Решение № 15692 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2018 г.

Решение № 15692 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор към Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 6657/14.11.2017 година на Административен съд София град по адм. д. № 10683/2017 г., изменено с решение № 7649/12.12.2017 година по номера на същото дело, с които съдът е отменил по жалба на М. Д. от [населено място] негова Заповед № 17 – 4332-004786/31.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата и е осъдил СДВР да заплати на Д. направените разноски по делото. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира за неправилен извода на административния съд, че органът не е изложил мотиви за вида на наложената принудителна административна мярка, както и за срока на същата. В хипотеза на чл. 171, т. 2а ЗДвП органът действал при условията на обвързана компетентност, като същият нямал право да избира между няколко мерки. Законодателно решение /в относимата към датата на извършване на деянието хипотеза/ е, при управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ налагане на процесната ПАМ, а именно – прекратяване на регистрацията на МПС. Органът нямал възможност да избира между законодателно предложени няколко мерки, за да излага мотиви за законосъобразността, ефективността и съответствие на избраната от тях с целта на закона. По отношение на срока на мярката, същият бил на минимума от шест месеца, което, според касатора, определя като неправилни изводите на съда по жалба на собственика на автомобила, че съдът не може да извърши преценка за ефективността предвид липсата на мотиви за избрания срок на мярката. Касаторът мотивира наличието на материалноправните предпоставки за налагане на мярката. Адресатът на мярката, а именно – собственикът на автомобила бил нормативно определен. ПАМ била наложена в съответствие с целта на закона, при гарантиране на безопасността на участниците в движението по пътищата. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което жалбата на М. Д. от [населено място] срещу негова Заповед № 17 – 4332-004786/31.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата се отхвърли като неоснователна. Ответникът, М. Д. от [населено място] не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС София град е Заповед № 17 – 4332-004786/31.07.2017 г. на полицейски инспектор към Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата. Със същата, на М. Д. от [населено място], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид констатираното на 28.07.2017 г. нарушение по отношение на водача И. И., състоящо се това, че на същата дата лицето И. е управлявало МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Д., без Щ. да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. За да отмени заповедта, съставът на АС София град, въз основа на анализ на доказателствените средства, е мотивирал незаконосъобразност на същата като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че органът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е мотивирал срока на наложената ПАМ; както и че мярката не съответства на целта на закона предвид налагането й спрямо собственик, който е инвалид /и има нужда от автомобила си/ и който не е извършител на деянието, за което мярката се налага. При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът релевира общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Предвид факта, че служебната проверка от касационната инстанция не се разпростира върху правилното приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд, направеното общо възражение в тази насока, се явява неоснователно. Предмет на спора пред касационната инстанция е правилното приложение на материалния закон от страна на АС град София. Страните не спорят, че на 28.07.2017 г. И. И. е управлявал МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Д., без Щ. да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Нарушението е установено на същата дата от компетентните затова органи, като извършването му е удостоверено в редовен съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Видно от приложения на л. 14 от делото на АССГ АУАН, г-н И. е направил възражения по същия в насока, че в действителност управлява МПС без да притежава СУМПС, но е имал необходимост да управлява автомобила до "ВМА" и бил записал курсист в курс за придобиване на правоспособност като водач на МПС. Тъй като фактите досежно управлението на МПС от водач без СУМПС са безспорно установени по делото, касационната инстанция намира, че спорът между страните касае приложението на материалния закон. Отразената дата на нарушението, както в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ – л. 14 по дело № 10683/2017 г. на АС София град, така и в обжалваната заповед – л. 6 по същото дело, е 28.07.2017 г. Към тази дата, относима и приложима редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП е тази, приета с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 05.07.2017 г. Съгласно текста на относимата редакция на нормата, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. В конкретната хипотеза органът няма право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Тъй като водачът И. е управлявал МПС без СУМПС, към датата на извършване на деянието са били налице материалноправните предпоставки за налагане на мярката в така посочения вид, а именно – прекратяване на регистрацията на МПС. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения от органа, състоящи се в немотивиране на вида и размера на мярката. Видът на мярката е нормативно определен, а размерът, който се налага е на минимума в рамките на нормативно определените граници. В решението си съдът е направил неправилен извод, че в процесния административен акт липсват мотиви и е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви и за обстоятелството, че лицето М. Д., на което е приложена принудителна административна мярка не е ангажирано с административно наказателна отговорност, тъй като АУАН е издаден на И. И., за който се твърди, че не познава М. Д. Касационната инстанция споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура в насока, че от мотивите на решението е видно, че съдът е вменил на административния орган задължения, които законодателят не е поставил. Законодателят при налагането на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП не се интересува дали извършилият административното нарушение и собственика на автомобила са в някаква връзка помежду си. Законодателят не се интересува в случая дали собственикът на автомобила е предоставил същия за ползване на извършителя на деянието или това е сторил пълномощник на собственика. Предоставянето на движимата вещ (автомобила) на трети лица, които ползват тази движима вещ в нарушение на закона, влече съответната отговорност на собственика на движимата вещ (автомобила), като хипотезата е нормативно уредена. Видно от текста на нормата, мярката се налага срещу собственика на автомобила, чиято регистрация се прекратява. В действителност, собствеността върху автомобила в случая е на г-жа Д. Д. като собственик на автомобила не е извършител на деянието, за което се налага мярката. Наложената със заповедта мярка обаче рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, поради което и правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на Д. за допустима. Същата жалба обаче е неоснователна: Правото на собственост върху една вещ включва правомощията на собственика да владее, да ползва същата и да се разпорежда с нея. Чрез прекратяването на регистрацията на автомобила, собственикът се лишава от правомощието му да ползва същия. Засягане в правната сфера настъпва именно по силата на тази заповед, поради което и Д. има правен интерес да я обжалва. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към 28.07.2017 г. – датата на издаване на съставения акт, И. е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Констатираното нарушение е основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика с оглед здравословното състояние на същия и липсата на връзка между водача и собственика са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на налагането й. Нито липсата на връзка между водача и собственика, нито здравословното състояние на собственика на автомобила, обосновават липса на преследваната от закона цел чрез налагане на мярката. Напротив, целта на мярката към датата на извършване на нарушението от И. е била да предотврати управлението на МПС без СУМПС. Изложените факти досежно отношенията между извършител и адресат на мярката биха могли да бъдат релевантни при спор за причинени вреди от водача към собственика на автомобила. ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на държавна принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл. 22 ЗАНН. В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от шест месеца. В действителност, това е минимално заложения от закона срок, поради което и Д. не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението /непропорционалност/. В ситуация обаче, в която са настъпили факти, които ограничават правата на собственика, свързани с невъзможността на същия да управлява собственото си МПС, последният има право на иск за вреди срещу причиния му ги с незаконосъобразното си поведение водач на автомобила. Отношенията между водача на автомобила и собственика на същия, свързани с причинени вреди на втория и предвид здравословното му състояние, не рефлектират върху материалната законосъобразност на акта, с който на собственика на автомобила се налага нормативно определена мярка в минимален размер. Предвид гореизложеното, като неправилно, при неправилно приложение на материалния закон, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Д. от [населено място] срещу Заповед № 17 – 4332-004786/31.07.2017 г. на полицейски инспектор към Отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата. Същата е постановена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, на отмяна подлежи и решение № 7649/12.12.2017 година на АССГ по номера на същото дело за изменение на решение № 6657/14.11.2017 година по адм. д. № 10683/2017 година по описа на АССГ в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд