Решение № 635 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2008 г.

Решение № 635 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1031/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). Г. потребителна кооперация "Х" е подала касационна жалба срещу решение № 348 от 29.121.2007 г. по гр.д. № 474 от 2007 г. по описа на Окръжен съд, гр. С., в частта с която е оставено в сила решение № 65 от 19.07.2007 г. по гр.д. № 119 от 2006 г. както и в частта, с която е обезсилено посоченото първостепенно съдебно решение и прекратено производството по делото. Моли решението да се върне за ново разглеждане за произнасяне по исковата молба. Прави оплакване, че касираното решение е постановено при нарушение на съществени процесуални правила - чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) както и че е материално неправилно и необосновано. Допълнително представя писмени бележки и доказателства. Ответника Общинска служба "З", гр. Ч. не е взела становище. Ответниците Д. л., гр. Ч. и Р. у. на г., гр. С. не са депозирали становище по касационната жалба в даденият им срок по чл. 218д ГПК (отм.) за отговор по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в законовия тридесет дневен срок, който е започнал да тече на 10.12.2007 г. и е изтекъл на 10.01.2008 г., а жалбата е подадена на 7.01.2008 г.с вх. № 56 същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. С исковата молба Г. потребителна кооперация "Х" е предявила срещу тримата ответници Общинска служба "З", гр. Ч., Д. л., гр. Ч. и Р. у. на г., гр. С. два обективно съединени иска - иск по чл. 209, ал. 2 ГПК (отм.) за признаване нищожността на решение № 43 от 8.04.2004 г. по гр.д. № 127 от 2003 г. на Ч. РС и потвърждаващото го решение № 235 от 9.07.2004 г. по гр.д. № 281 от 2004 г. на С. окръжен съд и иск по чл. 13, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е споделил изводите на Ч. районен съд по иска по чл. 209, ал. 2ГПК (отм.) и го е оставил счита, че решенията в сила. Изложените съображения и в двете инстанции се споделят и от настоящия състав. Горовладелска потребителна кооперация "Х", счита че решение № 43 от 8.04.2004 г.по гр.д. № 127 от 2003 г. на Ч. РС и решение № 235 от 9.07.2004 г. по гр.д. № 281 от 2004 г. на С. окръжен съд са нищожни защото не отговарят на изискванията на закона и на представените доказателства. Този иск правилно е бил отхвърлен от С. окръжен съд, който е посочил, че постановените решения са произнесени от законен съдебен състав, който е действал в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, по иск който е бил родово и местно подсъден на съответния съд. Волеизявленията на съдилищата са ясни и непротиворечиви и са изразени в писмена форма. От тях по категоричен начин може да се направи извод за отхвърлянето на иска. Повторното разглеждане на спора е недопустимо с оглед преклудиращата сила на съдебния акт съгласно чл. 224, ал. 1 ГПК. В исковата молба се навеждат доводи за неправилност и недопустимост на решенията, но не и за тяхната нищожност. Иска в тази част е правилно отхвърлен и решението следва да бъде потвърдено. Правилно е решението и в частта с характер на определение. Съгласно чл. 224, ал. 2 ГПК повторно предявеният иск за едно и също материално право се прекратява служебно от съда. В този случай С. окръжен съд е постъпил процесуално правилно и основателно е прекратил производството по иска по чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗФ защото е намерил, че искането за признаване на право за възстановяване собствеността на посочените в исковата молба гори е бил предявен по предходното гражданско дело и за тях е постановено влязло в сила съдебно решение. С решение № 235 от 9.07.2004 г. е отхвърлен иска за признаване на правото на възстановяване на гори в размер на 2 823,37 дка в нови реални граници в ревир "Х" въз основа на протокол от 1950 г. С исковата молба по настоящето дело се претендира признаване на право на възстановяване на собствеността върху 2 800 дка горска площ в нови реални граници, които се установяват с протокол от 1950 г. Следователно и двете искови производства имат за предмет възстановяване на едни и същи горски земи, заявени са между същите страни и е налице пълен идентитет на спорното материално право. В този смисъл правилно е приложена разпоредбата на чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.) и постановено решение с характер на определение е правилно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.