Решение № 8751 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2017 г.

Решение № 8751 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. К., в качеството й на пълномощник на "АПМП-ГП Медик-2000 Велинград" ООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 114 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 880/2016 г. по описа на Административен съд - П., V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспорената заповед за частично прекратяване на договора за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. П., чрез юрисконсулт М. М., в писмен отговор от 11.04.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на оспорването, респ. за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. С решение № 114 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 880/2016 г., Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "АПМП-ГП Медик-2000 Велинград" ООД срещу заповед № 13/РД-09-981 от 21.09.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка се съобразява, че с процесната заповед на "АПМП-ГП Медик-2000 Велинград" ООД е наложена санкцията частично прекратяване на договор № 13/РД-29-080 от 16.02.2015 г. по отношение на доктор Г. В. А. - съдружник в дружеството, едностранно и без предизвестие, считано от 21.09.2016 г. Следователно санкцията рефлектира в патримониума на дружеството с ограничена отговорност, като носител на правото да извършва първична медицинска помощ по силата на цитирания индивидуален договор и да получава заплащане при условията на този договор. С процесната санкция, тази дейност се ограничава. Ето защо се приема, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от страна с правен интерес и е постановил процесуално допустимо решение. Но съдът не е съобразил и обстоятелството, че процесната заповед поражда правни последици и за д-р Г. В. А., с оглед упражняваните от него права като лекар и съдружник. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че този лекар не е осъществявал дейността си като индивидуална практика, а в рамките на лечебно заведение - групова практика - "АПМП-ГП Медик-2000 Велинград" ООД, поради което неговите отношения с РЗОК се осъществяват посредством управителните органи на дружеството, а последното е участвало в административното производство. Но в случая става дума не само за процесуално право на защита на дружеството в съдебната фаза на административния процес, което е реализирано, но и за това право на физическото лице. Последното обаче не участва по делото. Спорните правоотношения попадат в специфична хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО. При нея директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК изрично сочи като страни по делото освен оспорващият и органът, издал административния акт, така и всички заинтересовани лица. Критерият за тези лица в административния процес се съдържа в нормата на чл. 15, ал. 1 АПК, а това са всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. С процесния административен акт се засягат права и интереси на д-р Г. В. А., а и съдебното решение има пряко отношение към тях. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, съдът конституира страните служебно. Нарушението на чл. 154, ал. 1 АПК, в цитираната й част, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на лицата. Наред с това то създава процесуални предпоставки за отмяна на влезлите в сила решения. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При тази хипотеза и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски, а при този изход по спора такива не се дължат и в полза на ответника. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,