Решение № 5770 от 14.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Хеликс България ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], чрез адв.Писков, против Решение 1327/25.06.2021 г., постановено по адм. дело 1020/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-16001618005609-091-001 от 15.11.2019 г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ гр. Пловдив и гр. София, потвърден с Решение 6/06.01.2020 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Пловдив към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви относно твърденията на жалбоподателя за нищожност на РА. Развива съображения, че съдът не е анализирал и съобразил съществени писмени доказателства, а е акцентирал единствено на приетите експертизи. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се обяви нищожността на РА, алтернативно РА да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски по списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП Пловдив към ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва касационната жалба в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3200лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация. С Решение 4667/13.04.2021 г., постановено по адм. дело 1060/2021 г. по описа на ВАС е отменено Решение 2231/07.12.2020 г., постановено по адм. дело 332/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което била прогласена нищожността на РА и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е законосъобразността на РА Р-16001618005609-091-001 от 15.11.2019 г. на органи по приходите към ТД на НАП гр. Пловдив и гр. София, потвърден с Решение 6/06.01.2020 г. на директор на дирекция ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, с който на Хеликс България ЕООД допълнително е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1 234,26 лева и 579,68 лева лихви, за 2015 г. в размер на 23 808,99 лева и 8 757,77 лева лихви, за 2016 г. в размер на 21 072,86 лева и 5 614,02 лева лихви и за 2017 г. в размер на 21 163,43 лева и 3 492,25 лева лихви. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил Хеликс България ЕООД да заплати на НАП разноските по делото. От фактическа страна съдът е установил, че съгласно вписаните данни в Търговския регистър при Агенцията по вписванията гр. София РЛ е със записан и внесен капитал в общ размер на 1 253 000 лева, в т.ч. парична вноска в размер на 5 000 лева и апортни вноски на обща стойност 1 248 000 лева, включващи УПИ с площ от 2 284 кв. м, оценено на 358 000 лева и построена в него двуетажна жилищна сграда на етап груб строеж с РЗП 1 409,40 кв. м, оценена на 890 000 лева, находящи се в гр. София, местност Вилна зона Беловодски път. Считано от 16.02.2010 г. едноличен собственик на капитала на дружеството е регистрираното на територията на Вирджинските острови дружество ХЕЛИКС КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД. През процесния период единствената дейност, извършвана от дружеството, е отдаването под наем на недвижимия имот на лицето В. Арабаджиев, като през 2014 г. е декларирана загуба от дейността, а през периода 2015 г. 2017 г. печалби в неголеми размери. С договор за наем от 01.12.2014 г. Хеликс България ЕООД отдава за срок от 3 години недвижимия имот на физическото лице В. Арабаджиев срещу месечна наемна цена от 3 000 лева с ДДС, която включва и консумативни разходи за имота и разходи за текущи ремонти и поправки на повреди. С анекс към договора от 01.04.2015 г. месечната наемна цена е намалена на 1 000 лева с ДДС, отново с включени в нея разходи за потребени комунални услуги и текущи ремонти. Предвид значителната площ на имота застроена и незастроена и неговото местоположение, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че уговорената между страните наемна цена е явно занижена и размерът й се отклонява от този, който би бил определен при обичайни търговски взаимоотношения. За определяне на данъчната основа за облагане на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени, при ревизията е възложено изготвяне на пазарна цена на наема за подобен тип имот (луксозна двуетажна жилищна сграда, находяща се във вилна зона, със съответната изградена инфраструктура). При анализ на сделки по отдаване под наем на недвижими имоти, офертни цени за предоставяне на имоти под наем, оценка на сградите в имота и обзавеждането в тях, вещото лице е посочило следните месечни пазарни стойности на наема: за м. 12.2014 г. 15 879,40 лева; за 2015 г. 21 340,82 лева; за 2016 г. 19 363,54 лева и за 2017 г. 19 642,40 лева без ДДС. На основание разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР на РЛ със сумите, представляващи разлика между определената от експерта годишна стойност на наема и договорения от дружеството и отчетен като приход за съответния отчетен период. Така, за 2014 г. е извършено увеличение на СФР със сумата в размер на 12 879,40 лева (15 879,40 лева 3 000 лева); за 2015 г. със сумата в размер на 238 089,84 лева (256 089,84 лева 18 000 лева); за 2016 г. със сумата в размер на 210 728,64 лева (232 362,48 лева 21 633,84 лева) и за 2017 г. със сумата в размер на 211 634,34 лева (235 708,80 лева 24 074,46 лева). Въз основа на тези увеличения на декларирания СФР са определени допълнително задълженията за корпоративен данък. По делото са изготвени СТЕ и ССчЕ. Съдът не е кредитирал приетото заключение на СТЕ като необосновано, некореспондиращо с останалите доказателства по делото, по-конкретно при използване на данни не за извършени сделки със сгради от типа на процесната, извършени в района на гр. София за периода 2014 г. 2017 г., а офертни цени, публикувани в списание Софийски имоти. Съдът е приел използваният метод от вещото лице в хода на ревизията за максимално обективен за определяне на пазарната цена на наема на недвижимия имот, тъй като се основава на декларирани от самото РЛ данни, на първо място за себестойността на услугата (разходи за амортизации, за данък върху недвижимите имоти и такса смет), разходи за придобиване на ДМА и разходи за обзавеждане. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно. При извършена проверка от настоящия касационен състав се установява, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възраженията на касационния жалбоподател за нищожност на РА са необосновани. Делото е във фаза на втора касация и ВАС вече се е произнесъл с решение, съгласно което РА не е нищожен. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Както правилно е приел съдът по делото не е спорно, че не е възможно намирането на информация за реални наемни сделки за недвижим имот с параметрите на процесния. Предвид липсата на пазарни аналози за извършване на пазарна оценка на наемната цена на процесния недвижим имот, вещото лице в хода на ревизията е използвало метода на увеличената стойност по смисъла на § 1, т. 10, б. в от ДР на ДОПК. Правилен е изводът на съда, че именно заключението по СОЕ, депозирано в хода на ревизионното производство следва да бъде кредитирано, като даващо изключително подробен и обоснован отговор за приложения метод по § 1, т. 10, б. в от ДР на ДОПК, включително на всички параметри на изчислената като крайна стойност пазарна оценка на наема на недвижимия имот. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 3 101,70 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,