Решение № 15581 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2014 г.

Решение № 15581 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6572/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалби на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК ЕАД), със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115И, чрез процесуалните си представители юрк. Якимова и юрк. Йорданова, срещу мълчалив отказ за тълкуване на решение № 75/13.02.2014 г. на КРС и жалба срещу последвал изричен отказ за тълкуване на същото решение, обективиран в решение № 191/24.04.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). В жалбите се излагат доводи, че от решение № 75/13.02.2014 г. не става ясно как да бъдат приложени на практика дадените указания. Не става ясна действителната воля на административния орган, поради което дружеството изпитва затруднения и по тази причина среща трудности при прилагането на практика на указаните му с решението задължения. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК е вменено задължението на издателите на административни актове да ги тълкуват, когато това е нужно на техните адресати с цел пълното и точното им изпълнение. Застъпва становище, че постановеният изричен отказ е нищожен, тъй като АПК не дава правомощия на административния орган да избира дали да даде исканото тълкуване. Развива доводи, че административният орган може да откаже тълкуване само в един случай - когато административният акт е изпълнен, което в настоящия случая не е налице. По тези съображения се иска да бъде прогласена нищожност на постановения отказ, алтернативно решението на КРС № 191/2014 г. да бъде отменено, като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Сулев, моли жалбите да бъде оставени без уважение, като неоснователни. Счита, че за да възникне задължение за административния орган по чл. 62, ал. 3 от АПК да даде тълкуване е необходимо не само да бъде направено искане, но да е налице необходимост от неговото тълкуване, каквато в случая липсва. Излага доводи, че видно от съдържанието на решение № 75/13.02.2014 г., на КРС същото изисква от БТК ЕАД да въведе определени изменения в текста на типовото предложение за взаимно свързване, което след това да се публикува от дружеството в определен срок. Предвид изложеното счита, че поисканото от БТК ЕАД тълкуване и поставените въпроси, не касаят неяснота във волята на регулатора, а се иска разяснение как да се приложат на практика дадените указания. Счита, че уважаването на искането на БТК, неоснователно ще включи в съдържанието на решение № 75/2014 г. указания по отношение на въпроси извън неговия предмет и по същество ще представлява допълване на административния акт, с което КРС ще излезе извън правомощията си по чл. 167, ал. 7 от ЗЕС. Иска се жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира присъждането на разноски . По жалбата с вх. № 8232/15.05.2014 г., подадена срещу мълчалив отказ за тълкуване на решение № 75/13.02.2014 г. на КРС: Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери служебно изискуемите се от закона процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, прие следното: "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е сезирала с жалба вх. № 14-00-924/28.04.2014 г. подадена чрез КРС и постъпила във ВАС с вх. № 8232/15.05.2014 г. (п. кл. от 14.05.2014 г.) Върховния административен съд с искане за отмяна на мълчалив отказ за тълкуване на решение на № 75/13.02.2014 г. на КРС. Видно от материалите към настоящото дело е присъединено адм. дело № 7642/2014 г. по описа на ВАС седмо отделение, по което е бил оспорен изричен отказ за тълкуване на решение № 75/2014 г. на КРС, обективиран в решение № 191/24.04.2014 г. на КРС. С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира жалбата за процесуално недопустима за разглеждане по същество по следните съображения: Според чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Мълчалив отказ е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на задължение на административния орган да разгледа отправено до него искане. В случая БТК е поискала тълкуване на решение № 75/2014 г. на КРС, направено с писмо вх. № 04-04-49/13.03.2014 г. Жалбата до съда срещу мълчаливия отказ на КРС е подадена пред КРС на 28.04.2014 г. На 24.04.2014 г. КРС се е произнесла с изричен отказ по искането на БТК относно тълкуване на цитираното решение. От изложените факти се установява, че към момента на завеждане на жалбата пред КРС (28.04.2014 г.) вече е имало изрично произнасяне т. е. не е бил налице мълчалив отказ за произнасяне по направеното искане и подадената жалба е лишена от предмет. Предвид горното за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита, срещу мълчалив отказ на КРС. При така установеното от фактическа и правна страна, жалбата на БТК срещу мълчаливия отказ на КРС се явява недопустима поради липса на предмет, както и поради липса на правен интерес, предвид последвалия изричен отказ на административния орган, обективиран в решение № 191/24.04.2014 г. на КРС. С оглед изложеното и на осн. чл. 159, ал. 4 АПК жалбата следва да бъде оставена разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. По жалбата с вх. № 9762/6.06.2014 г., подадена срещу изричен отказ за тълкуване на решение, обективиран в решение № 191/24.04.2014 г. на КРС: Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество и в пределите на дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения: С решение № 75/13.02.2014 г. Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на своите регулаторни функции е одобрила Типовото предложение за взаимно свързване с фиксираната мрежа на БТК и е дала задължителни указания за неговото изменение, съгласно Приложение 3 към решението. С т. 4 от решението КРС дава 14-дневен срок на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК) за публикуване на Типовото предложение, изменено съобразно указанията. Според разпорежданията на КРС окончателният текст на Типовото предложение следва да отразява задължителните указания съгласно Приложение 3 към решение № 75/2014 г., както и задължителните указания на КРС, дадени с решение № 375/2011 и решение № 1098/2011 г. С писмо с вх. № 04-04-49/13.03.2014 г. БТК АД е направила искане за тълкуване на решение № 75/13.02.2014 г. на КРС, като е поставила следните въпроси относно прилагането му: Коя процедура следва да се прилага по договорите за взаимно свързване при заявяване на услуги, за които не е изпълнено изискването на т. 5.2.3. и т. б. 3.1 от Приложение 6 за подаване на прогноза-заявка със съдържание съгласно Приложение 6.1.? По кои правила следва да бъдат довършени процедурите за предоставяне на услуги, започнали преди даването на задължителни указания с решение № 75/2014 г. ? По кой ред следва да бъдат провеждани процедурите при подозирано изкуствено генериране на трафик и манипулиране на А-номера? Как следва да се прилага правилото на т. 11.27. от приложение II от решение 375/2011 г. при условията на наложено задължение за равнопоставеност на БТК съгласно т. 1Х. 3.1 и т. Х. 3.1 от решение № 1361/2012 г. на КРС? Следва ли БТК да прилага различни процедури и правила за различните предприятия, в зависимост от това дали е сключен договор/допълнително споразумение по новото Типово предложение, или между предприятията действа договорът, сключен преди одобряване на типовото предложение с решение № 75/2014 г., при условие че спрямо БТК действа специфично задължение за равнопоставеност? От кой момент задължителните указания следва да се считат за приложими в отношенията с всички предприятия, с които БТК вече има сключен договор за взаимно свързване, така че да бъде спазено задължението за равнопоставеност, наложено на БТК? Трябва ли БТК да прилага условията по типовото предложение от датата на публикуване на типовото предложение на страницата си в интернет за всички предприятия, без да са налице допълнителни споразумения, които въвеждат в договорите новите условия съгласно одобреното от КРС типово предложение с решение № 75/2014 г. В отговор на направено искане, с оспореното понастоящем решение № 191/24.04.2014 г., КРС е отказала тълкуване на решението, като е приела, че тълкуване на административния акт на осн. чл. 62, ал. 3 АПК, може да се иска когато е налице неяснота в текста на акта и е необходимо административният орган да изясни действителната си воля. Недоволна от това произнасяне БТК ЕАД го оспорва. Съгласно императивната норма на чл. 62, ал. 3 от АПК, органът, издал решението по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. С оглед тълкуване действителната волята на законодателя и духа на закона, следва да се направи следния правен извод: на тълкуване подлежат само неясни административни актове, като административният орган в писмена форма изяснява действителната си воля по време на издаване на акта, чието тълкуване се иска и на второ място това може да стане по искане на страните. Страните, които имат правата по чл. 62, ал. 3 от АПК да сезират административния орган, са страните, които са участвали в административното производство при издаване на първоначалния административен акт, предмет на тълкуването. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК визира правната възможност за заинтересованите лица да искат от административния орган, издател на акт, който носи белезите на индивидуален административен акт (ИАА) по см. на чл. 21 АПК да направи негово тълкуване, ако волята му е неясна. С тълкувателния акт се изяснява смисъла на издадения административен акт още към момента на неговото издаване. Тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота на индивидуалния административен акт. В контекста на гореизложеното може да се направи извод, че основната предпоставка за тълкуване на административния акт е неяснота на волята на издателя му, в тази връзка доводите на жалбоподателя, че административният орган е длъжен да тълкува постановения от него административен акт във всички случаи, са неоснователни . В настоящия случай следва да бъде отчетен фактът, че възникналите въпроси, поставени от БТК ЕАД не касаят самото решение, а начинът на изпълнението му . Те са относно практическото прилагане на одобреното типово предложение и изпълнението на специфичните задължения, наложени от страна на КРС спрямо БТК ЕАД. Поставените въпроси не са свързани с изпълнението на разпорежданията в Решение № 75/2014 г., а с необходимостта от привеждане на договорите за взаимно свързване с измененото типово предложение, поради което дадените с Решение № 75/2014 г. указания и тяхното прилагане в съответствие с вътрешните процедури на БТК, не може да се приеме за неяснота на акта, издаден от КРС. Изпълнението на Решение № 75/2014 г. е въпрос на организация на вътрешните процеси на дружеството. Още повече, че те възникват и по силата на разпоредбата на чл. 167, ал. 8 от ЗЕС, съгласно която индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение. Предвид така установеното, не може да се изведе заключение, че съществува необходимост от тълкуване на постановеното решение № 75/2014 г. на КРС, както и че има неяснота по отношение на съдържанието му и обективираната в него воля на регулатора. Предвид изложеното Комисията правилно е счела, че волята, изразена в решение № 75/2014 г. е ясна и с евентуално тълкуване в отговор на поставените от БТК въпроси, би се разширил обхвата на решението и № 75/2014 г. В контекста на изложеното жалбата на БТК ЕАД срещу постановеното от КРС решение № 191/24.04.2014 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена . С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело и следва да бъде присъдена сумата от 300 (триста)лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение . Така мотивиран и на основание чл. 159, ал. 4 и чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение