Решение № 8951 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2014 г.

Решение № 8951 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Страхил Николов Веселинов от гр. София против решение № 42/06.01.14 г. по адм. д. № 1774/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Румяна Иванова Малинова, представлявана от адв. Маркова, надлежно упъномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С решение № 186/11.01.12 г. по адм. д. № 3617/11 г. по описа на Административен съд София град, поправено с определение № 343/23.01.12 г. по същото дело, влезли в законна сила, Административен съд София-град по оспорване на Страхил Николов Веселинов е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-3/11.01.11 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ -София е одобрил кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за част от територията на район "Витоша", Столична община, включваща Драгалевци и Симеоново, в частта за поземлени имоти с идентификатори 68134.1976.479 68134.10976.478 и е върнал приписката в тази част на издалия заповедта административен орган за ново произнасяне съобразно мотивите решението и нанасяне границата между двата имота по действащия кадастрален план. Въз основа на това влязло в сила решение и Заявление вх. № 94-46027/21.08.12 г. на Страхил Николов Веселинов Изп. директор на АГКК е издал Заповед № КД - 14-82/17.10.12 г., с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрил изменение на КК и КР за двата имота и изменение относно квадратурата на съществуващи сгради с идентификатори 68134.1976.478.2 68134.1876.479.2 и 68134.1976.479.5. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е именно тази заповед, в частта й, видно от съдържанието на жалбата, относно промяната в разположението и квадратурата на сградите с идентификатори 68134.1976.478.2 и 68134.1876.479.2 и 68134.1976.479.5. С постановенотопо делото решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването срещу обжалваната част на заповедта като е приел, че същата е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Върховният административен съд намира, че по повод допустимата касационна жалба следва да извърши, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон. Преди всичко следва да се има предвид, че в настоящата хипотеза на частична отмяна на заповед по чл. 49, ал. 1 ЗКИР за одобряване на КК и КР и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на влязло в сила съдебно решение компетентният административен орган процедира отново в условието на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, тъй като в частта на имотите, с оспорени в съдебното производство граници, по силата на отменителното заповедта съдебно решение влязла в сила КК липсва. Ето защо правното основание за издаване на обжалваната заповед е била именно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, а не разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР на основание на която е допустимо изменение на влезли в сила КК и КР, одобрени в нарушение на закона. В тези случаи административният орган действа служебно, след влизане в сила на съдебното решение и връщане на преписката от съда. Дори да е сезиран със заявление от страна по делото, както е в случая, Изп. директор на АГКК действа в рамките на отменителното съдебно решение и е длъжен да спази указанията в мотивите на това решение по прилагането на закона. В случай, че органът изпълни точно разпорежданията на влязлото в сила решение, позоваването на основанието по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, вместо действителното такова - по чл. 49, ал. 1 ЗКИР не представлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на заповедта, тъй като разпорежданията на органа са в съответствие с фактическите основания по влязлото в сила решение. В това производство обаче органът няма право да разглежда претенции извън предмета на спора, по отношение на който се простира силата на пресъдено нещо на съдебното решение . Видно от приложеното по делото влязло в сила решение по адм. д. № 3617/11 г. и влязлото в сила определение за поправка допуснатата в него очевидна фактическа грешка, предмет на административнопровния спор, разрешен с това съдебно решение била границата между имоти с идентификатори 68134.1976.479 и 68134.1976.478. По съображения, че границата в одобрената с обжалваната заповед КК е определена в нарушение приоритетността на източните на данни за границите на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1 от Наредбата на съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралнитге регистри, съдът, след отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР в обжалваната й част, е върнал преписката за нанасяне границата в отменената част с указания относно ползването на конкретен източник на данни. Тези рамки на съдебното решение и указанията в него, определят пределите на произнасяне на административния орган. В случая се установява, че Изп. директор на АГКК е излязъл извън предмета на преписката - одобрил е промяна в кадастралното заснемане не само на границата между двата поземлени имота, а и по отношение на съществуващи в тези имоти сгради, в която част произнасянето му се явява недопустимо. Ето защо, отхвърляйки жалбата на касатора Веселинов срещу процесната Заповед № КД-14-82/17.10.12 г. в обжалваната й част относно сградите с идентификатори 68134.1976.478.2, 8134.1976.479.2 и 68134.1976.479.5 първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. С оглед установената по делото фактическа обстановка и действителното правно основание за издаване на заповедта е следвало да приеме, че в обжалваната й част тя е издадена извън предмета на преписката и да уважи оспорването като основателно с обезсилването й в тази част. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение