ преотстъпване на данък по ал. 6, представляващ държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднено положение. Така уреденото изключение е самостоятелно основание за отказ от предоставянето на данъчно облекчение на земеделския производител, в случай, че то отговаря на определението за предприятие в затруднено положение, дадено в Съобщение на комисията "Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение
(2004/С-244/02 ). В § 11 от цитирания документ са описани критерии за определяне на предприятие в затруднено положение чрез обичайните признаци за предприятие в затруднено положение: "като например - нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите". От друга страна наличието на публични задължения по смисъла на чл. 167 ЗКПО, уреждащ общите изисквания за ползване на правото на преотстъпване на данък, е самостоятелна отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните и неизпълнението й е основание за отказ от това данъчно облекчение независимо дали предприятието може да се квалифицира като такова в затруднено положение. Наличието на публични задължения само по себе си не обосновава състоянието на предприятието като такова в затруднено положение, поради което не следва да се търси функционална връзка между тях.
Независимо от изложеното, правилен е крайният извод на решаващия състав, че наличието на непогасени задължения за ЗОВ е следвало да се съобрази с надвнесените суми по данъчната сметка на ревизирания, като в хода на ревизионното производство приходните органи са били длъжни служебно и без искане от заинтересованото лице да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяването и събирането на публичните вземания, вкл. за прилагането на определените в закона облекчения - арг. от чл. 5 ДОПК. По-конкретно следвало е да вземат предвид наличието на надвнесени и необвързани плащания по данъчната сметка на ревизираното лице към 31.12.2015 г. и в съответствие с дадената им оперативна самостоятелност по чл. 129, ал. 1 ДОПК да извършат прихващане, независимо, че няма изрично искане в тази насока от задълженото лице. В хода на проведеното ревизионно производство приходните органи е следвало да проверят действителните факти от значение за случая и след като това не е сторено, то е недопустимо да черпят права от собственото си процесуално бездействие.
Видно от констатациите в РА и заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, към 31.12.2015 г. по данъчната сметка и по данъчноосигурителната сметка на ревизирания има надвнесена сума в общ размер на 6 976, 81 лв., съгласно справка за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. При съобразяването й липсват непогасени задължения за ЗОВ в значително по-малък размер. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност при избора на начин за възстановяване или прихващане на недължимо платени задължения, освен в случая на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Като не е изпълнил дадената му от закона възможност и е бездействал, органът по приходите не е установил обективната истина.
В съдебната практика няма спор, че нормата на чл. 167 от ЗКПО е императивна, тъй като с нея се разрешава отклонение от общия режим на облагането с данък, поради което преотстъпването на данъка се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. Не се спори, че към 01.01.2015 г. ЕТ "Златен грозд – Г. Й." не е имал неизплатени публични задължения, включително за ДОО и ДЗПО. В качеството му на осигурител търговецът е подавал редовно съответните декларации по обр. 1 и обр. 6 съгласно Наредба Н-8/29.12.2005 г., с които ежемесечно е декларирал дължимите суми за ЗОВ и ДОД, като същите са внасяни редовно и в срок. С оглед фактическите установявания и при наличните данни по делото не може да бъде прието, че задълженото лице е некоректен данъкоплатец. Стремежът му да отстрани констатираното несъответствие в декларираното за 2012 г. и действително платеното не следва да има действие срещу него, още повече, че дължимите за този период задължения са били окончателно внесени в срок. Възникналата през м. 08. 2015 г. нередовност при плащанията на вноските за фонд ДОО и ДЗПО във връзка с подадена от лицето декларация обр. 6 № 220021507061830/14.08.2015 г., довела до формиране на неплатена част от задължения за м. 11. 2015 г. е следвало да бъде отстранена чрез прихващане с наличните надвнесени суми, които превишават невнесеното задължение по осигуровките. Настоящата инстанция счита, че възпрепятстване ползването на преотстъпване на данък съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в случая не съответства на целта на закона.
Като е достигнал до същия краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за извършването им, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.