Решение № 7928 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2014 г.
ВАСV отделение11.06.2014 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 973/21.02.2014 г. по адм. дело № 11836/2013 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати 400 /четиристотин/ лева разноски по делото на Стефан Митков Стефанов, жив. в гр. София, ул. "Крум Попов" № 57. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7928 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5111/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на 04 РУ "Полиция" - СДВР /началник на РУП/, чрез процесуален представител, срещу решение № 973/21.02.2014 г. по адм. дело № 11836/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. С обжалваното решение е отменена заповед с рег. № з-431/15.11.2013 г. на началника на РУП, с която на инспектор Стефан Митков Стефанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Стефан Митков Стефанов, жив. в гр. София, чрез процесуален представител в писмена защита оспорва касационната жалба, иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга и пределите на службата му, но в нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон и на целта на закона. В заповедта в нарушение на материалния закон е прието, че Стефанов е бездействал, като не е създал организация по запазване на местопроизшествие като не е упражнил контрол над пътен патрул, е което довело до противозаконното отнемане на автомобил. Поведението на Стефанов е квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения неупражняване на контрол над подчинени. Според дадената в справката и в заповедта конкретизация на така възприетото нарушение Стефанов, след като е чул за създалата се обстановка, не е посетил местопроизшествието, а е следвало да го посети и да създаде организация за запазване на увредения автомобил и да упражни контрол спрямо патрула по изпълнение на поставената задача. Съдът приема, че в административната преписка, приобщена по делото, не се съдържат данни, въз основа на които да се приеме за безусловно възникнало задължението на Стефанов да посети местопроизшествието и създаде организация по запазването му след като разпореждането от оперативната дежурна част до служителите в състава на друг пътен патрул е установено по несъмнен начин. Нарушено е изискването на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР относно мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени - реквизити на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Решението е правилно. Така установените факти относно местопроизшествието и поведението на инспектор Стефанов по време и след него не сочат на твърдяното нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР за неизпълнение на служебни задължения и неупражнен контрол над подчинени. Оспорената заповед следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилни са изводите на съда че същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и в нея липсва индивидуализация на конкретните дължими действия, които Стефанов е следвало да предприеме, включително кога, в кой момент е било дължимо извършването им, засяга правото му да възприеме фактическите рамки на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Стефанов е наказан за неупражнен контрол над подчинени, но не е описано с кои конкретни действия или бездействия Стефанов е неупражнил контрол. Разписаните в длъжностна характеристика задължения досежно упражнявания от инспектор Стефанов контрол са общи и от тях не може да се направи извод за допуснати конкретни нарушения от служителя. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че горните обстоятелства не се установяват в хода на съдебно производство. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят 400 /четиристотин/ лева разноски - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, платими от Столична дирекция на вътрешните работи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 246, ал. 1 ППЗМВР