Решение № 5669 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2015 г.

Решение № 5669 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и е образувано по жалба на директора на дирекция "ОДОП" Бургас срещу решение № 349 от 23.02.2015 г. по адм. д. № 659/2014 г. на Бургаски административен съд. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение Бургаският административен съд е обявил за нищожен ревизионен акт № 021301425 от 07.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, частично потвърден с решение № 8 от 14.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови решението си съдът е приел, че ревизията на "Дими" ЕООД е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, ревизионният акта е нещожен. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. По делото е установено, че със заповед за възлагане на ревизия № 1201888/08.11.2012 г. на Галя Димитрова Петкова в качеството на Началник на Сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас ИРМ Сливен. Ревизираното дружество "Джими" ЕООД е със седалище и адресна регистрация по чл. 8 от ДОПК в гр. Бургас. Не се спори по делото, че Петкова е оправомощена да издава заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ДОПК. От факта, че данъчния служител Петкова работеща в ТД на НАП - гр. Бургас с месторабота ИРМ-Сливен не следва правния извод, че има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Сливен. Спорът е правен, а разрешаването му е обусловено от тълкуването на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 82/2012 г. Съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия /ЗВР/ е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания. Дейността на всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, в чиято компетентност по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 ЗНАП се включва правомощието да организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии. В рамките на това правомощие е и установеното в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК негово задължение да определи орган по приходите, който да възлага ревизии. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП сочи кои от длъжностите в структурата на НАП са органи по приходите, а правомощията им са регламентирани в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав намира, че логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не дават основание да се приеме, че при определянето на органа, който може да възлага ревизии, териториалният директор следва да посочи конкретното длъжностното лице, заемащо съответната длъжност и изпълняващо функциите на орган по приходите. Аналогично, нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата й редакция, не предвижда необходимост от персонален идентитет между длъжността и длъжностното лице, възложило ревизията и издало ЗОКО. След като тази заповед е издадена от орган по приходите, който е определен от териториалния директор и разполага с правомощието за възлагане на ревизии и следващото от него правомощие за издаване на ЗОКО, то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната ЗОКО е издадена от некомпетентен орган. При конкретизиране на органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за териториалния директор е открита възможността да посочи повече от един от визираните в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите, които, в това си качество и независимо от това кое точно длъжностно лице изпълнява функциите им, могат да упражняват правомощията по издаване на ЗВР и ЗОКО в пълен обем и паралелно с другите определени за това органи по приходите. Като е достигнал до обратен краен правен извод и е приел, че издателят на оспорения РА не е оправомощен за издаването му поради липса на компетентност на органа по приходите, издал ЗОКО, съдът неправилно е приложил материалния закон. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, а разпоредбата на чл. 220 от АПК препятства възможността това да бъде сторено от касационната инстанция, то делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение