Решение № 7143 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2235/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Централна лаборатория по приложна физика към БАН - Пловдив, чрез адвокат Б. Недялкова против решение № 11735/29.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 982/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на лабораторията против решение № 1040-15-108/23.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО за признаване на трудова злополука. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд не съответстват на обективните гласни и писмени доказателства по делото. Оспорва изводите на съда, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл. 55, ал.1 КСО за квалифициране на злополуката като трудова и по-конкретно, че Г. К. е получил уврежданията си по време на работа, макар и не в изпълнение на възложените му трудови функции, но в интерес на предприятието. Твърди, че злополуката, случила се по време на работа с Г. К. незаконосъобразно е определена като трудова. Излага подробни съображения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 58, ал.1 КСО, като сочи, че не са налице предпоставките за разследване на злополуката на това основание. Счита за неправилен и необоснован изводът на административния съд, че извършените от Г. К. действия са предприети в интерес на осигурителя, без да посочва каквито и да е мотиви, обосноваващи интереса на предприятието. Твърди, чe следва да бъде установен и доказан реален интерес на предприятието, а не абстрактен и предполагаем такъв. Липсата на какъвто и да е интерес на лабораторията от предприетите действия на пострадалия, води до липса на предпоставките по чл. 55, ал.1 КСО. Излага съображения, че са налице индикации за умисъл при увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал.3 КСО, тъй като пострадалият самоволно, без разрешение от работодателя, при изрична забрана за това, е предприел опити за отстраняване повреда на навес в съботен ден. Поддържа, че в конкретния случай липсва връзка между злополуката, случила се с Г. К. и изпълняваната от него работа по трудово правоотношение. В длъжностната характеристика е включено задължение за правилното стопанисване на материално-техническата база, но не и задължение за ремонтирането й. В настоящия случай има внезапно увреждане на здравето на К., което е довело до неработоспособност на лицето, но то няма функционална връзка с извършваната от него работа за осигурителя. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Становище по съществото на спора е изразено в представена по делото молба от 26.05.2026 г. на адв. Б. Недялкова. Ответникът - директор на ТП на НОИ - град Пловдив, чрез юрк. К. Минкова моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. К. К., чрез адвокат Р. Попова, моли, да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в писмена молба от 22.05.2026 г. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е било решение № 1040-15-108/23.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Централна лаборатория по приложна физика към БАН - Пловдив против разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО, с което злополука декларирана с вх. № 5101-15-49/14.02.2025 г. станала с Г. К. К. на 08.02.2025 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. За да отхвърли жалбата на осигурителя първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Г. К. К. е работил в Централна лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) към БАН - Пловдив като "пазач - портиер" по силата на трудов договор № 8/27.06.2024 г. за неопределено време, с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя. Постъпил е на работа на 01.07.2024 г. На 08.02.2025 г. около 11.00ч. до навес за паркиране на автомобили в двора на лабораторията в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 61, при оглед на навеса и опит за наместване на една от ламарините в северния край на покрива при използване на дървена стълба, К. губи равновесие и пада от стълбата. На 14.02.2025 г. от осигурителя Централна лаборатория по приложна физика към БАН - Пловдив е подадена декларация за трудова злополука, в която е посочено, че увреждането е настъпило вследствие удар от падането върху настилката под навеса. Съгласно извършения предварителен преглед е установено [заличен текст]. Посочено е, че работата включва осъществяване на пропусквателен режим и контролиране влизането/излизането от лабораторията на работници и служители, външни лица и паркиране на МПС; участва в поддръжката на тревните площи и водосборните шахти на двора. Към декларацията за трудова злополука са представени протокол за трудова злополука - приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ); заповед за провеждане на разследване на трудова злополука от страна на осигурителя; доклад от М. К. – пряк ръководител на пострадалия; обяснения от Г. К.; трудов договор на Г. К.; длъжностна характеристика на пострадалото лице; извадка от присъствена книга и график на дежурствата за м. февруари/2025 г.; извадки от книгата за начален инструктаж и книгата за инструктаж на работното място; извадка за проведен извънреден инструктаж във връзка с трудовата злополука; епикриза на Г. К. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Втора хирургична клиника; болничен лист за Г. К. за периода от 08.02.2025 г. до 15.03.2025 г. Въз основа на заповед на директора на ТП на НОИ - Пловдив от 19.02.2025 г. е извършено разследване на трудова злополука по реда на чл. 58, ал.1 КСО, приключило с протокол № 5103-15-14/14.03.2025 г. според което на 08.02.2025 г. Г. К. е изпълнявал трудовите си задължения като "портиер - охрана" в рамките на регламентираното работно време за деня на инцидента от 8.00 часа до 13.00 часа и се е намирал в двора на ЦЛПФ към БАН - Повдив, където е извършвал оглед на района. Според констатациите в протокола злополуката с К. е станала вследствие на падането от дървената стълба на бетоновата настилка. Огледът и наместването на ламарините временно е предприето по собствена инициатива от работника, без някой от ръководството да му е нареждал това, като искал да бъде полезен на лабораторията, но явно действията му се оказали непремерени и паднал от стълбата. На мястото на злополуката е дошъл екип на Спешна помощ, както и прекият началник на пострадалия - инж. М. К.. От писмените й обяснения е установено, че месец преди инцидента Г. К. е заявил, че може да ремонтира покрива на първата клетка на навеса, понеже бил правил такива ремонти и знаел как. К. го предупредила, че това не е негова работа, опасно е, че ще бъде наета строителна фирма за ремонта. След около седмица К. отново поставил въпроса, като обяснил, че ще извърши ремонта отдолу, с помощта на стълба, без да се качва върху покрива, като отново бил предупреден, че е опасно, може да падне от стълбата или нещо да падне отгоре му. В началото на седмицата, К. казал, че в събота (08.02.2025 г.), когато е на работа, ще вземе стълба да направи оглед и ако е възможно да махне изгнилите ламарини, като добавил, че това е „лесно и безопасно“. Въпреки забраната да прави това, още повече в неработен ден, когато няма кой да му помага, инж. К. е получила обаждане около 11.44 ч. (на 08.02.2025 г.) от телефона на Г. К., при което жената на К. й съобщила, че същият е паднал от стълбата, зле е и за това е съобщено на 112. От представената медицинска документация - епикриза и ИЗ № 10227/2025 г., са установени уврежданията вследствие на падането. Издаден е и болничен лист за временна неработоспособност. Въз основа на тези констатации е издадено разпореждане № 5104-15-87/25.03.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО, с което е прието, че е изпълнен фактическият състав на трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Разпореждането е обжалвано от осигурителя ЦЛПФ към БАМ - Пловдив по реда на чл. 117 КСО пред директора на ТП на НОИ - Пловдив, който с оспореното решение е отхвърлил жалбата. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Потвърденото с решението разпореждане е издадено в административно производство по реда на чл. 57 и сл. КСО, приключило с разпореждане по чл. 60, ал.1 КСО на компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено издаването на разпореждания за приемане или непримане на злополуката за трудова. От доказателствата по делото, съдът е установил, че на декларираната от осигурителя злополука е извършено разследване по предвидения в НУРРОТЗ, приключило с протокол № 5103-15-14/14.03.2025 г., в който са установени всички релевантни факти и обстоятелства, включително начина на увреждане и причините за злополуката. Протоколът е подписан без възражения от ЦЛПФ. Съдът е приел, че така съставеният протокол е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 58, ал. 6 КСО във връзка с чл. 179 ГПК и по делото не са събрани доказателства за оборване на констатациите му. Според съда спорът се свежда до квалификацията на установените факти и обстоятелства от административния орган т.е. е по приложението на материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че органът е достигнал до законосъобразен извод, че настъпилата с Г. К. злополука на 08.02.2025 г. е трудова. От дефиницията на "трудова злополука", дадена в чл. 55, ал.1 КСО, съдът е извършил преценка за изпълнението на кумулативните предпоставки, при които дадена злополука се приема за трудова, а именно: 1) внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2) злополуката да е станала с осигурено лице; 3) неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4) причинна връзка - неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5) увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6) наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От доказателствата по делото е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Изложил е мотиви, че спрямо Г. К. е настъпило внезапно, външно физическо въздействие върху тялото му (удар в бетонна повърхност), в резултат на което са настъпили [заличен текст]. Увреждането е настъпило по отношение на осигурено лице и е довело до временна неработоспособност. Неблагоприятният резултат е в пряка причинна връзка с получените при удара от падането фрактури. Тези изводи съдът е обосновал с представената по делото медицинска документация за ИЗ № 10227/2025 г. и епикриза, издадена от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД. Според съда спорни са останалите две предпоставки за определяне на злополуката като трудова. В връзка с това е приел, че извършените от К. действия, при които е настъпилата злополуката са предприети в интерес на предприятието - осигурител. В мотивите си съдът е посочил, че действията по поддържане на материално - техническата база на ЦЛПФ не са възложени като задължения по длъжностната характеристика на лицето, но на същото е вменено като отговорност правилното й стопанисване, без тази отговорност да е ограничена до охранителната техника. Навесът, под който се паркират МПС на служители, е елемент от външното околно пространство - двора на лабораторията, поддържането на който в добър вид, е пряко задължение. От показанията на инж. М. К. - пряк ръководител на К., съдът е установил, че той е съвестен човек, който е решил да бъде полезен с нещо и го е направил. В писмените си обяснения от 12.02.2025 г. К. е посочил, че покривът на навеса е стар и тече на много места, по своя инициатива е искал да намести една от ламарините, защото предстояли дъждове, като по този начин е искал да бъде полезен на лабораторията, но действията му не са били премерени. Съдът е приел, че вътрешното чувство на отговорност на лицето, в съответствие с вменената му отговорност за поддържане на околното пространство в добро състояние, го е подтикнала да направи опит за извършване на работа, която е изцяло в интерес на работодателя, независимо, че не му е възложена нито с длъжностната харектеристика, нито пряко от ръководител. Поради това е приел, че е налице функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд. Според съда не са налице данни и доказателства за умишлено увреждане от страна на пострадалия. За ирелевантно за определяне на злополуката като трудова е прието несъобразяването на лицето с дадените му изрични инструкции да не предприема каквито и да било действия по ремонт на покрива на навеса. Според съда дори част от причините за настъпване на злополуката да са резултат от непредпазливо поведение на пострадалия, характерът й не се променя, тъй като съгласно чл. 55, ал.3 КСО от кръга на трудовите злополука са изключени единствено умишлено причинените от пострадалото лице. Обоснован е краен извод, че увреждането е настъпило внезапно, в пряка причинна връзка с предприета в интерес на предприятието дейност и функционална връзка с условията на трудовата среда, и е довело до временна неработоспособност на осигуреното лице, поради което законосъобразно е определено като трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК, установил е релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. По силата на чл. 55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Правилно съдът е приел, че за признаването на дадена злополука като трудова, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице, внезапност на увреждането, причинена неработоспособност или смърт, причинна връзка между увреждането и резултата, настъпване при или по повод на извършвана работа или в интерес на осигурителя, както и функционална връзка между увреждането и условията на труд. Изводите, че в конкретния случай тези предпоставки са изпълнени и злополуката, настъпила с Г. К. на 08.02.2025 г., е трудова по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО, се подкрепят от доказателствата по делото. По делото не е спорно, че К. е осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО. Установено е внезапно увреждане на здравето, причинило временна неработоспособност, което е станало по време на работа, извършена в интерес на предприятието. От доказателствата по делото е установено, че се касае за работа, извършена с цел поддържане материално - техническата база на предприятието - навес, под който се паркират служебни МПС. Поради това неоснователно касаторът поддържа, че не е доказан интересът на предприятието. След като дейността е извършена в интерес на предприятието, изпълнението й е релевантно за признаване на злополуката като трудова, независимо, че работата не е възложена от работодателя. (в този смисъл решение № 5889 от 1.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 483/2026 г., VI о.) Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че настъпилото внезапно увреждане на здравето на К., което е довело до неработоспособност на лицето, няма функционална връзка с извършваната от него работа за предприятието. Правилно съдът е приел, че функциалната връзка между увреждането и условията на труд е установена от връзката между предприетите действия по опазване на материалната техническата база и вменената отговорност за правилното й стопанисване съгласно длъжностната характеристика на пострадалия работник. Твърденията на касатора, че е извършвал ремонт на покрива не са доказани. От събраните по делото доказателства, включително и от обясненията и показанията на прекия му ръководител инж. К., е установено, че К. е паднал, докато е извършвал оглед на навеса, при който е предприел действията по наместване на една от ламарините, довели до загуба на равновесие и падане. Правилно съдът е приел, че не е налице умишлено увреждане на здравето от страна на пострадалия, което съгласно чл. 55, ал. 3 КСО изключва наличието на трудова злополука. Не са налице данни, че К. е действал с умисъл т.е. че е искал или допускал настъпването на вредоносния резултат. От събраните доказателства е установено, че е спазена процедурата, предвидена в КСО и НУРРОТЗ, при установяване на злополуката като трудова. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради възлагане на разследването на трудовата злополука на основание чл. 58, ал.1 КСО, а не на основание чл. 58, ал. 2 КСО. Разликата между двете процедури е в условията, при които действа административният орган - при злополуки, посочени в ал. 1, действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе разследване, а по ал. 2 - действа при оперативна самостоятелност като по своя преценка може да проведе разследване на злополуки извън посочените в ал.1. Основателно директорът на ТП на НОИ - Пловдив поддържа в отговора на касационна жалба, че нормата чл. 58, ал.1 КСО предвижда разследване задължително да се провежда и на злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, както е в разглеждания случай. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на осигурителя против акта, с който е потвърдено установяването на трудова злополука, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателно е искането на директора на ТП на НОИ - Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 евро. Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат присъдени на Националния осигурителен институт - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, страна по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,