Решение № 11284 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. И. Й., Й. К. Й. и И. К. Й. за отмяна на влязло в сила решение 2878/11.03.2024 г., постановено по адм. д. 3360/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение 555/05.12.2022 г., постановено по адм.д. 284/2022 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК като са изложени твърдения за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото от съдебните инстанции, разглеждали спора и при приложение на закона. Представени са множество писмени доказателства, за които се твърди, че са нови и относими към спора. Подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на съдебните решения и акта на кмета на Община Кнежа, от които се обосновава искане да бъде отменено решението на тричленния състав на Върховния административен съд, решението на АС Плевен, да остане в сила проект-скица по кадастрален план от 1904 г., кметът на Община Кнежа да извърши изменение в кадастралния план и кадастралните регистри на кадастралния план от 1987 г. по заявлението на К. Й., както и скица по кадастралния план от 1904 г. и нанесе всички сгради. Допълнителни доводи в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в открито съдебно заседание, в писмено изказване и в писмено възражение. Претендират се всички направени по всички дела разноски. Ответникът - кметът на Община Кнежа оспорва искането по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за юрискосултско възнаграждение. Ответникът Т. П. Я., редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по искането. Не претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочени правни основания - чл. 239, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С атакуваното решение 2878/11.03.2024 г., постановено по адм. д. 3360/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение е оставено в сила решение 555/05.12.2022 г., постановено по адм.д. 284/2022 г. по описа на АС-Плевен, с което е отхвърлена жалбата, подадена от К. Ц. Й., наследодател на искателите, против становище 1102-193-4/03.08.2021 г. на кмета на община Кнежа, в частта в която е обективиран изричен отказ за изменение на влязъл в сила кадастрален план на [населено място], общ. Кнежа, одобрен със Заповед 1080/04.08.1987 г. на Председателя на ОНС-Враца, относно границите на УПИ VIII-234, кв. 27 по плана на [населено място], във връзка с дадените задължителни указания по адм. д. 410/2019 г. по описа на АС-Плевен и подадено заявление вх. 9400-243-3/29.06.2017 г. от К. Й.. Към искането за отмяна не са представени никакви нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички писмени документи и заключението на съдебен експерт Х. Х. са приети при редовното разглеждане на съдебните спорове, водени до този момент или отразяват писмени волеизявления на страните по тях. Анализът на доказателствата, направен в искането за отмяна не може да бъде обоснове разглеждането на тези документи като нови доказателства по смисъла на чл. 239, г . 1 от АПК, защото те са приети при разглеждане на спора по същество и са били част от доказателствения материал, въз основа на който са формирани фактическите и правни изводи при решаване на делото от съответните съдебни инстанции. Доводите на искателите на практика целят да покажат, че тези доказателства не са съобразени правилно, но това не представлява основание за отмяна като извънреден способ. Подобри аргументи биха подлежали на обсъждане само в редовно касационно производство (каквото поради изчерпване на редовните инстанционни средства за защита е недопустимо за настоящото производство). В настоящото производство са недопустими за обсъждане и останалите доводи за допуснати нарушения на закона при постановяване на атакуваното съдебно решение. В открито съдебно заседание Д. Й. изрично е заявила, че всички писмени доказателства вече са представени по делото (т.е. не са нови, което се установява и от датите на тяхното съставяне и тяхното съдържание), но записаното в атакуваното съдебно решение не е вярно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, Сиела Норма АД, София, 2012 г ., проф.д-р Ж. С., проф.д-р А. М., проф.д-р О. С., доц.д-р В. П., гл.ас. Р. И., стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая ангажираните в настоящото производство писмени документи са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, били са приети като доказателства по делото, а и от техния характер и адресат е ясно, че са били известни на искателите. Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случая е напълно неоснователно, независимо, че част от цитираните в него доказателства са от значение за делото. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 2 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. За наличието на това основание, посочено в искането, не са посочени никакви конкретни обстоятелства и доказателства, доколкото не се твърди, че е установена по надлежния (наказателноправен) съдебен ред неистинността на свидетелски показания или заключение на вещо лице. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав