Решение № 10111 от 9.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Котрулев против решение 2704 от 20.04.2022г. по адм. д. 1080/2020г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени исковете против Столична община за обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва считано от 30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за неимуществени вреди изразяващи се в причинени през периода от 18.12.2019г.-30.01.2020г.: тормоз, унижение и обидно и унизително отношение от покана за доброволно изпълнение изх.ДПН19-ГР94-2424/18.12.2019г. от Отдел Общински приходи-Люлин, Дирекция Общински приходи-Столична община, от мълчалив отказ по заявление-възражение от ищеца рег.РДН20-ГР94-1/02.01.2020г. за отписване на задълженията по давност и от писмо рег.ДЛН20-ГР94-1/1/14.01.2020г. на началник отдел Общински приходи Люлин. Касаторът твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209 АПК. Счита, че волята на ищеца е била подменена, а диспозитивът е произволно формулиран, в противоречие с петитума на исковете, както и че липсва произнасяне по предявените искове за обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия и за целия исков период. Изтъкват се нарушения във връзка с попълване на делото с доказателствен материал и изясняване на фактическата обстановка. Твърди се, че е налице отказ от правосъдие. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Столична община чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил искове на А. Котрулев против Столична община за обезщетение в размер на 500 лв., ведно със законната лихва считано от 30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за неимуществени вреди изразяващи се в причинени му през периода от 18.12.2019г.-30.01.2020г.: тормоз, унижение и обидно и унизително отношение от покана за доброволно изпълнение изх.ДПН19-ГР94-2424/18.12.2019г. от Отдел Общински приходи-Люлин, Дирекция Общински приходи-Столична община, от мълчалив отказ по заявление-възражение от ищеца рег. РДН20-ГР94-1/02.01.2020г. за отписване на задълженията по давност и от писмо рег. ДЛН20-ГР94-1/1/14.01.2020г. на началник отдел Общински приходи Люлин. Съдът е установил от фактическа страна, че в качеството му на собственик на недвижим имот касаторът е получил покана за доброволно изпълнение от служители на ответника относно данък и такса за битови отпадъци в общ размер 4197,99лв. По искането на касатора от 01.02.2020г. за отписване на задълженията поради изтекла погасителна давност е формиран мълчалив отказ, който е отменен с Определение 6342/27.05.2021г. по адм.д.5242/2021г. на ВАС и преписката е върната за ново произнасяне. Административното производство не е приключило. С решение СФД21-РД28-48/15.02.2021г. на директора на Дирекция Общински приходи СО е отменен Акт за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 ДОПК 673643-1/30.12.2020г. на инспектор в отдел Общински приходи-Люлин и преписката е върната за ново производство по чл.107, ал.3 ДОПК. Събрани са свидетелски показания относно твърдяните вреди. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че поканата за доброволно изпълнение не представлява индивидуален административен акт, а като фактическо действие не е незаконосъобразна, тъй като задълженията по нея са определени въз основа на подадена от ищеца данъчна декларация. По отношение на писмо изх. ДЛН 20-ГР94-1/1/14.01.2020г. от отдел Общински приходи Люлин също е счетено, че то не представлява индивидуален административен акт, а с него само са дадени указания по движението на преписката. Прието е, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ, по отношение на който е налице предпоставката на чл.204, ал.1 АПК. Съдът е счел, че по делото не се търпени от ищеца емоции, описвани от него като чувство за тормоз, унижение и обида от участието му в административното производство и в частност от мълчаливия отказ, със степен, интензивност и продължителност над обичайната за такива обстоятелства. Прието е, че отмененият мълчалив отказ не е довел до влошаване на здравословното състояние на ищеца. В мотивите е посочено, че след отмяната на мълчаливия отказ все още не е решен по същество въпроса с дължимия размер на задълженията за данъци и такси, като искането за отписването им по давност е върнато на органа по приходите за ново разглеждане, т.е. административното производство не е приключило с влязъл в сила акт. Поради това съдът е счел, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания. Решението е постановено от предвидения в закона съдебен състав в кръга на неговата компетентност. Същото е допустимо, като съдът се е произнесъл изцяло и точно по предявените искове за обезщетение. Действително исковата молба и уточнението към нея не са юридически издържани, но от тях става ясно, че ищецът претендира обезщетение именно за понесени тормоз, унижение и обидно и унизително отношение от органи и длъжностни лица на ответника във връзка с процедирането на администрацията по повод отправената му покана за доброволно изпълнение изх. ДПН19-ГР94-2424/18.12.2019г., от мълчалив отказ по заявление-възражение от ищеца рег. РДН20-ГР94-1/02.01.2020г. за отписване на задълженията по давност и от писмо рег. ДЛН20-ГР94-1/1/14.01.2020г. на началник отдел Общински приходи Люлин. Ищецът твърди, че е бил принуден да виси по опашки в общинската администрация, въпреки че е с изкуствена става и че е трябвало да чака до края на приемното време на длъжностно лице от администрацията. Всичко това е съобразено и обсъдено от съда в мотивите на решението. Периодът на обезщетението е правилно определен от съда, при съобразяване датата на поканата за доброволно изпълнение и датата на предявяване на исковете. Недопустимо е осъждане за период след завеждане на исковата молба.В исковата молба и в касационната жалба не са изрично посочени други незаконосъобразни действия и бездействия, такива не са конкретизирани и с уточнението на исковата молба. Направено е произволно твърдение за опит за кражба на имота на касатора, без да е посочено от кого е извършен този опит и дали той е в кръга на административната дейност на общината по събиране на местни данъци и такси. Касае се за действие, относимо към предмета на наказателното право, поради което правилно административният съд не се е фокусирал върху него. Съгласно чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд, съгласно чл. 203 АПК, има компетентност да се произнася само по исковете, основани на твърдения за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на държавата и общините. Искове, основани на друго фактическо основание, лежат извън приложното поле на чл. 203 АПК и не могат да се разглеждат по същество от административния съд. Правилно съдът е отсял сред исканията и твърденията на ищеца онези, имащи отношение към отговорността по чл.1 ЗОДОВ и се е произнесъл по тях. По този начин съдът е процедирал допустимо, с оглед очертаната му компетентност по чл. 203 АПК. Съдът се е произнесъл по същество, надлежно сезиран с искова молба и уточнения, съгласно изискванията на чл. 127 ГПК вр. чл. 144 АПК. Видно от доказателствата по делото е, че до ищеца, като собственик на недвижим имот, е отправена покана за изпълнение на негови задължения към местния бюджет от служители в Отдел "Общински приходи-Люлин", в изпълнение на техните правомощия по закон. Несъществуването на посоченото в нея задължение към момента на изпращането и не се доказва от ищеца в хода на съдебното производство. Обстоятелството, че имотът не се ползва от касатора, не е основание за освобождаване от задължението за плащане на задълженията към местния бюджет, които тежат върху всеки собственик. Следователно отправената покана не представлява злоупотреба с правомощия, а за изпълнение на тези правомощията от съответните длъжностни лица от общинската администрация. Същото се отнася и до писмото, с което касаторът е поканен да изпълни вменено му от закона задължение попълване на данъчна декларация. Следователно по отношение на посочените покана и писмо не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на общината, предвидена в чл.1 ЗОДОВ. Що се касае до отправеното от ищеца искане за отписване на публични задължения поради изтекла давност следва да се отбележи, че то касае отделно административно производство, по което се следва произнасяне с административен акт, чиято законосъобразност, включваща и спазването на административнопроизводствените правила по издаването му не подлежи на преценка в настоящето производство. До момента ищецът не е доказал основателността на направеното възражение за изтекла давност. Тъй като административно производство не е приключило, правилни са изводите на съда, че фактическият състав, обуславящ ангажиране отговорността на общината за вреди все още не е осъществен. Не са налице и твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът не се позовава на влошаване на здравословното му състояние, поради което изслушване на експертиза в тази връзка не е необходимо за изясняване на спора. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция, както правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, което доказване в случая не е осъществено от ищеца. Освен това, при констатацията на съда за липса на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица в случая не е необходимо изследването на останалите предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на общината. Както се посочи по-горе, тези предпоставки са кумулативно предвидени и липсата само на една от тях е достатъчна за неоснователност на исковете. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да го остави в сила. При този изход от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд