Решение № 3767 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2017 г.

Решение № 3767 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И., в качеството му на пълномощник на Общинския съвет Р. срещу Решение № 48 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 232/2016 г. от Административен съд Р. с доводи за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В отговор зам. областният управител на област с административен център Р. счита изложените доводи за "несъстоятелни" и необосновани. Моли решението на съда да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 185 и сл. АПК, съдът от първата инстанция е отменил разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1 за общинската собственост на Общинския съвет - Р., приета на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и утвърдена от него с Решение № 1020 по Протокол № 38/22.05.2014 г., изм. Решение № 436/29.01.2009 г., изм. с Решение № 564/14.05.2009 г., изм. с Решение № 588 и № 589/11.06.2009 г., изм. с Решение № 203/21.06.2012 г., изм. с Решение № 445/24.01.2013 г., и е присъдил на Областния управител на област с административен център Р. разноски по делото в размер на 400 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният текст е приет в нарушение на текстове от нормативни актове от по-висока степен - чл. 8 и чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове; чл. 76, ал. 3 АПК; чл. 11, чл. 14, ал. 2 ЗОбС, поради което е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е релевантните за решаване на спора доказателства и въз основа на техния анализ и на анализа на възраженията на страните е обосновал своите правни изводи. Те напълно кореспондират на приложимия материален закон. При постановяването на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Необосновани са аргументите на касатора, че отменената норма на чл. 19 от Наредба № 1 за общинската собственост не противоречи на чл. 14, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Съдът правилно е тълкувал закона, който предвижда само свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, да могат да се отдават под наем на трети лица. Изрично е посочено, че това "отдаване" става след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Издаваните от общинските съвети нормативни актове, с които уреждат обществени отношения с местно значение, задължително трябва да са съобразени с нормативните актове от по-висока степен. Като е приел, че: "Договори за наем на имоти частна общинска собственост, сключени за срок по-кратък от 10 години и чиито срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок до 10 години с решение на общинския съвет в случай, че не са нарушавали договорните си задължения. " Общинският съвет Р. безспорно е пренебрегнал тези изисквания. Нормата на оспорвания чл. 19 на наредбата касае имоти - частна общинска собственост, които НЕ са свободни или предстои да бъдат освободени поради изтичане на срока на договора за наем. Ако не са свободни отдаването им под наем не може да се обсъжда, предвид нормата на чл. 14 ЗОбС. А. предстои освобождаването им поради изтичането на договорения срок, независимо от това, че същият е бил по-малко от 10 години, отдаването им под наем следва да стане след търг или публично оповестен конкурс, както разпорежда закона. Следователно, с нормата на чл. 19 от Наредба № 1 се цели заобикаляне на норма от по-висок ранг, както правилно е приел решаващия съд, поради което е нелице незаконосъобразност. Несъгласието на страната с мотивите на съда не представлява касационно основание, а даденото от страната, в касационната жалба, тълкуване на закона не обвързва настоящата инстанция. При така изложените мотиви обжалваното решение се преценява за законосъобразно, а касационната жалба - за неоснователна. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на зам. областния управител. От една страна няма данни да е представляван от юрисконсулт в настоящата инстанция. От друга - в нарушение на изискването на чл. 80 ГПК, приложим в административния процес, не е представил списък на разноските. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение