Решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2019 г.

Решение № 492 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 5129/23.07.2019 г. по адм. дело № 4506/2019 г. на Административен съд – София-град, с което по жалба на "ГЕА-КОНСУЛТ" ООД е обявена нищожността на Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за определяне, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (отм.); , и административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания от административния съд по прилагане на закона, като е определен едномесечен срок за издаване на акта, който започва да тече от датата на влизане в сила на решението. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно се счита, че решението е недопустимо. Моли се решението на административния съд да се отмени, като се постанови друго по същество на спора или да се обезсили по изложените в касационната жалба доводи за недопустимост. Ответникът – "ГЕА-КОНСУЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител изразява доводи за неоснователност на жалбата. Моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените в касационното производство съдебни разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на "ГЕА-КОНСУЛТ" ООД против Решение № Ц-14 от 03.04.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се определя, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112, 48 лв. /МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (отм.);. С обжалваното решение Административен съд – София-град е обявил нищожността на процесното решение на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че оспорения пред него акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение № 4039/15.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015 г. на Административен съд – София-град и потвърдено с решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. на ВАС – IV отделение. Позовал се е на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която постановява нищожност на всички актове и действия на административния орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК е преклудирано правото на административния орган да прилага друго тълкуване на закона освен даденото от съда, както и да не се съобразява с даденото от съда тълкуване по конкретното дело, а именно установената материална незаконосъобразност на времеви критерии "въвеждане в експлоатация" на водноелектрическа централа с инсталирана мощност по 10 МВ при определянето на преференциална цена. Изложил е аргументи, че с постановяването на ново решение от органа не е налице настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материалноправен порок на волеизявлението на органа. Административният съд се е обосновал, че такъв правопроменящ юридически факт не би могъл и да настъпи в случая, тъй като указанието е по приложението на закона – съгласно указанията на Върховния съд няма нормативно установен критерий за обособяването на отделна група производители на електрическа енергия, формирана по признака "въвеждане в експлоатация" при определянето на преференциална цена. Приел е по-нататък в мотивите, че критерият "водноелектрически централи, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. ", "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата" и "водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата" е един и същ и е свързан с датата на обнародване на закона – Обн. ДВ., бр. 49 от 19 юни 2007 г. Съдът е счел, че Върховният административен съд със съдебното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение на АССГ, е приел, че критерият е материално незаконосъобразен и като отново е определила преференциални цени по този критерий, КЕВР е постановила акт в противоречие с дадените съдебни указания. На последно място съдът е приел, че прилагането на материално незаконосъобразния критерий не може да бъде преодоляно чрез позоваването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, който е цитиран от ВАС, въпреки, че в обжалваното решение, административният орган е посочил съдебно решение № 13785 от 12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г., то същият не е изпълнил указанията на съда в противоречие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК. При тези фактически данни първоинстанционният съд е обявил нищожността на процесното решение на КЕВР, като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Определил е и срок от един месец за издаване на акта. Така постановеното съдебно решение е валидно допустимо и правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд – София-град (АССГ) е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. Обосновано и правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил указанията на съда, дадени с влязло в сила решение № 4039/15.06.2017 г. по адм. дело № 2596/2015 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 13785/12.11.2018 г. по адм. дело № 12851/2017 г. на Върховния административен съд – IV отделение. Със съдебните актове са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – да не се прилага материално-незаконосъобразния критерий, свързан с датата на въвеждане в експлоатация на водноелектрическите централи, при определянето на преференциални цени, които указания не са зачетени от административния орган при разглеждането на преписката след връщането й от съда на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и въпреки ясните и задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Правилни са направените от административния съд изводи, че при новото разглеждане на преписката от КЕВР се постановява идентичен по съдържание акт с предходния отменен от съда (Решение № Ц-5 от 20.02.2015 г.) и в противоречие с решението на първоинстанционния съд. Безспорно по делото е, че със съдебното решение на АССГ, потвърдено с решението на ВАС е установена материална незаконосъобразност на критерия определяне на преференциална цена "въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г. ", "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата" и "водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата". Със съдебните мотиви по тълкуване и прилагане на закона се дават задължителни указания на административния орган да не се прилага незаконосъобразен критерий извън нормативно установените. Законосъобразно съдът е изложил съображения, че така посоченото по-горе съдебно решение на АССГ и потвърдено от решение на ВАС, обвързва КЕВР по материалноправния въпрос относно установената с него материална незаконосъобразност на времевия критерий за определяне на преференциална цена. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение, с което се отменя административният акт има действие по отношение на всички, поради което административният орган не може да извърши никакви други действия освен разпоредените му със съдебното решение. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – Решение № 8349/12.06.2013 г. по адм. дело № 6707/2013 г. – IV отделение В конкретния случай от данните по делото правилно решаващият съд е приел, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК. С оглед изложеното, не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Затова обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски не се дължат на касационния жалбоподател, а ответникът по касационната жалба не е представил доказателства пред настоящата инстанция за извършени по делото разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,