Решение № 4616 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2009 г.

Решение № 4616 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторката Теменужка Нейчева моли да бъде отменено решение № 52/8.7.2009 г. по адм. д. № 5040/2008 г. на Софийския градски административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 20000637/15.10.2007 г. на ТД-София в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2002 г. и 2004 г., и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания, необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част, като й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли жалбата на ДОУИ-София да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от ДОУИ-София против решението в частта, с която е отменен и изменен РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата на Нейчева против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Моли решението да бъде оставено в сила в обжалваната от Нейчева част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 20000637/15.10.2007 г. на ТД-София в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) с лихви за 2001 г. и 2003 г. Със същото решение е изменен РА в частта, с която е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г., като е определен данък 13 136,70 лв със съответни лихви и за 2004 г. е определен данък 6037,90 лв със съответни лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия, без допуснати съществени процесуални нарушения. Ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за периода 2001 г. - 2005 г., тъй като разходите на търговеца надвишават неговите приходи за всяка от годините и е определена облагаема основа, и данък по ЗОДФЛ (отм.) с лихви за внасяне. В РА е констатирано, че за ревизираните години Нейчева не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). В РА не са възприети доводите на Нейчева, че за покриване на разходите семейството й със Стефан Нейчев е ползвало заем от 1998 г. от Дойчин Дойков във размер 3 000 000щ. д. със срок на издължаване 10 г. и 115 000 лв дадени от родителите им. Съдът е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, възприел е фактическа обстановка, съобразена с тях и е достигнал до обоснован извод, че твърденията за получени заемни средства в посочените размери не са доказани. Взел е предвид заключенията на тройната техническа експертиза относно вложените материали и услуги в построената по стопански начин жилищна сграда с гараж и предвид обоснованото заключение на счетоводната експертиза е достигнал до извод, че за 2001 г. и 2003 г. не е налице превишение на разходите над приходите и данък неправилно е определен с РА, а за 2002 г. дължимият данък е в размер 13 136,70 лв. За 2004 г. с РА е определена данъчна основа на основание чл. 109, ал. 2, т. 2 -4 и 7 ДПК (отм.), тъй като са налице укрити приходи по чл. 109, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.) - 222 368,09 лв постъпили по разплащателна сметка на Нейчева. Посоченото основание по чл. 109, ал. 1 и 2 ДПК (отм.) неправилно е приложено в ревизионния доклад № 637/10.9.2007 г., който е съставен при действието на ДОПК и актосъставителят следваше да се позове на аналогичните чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 122, ал. 2, т. 2 - 4 и 7 ДОПК. Съдът е приел, че неправилно е приета за данъчна основа цялата наличност по разплащателната сметка на Нейчева, тъй като била обоснована с приходите от продажби на лек автомобил и недвижим имот, които били прехвърлени от една банкова сметка в друга, а също и с приходите, налични към 1.1.2001 г., които са признати с РА - 66 418,88 лв. Изводът е необоснован. Видно от РД и заключението на счетоводната експертиза признатата наличност към 1.1.2001 г. от 66 418,88 лв, участва в изчисленията на доходите за 2001 г. и не може да се взима предвид повторно за 2004 г., както е постъпил съда. Приходите от продажбата на автомобил и недвижим имот също са взети предвид при изчисленията на доходите и разходите на семейството и не обясняват значителната наличност по разплащателната сметка на Нейчева през 2004 г., която в хода на ревизията е обяснена само с наличните средства към 1.1.2001 г. В РА е определена облагаема основа в размер на укритите приходи, постъпили в разплащателната сметка на Нейчева, което е допустимо по чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 и ал. 4 ДОПК. Доводите на касаторите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда не са основателни. Съдът и данъчните органи правилно са преценили правното значение на постановлението за прекратяване на наказателно производство като акт, който не се ползва със сила на присъдено нещо. Доводът за противоречие между процесния РА и съставения РА на съпруга Стефан Нейчев е неоснователен - в този РА са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) на Нейчев, като не е приложен РД към него и доводът за приета различна фактическа обстановка е неоснователен. Решението в частта, с която е изменен РА в частта, с която са определени данъчно задължение за 2004 г. по ЗОДФЛ (отм.) с лихви като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се преизчислят, поради промяната в резултата. Нейчева има право на разноски за двете инстанции в размер 3361,83 лв. ДОУИ-София има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 1988,69 лв или по компенсация ДОУИ-София следва да заплати разноски по делото на Нейчева в размер 1373,14 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,