Решение № 12023 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14898/2014 г.

Решение № 12023 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14898/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Районна потребителна кооперация "Септември" - гр. Нови Пазар (РПК "Септември"/Кооперацията) срещу решение № 56 от 22.10.2014 г. постановено по адм. дело № 109 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Шумен. От изложеното в жалбата може да се направи безспорен извод, че решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата на РПК "Септември" срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 00000209 от 24.02.2014 г. издаден от младши данъчен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") в община Нови пазар. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Излага, че съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), такса битови отпадъци (ТБО) се определя по видове дейности, но не и съгласно разграничението извършено в действащата в периода 2011 г. - 2013 г. Наредба да определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Нови Пазар (НОАМТЦУОНП/Наредбата), в зависимост от качеството на задълженото лице, собственик на имота. Съгласно чл. 15, б. "б" от Наредбата, за имоти на физическите лица ТБО е в размер на 5 промила върху данъчната оценка на имотите, а съгласно чл. 15, б. "г" от Наредбата е в размер на 10 промила върху данъчната оценка за имоти, собственост на еднолични търговци и юридически лица. Сочи, че това разделение е противозаконно, предвид разпоредбите на ЗМДТ, който не допуска различие в таксите, с оглед вида на лицето, собственик на имота. Изводът на първоинстанционния съд, че общинският съвет не е допуснал нарушение на императивни законови разпоредби, противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ и е в пълно противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ). При постановяване на решението е игнорирана разпоредбата на чл. 7 от ЗМДТ и не е изяснено какви са материално-техническите и административни разходи по предоставяне на услугата за различните задължени лица, обосноваващи разликата в размера на таксата. Разпоредбата е дискриминационна и съставлява превратно упражняване на власт. Тя противоречи и на чл. 62 от ЗМДТ, която задължава общината да определи таксата по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Становището на първоинстанционния съд, че по отношение на размера на таксата приложение намира решение № 180-10 от 27.12.2014 г., е в противоречие с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ, императивно разпореждащ, че размера на таксата се определя с наредба. Сочения от съда размер от 2,2 промила не съществува, тъй като соченото решение е отменено с Наредбата приета 2011 г. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде обявена нищожността на АУЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението на АС - Шумен, в обжалваната в настоящето производство част, е отхвърлена жалбата на РПК "Септември" срещу АУЗД, в частта относно определените с него задължения за ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер общо на 6 404, 28 лв. и лихви в размер на 849, 31 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че РПК "Септември" - гр. Нови пазар е собственик на хотел ресторант и построената към него едноетажна постройка, находящи се в парцел I от кв. 58 по плана на гр. Нови пазар, декларирани с по реда на чл. 14 от ЗМДТ с декларация № 2701000899 от 30.06.2010 г. На основание чл. 66 от ЗМДТ оспорващият е подал декларация № 19000232 от 29.11.2011 г. и декларация № 381 от 16.11.2012 г., в които обективирал желанието си ТБО за посочения имот съответно за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. да бъде определена на база количество изхвърлени отпадъци, като заявил 1 бр. контейнер. С АУЗД № АУ00000209 от 24.02.2014 г., потвърден с решение на горестоящия административен орган, е установено, че РПК "Септември", в качеството си на собственик на недвижимия имот описан в декларация № 2701000899, дължи ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Дължимата сума за 2011 г. е определена в размер на 1 506,21 лв., от които 1 200,16 лв. главница и 306, 05 лв. лихви; за 2012 г. - 3 226, 33 лв., от които 2 802,14 лв. главница и 424,19 лв. лихви и за 2013 г. - 2 562,77 лв., от които главница 2 402,14 лв. и лихви 124,63 лв. При така установеното съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените към делото заповед № 967 от 20.10.2010 г., заповед № 847 от 31.10.2011 г. и заповед № 699 от 30.10.2012 г. на кмета на община Нови пазар достигнал до извод, че за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за територията на гр. Нови пазар е предвидено предоставянето на съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради което процесният имот попада в границите на районите, в които се извършват горепосочените услуги. За имота за периодите 2011 г., 2012 г. и 2013 г. са подавани декларации по чл. 66 от ЗМДТ за определяне на таксата според количеството генерирани отпадъци. Съдът е изложил, че съгласно чл. 15а, б. "д" от НОАМТЦУОНП, в актуалните й за процесните периоди редакции, за фирмите - еднолични търговци (ЕТ) и юридически лица (ЮЛ), за всички населени места и в гр. Нови пазар, подали декларация за обслужване на контейнер, таксата се определя в левове според броя на използваните съдове, както следва - 1 брой контейнер (бобър) - 1 200, 00 лв. Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ, тя включва разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1-3 от ЗМДТ и в нея не се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. Тъй като размерът на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, дължима от ЕТ и ЮЛ, не е регламентиран в Наредбата, приложение намира решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови пазар, приложимо на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ. Според него, таксата за въпросната услуга, дължима от ЕТ и ЮЛ, собственици на имоти в гр. Нови пазар, е в размер на 2, промила и се изчислява на база данъчната оценка на имота. От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че дължимите от Кооперацията ТБО, са неправилно изчислени и същият следва да бъде частично отменен. Приел е, че доколкото в АУЗД за 2011 г. административният орган не е предвидил и начислил като дължима сумата за предоставената услуга чистота на териториите за обществено ползване, оспорващият дължи само сумата от 1 200, 00 лв. за обслужването на един контейнер. След приспадане на внесените от Кооперацията суми, задължението й за 2012 г. е в размер на 2 802,14 лв., а за 2013 г. - 2 402,14 лв. В резултат на това е достигнал до извод, че АУЗД следва да бъде частично отменен за сумите над 6 404, 28 лв. и лихви в размер на 849,31 лв., а в останалата част оспореният акт е издаден в съответствие със законовите разпоредби. Приел е за неоснователни доводите за противоконституционност и незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 15а, б. "г" от НОАМТЦУТОНП. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че РПК "Септември", на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от Кооперацията декларация. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. имотът, собственост на Кооперацията попада в район, в който се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на община Нови пазар издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Съдът е извършил задълбочена проверка за законосъобразността на определения размер на задължението, в резултат на което е стигнал до законосъобразен извод за дължимост на определените в АУЗД задължения за ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер общо на 6 404, 28 лв. и лихви в размер на 849,31 лв. В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че не оспорва реалното извършване на услугите. Основните възражения в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, се свеждат до това, че съдът не е установил несъответствието на чл. 15а, б. "г" от НОАМТЦУОНП с КРБ и ЗМДТ, а оттам - нищожността на обжалвания АУЗД. Съдът намира посочените възражения за неоснователни. Публичният характер и общата достъпност на услугата за битови отпадъци, възложена на общините със закон - чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, безспорно изисква таксата да отразява действителните разходи на общината. Именно поради това законодателят изрично посочил в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Само когато количеството не може да се установи, размерът може да се определя по друг критерий. В настоящия случай се касае за ТБО определена на основание чл. 15а б. "д" от Наредбата, според количеството генерирани отпадъци, чийто размер е обусловен от броя на заявените и използвани съдове за битови отпадъци. Разпоредбата на чл. 15а, б. "г" от Наредбата, чиято противозаконност се твърди, е неприложима в настоящия случай, поради което доводите в касационната жалба за несъответствието й с нормативни актове от по-висока степен са неотносими към законосъобразността на обжалвания АУЗД. Регламентирането на размера на ТБО, според количеството на битовите отпадъци, противно на изложеното от касационния жалбоподател, е в съответствие с принципа на справедливост прогласен в чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ. Правилно първоинстанционния съд е приел, че определеният с чл. 15а б. "д" от Наредбата размер на ТБО, съгласно количеството битови отпадъци, включва само разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗМДТ (видно от чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ). Поради това, към определената съгласно чл. 15а б. "д" от Наредбата такса в размер на 1 200, 00 лв., съгласно изричната разпоредба на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, следва да се добави и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Тъй като нейният размер не е определен с Наредбата, в редакциите й за процесния период, съдът правилно е приел, че приложение следва да намери решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови Пазар, което продължава да е действащ и стабилен административен акт. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно, а съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. Законодателят не е създал ред, по който общинският съвет следва да взема решението си. Дали това ще стане с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ или със самостоятелно решение, е въпрос на преценка от органа на местно самоуправление. Видно от чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година. В настоящия случай, както се посочи, размерът на таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, при определянето й съобразно количеството битови отпадъци, не е определен с Наредбата. Поради това и при липса на издадено ново такова, приложение намира именно решение № 180-10 от 27.12.2004 г. на Общински съвет - гр. Нови Пазар. Позоваването на нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ е ирелевантно за спора, тъй като тя регламентира, че размерът на данъците по ал. 1 от същия закон се определя с наредба, а с АУЗД са установени задължения на Кооперацията не за данък, а за ТБО. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира, че не са налице, както сочените в касационната жалба отменителни основания, така и такива, за които съдът следи служебно по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение