Решение № 14938 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2018 г.

Решение № 14938 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4277/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 74 от 26.02.2018 г., постановено по адм. д. № 78/2018 г. Административен съд – Добрич е отхвърлил жалбата на Г. Ангелов от [населено място], общ. [община], против заповед № 17 – 0851 – 000984 от 14.11.2017 г., издадена от началник сектор към ОДМВР Добрич, сектор "Пътна полиция". Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. Ангелов от [населено място], общ. [община], чрез адв. Стойчев. В същата се излагат доводи, от които може да се направи заключение, че се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Добрич. Претендира разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба началник на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Добрич не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Добрич е отхвърлил жалбата на Г. Ангелов от [населено място], общ. [община], против заповед № 17– 0851 – 000984 от 14.11.2017 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни с изземване на свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС], въз основа на констатациите, изложени в АУАН Бл. № 333597/14.11.2017 г. Заповедта е мотивирана със обстоятелствата, че Г. Ангелов, като собственик на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], предоставя управлението му на Д. Вълчанова, която на 14.11.2017 г. в гр. Добрич го управлява след като не притежава съответното свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е с изтекъл срок на СУМПС на 29.04.2009 г. В АУАН е посочено, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. Прието е, че същата е издадена в изискуемата писмена форма, от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбите на ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и е обсъдил съответните предпоставки. Цитирал е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в приложимата й част, съгласно която прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Посочено е, че необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни – към момента на проверката СУМПС на водача е с изтекъл срок и то преди повече от осем години. Съдът е приел, че управлението на МПС с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление по арг. от разпоредбата на § 1, т. 2, б. "ж" ЗБЛД и че в това становище съдебната практика е последователна. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя – че не бил посочен АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, че липсвало указание за закона, от който е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, както и че не било ясно нарушението, за което е наказан водачът. От събраните по делото доказателства е установено, че при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Крайният извод на съда е за доказаност на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка и за законосъобразност на оспорената заповед. Решението на Административен съд – Добрич е правилно и законосъобразно. В касационната жалба е развита тезата, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като в нея не е посочена точно правната норма, която е нарушена, с което се ограничава правото на защита на жалбоподателя. Настоящата инстанция не споделя този извод. В случая от приложения по делото АУАН и издадената въз основа на него заповед категорично се установява, че на Г. Ангелов е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни с изземване на свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и на два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, въз основа на констатациите, точно и ясно изложени в АУАН Бл. № 333597/14.11.2017 г. Ангелов като собственик на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], предоставя управлението му на Д. Вълчанова, която на 14.11.2017 г. в гр. Добрич го управлява след като не притежава съответното свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е с изтекъл срок на 29.04.2009 г. Заповедта е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закон. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Безспорно е по делото, че жалбоподателят, като собственик на автомобила, е допуснал на 14.11.2017 г. в гр. Добрич автомобилът да се управлява от Д. Вълчанова, която не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е с изтекъл срок преди осем години. Посочените факти се установяват от АУАН Бл. № 333597/14.11.2017 г., който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В случая административният орган е действал при обвързана компетентност и законосъобразно е приел наличието на изискуемите предпоставки по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Правилно съдът е приел, че собственикът е предоставил автомобила си на лице, което го е управлявало повече от осем години, без да изпълни своето задължение и да поднови СУМПС, което сочи на упорито незачитане изискванията на закона. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Добрич е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,