Решение № 10028 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2753/2021 г.

ВАСОсмо отделение05.10.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 394 от 21.12.2020г., постановено по адм. дело 345/2020 г. по описа на Административен съд гр. Смолян.Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности- Бургас в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 394 от 21.12.2020г., постановено по адм. дело 345/2020 г. по описа на Административния съд гр. Смолян, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-303-0047792 от 19.10.2020 г. на началника на отдел Оперативни дейности- Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката запечатване на търговски обект- склад за строителни материали, намиращ се в гр.Сливен, ул. Банско шосе срещу ТЕЦ, стопанисван от ЕТМАК-БВС-64-М. Кавърмов, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че за продажбата на дървен материал на стойност 740лв. не е издаден ФКБ от монтираното и въведено в експлоатация ФУ в обекта. Твърди, че съдът неправилно е дал вяра на представените от търговеца писмени доказателства, а именно издаден превозен билет на 20.08.2020г. и на 22.08.2020г. Излага подробни съображения в жалбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено и жалбата срещу ЗПАМ отхвърлена, като претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът ЕТМАК-БВС-64-М. Кавърмов, чрез адв. Константинов, е взел становище за неоснователност на касационната жалба в съдебно заседание. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК-303-0047792 от 19.10.2020 г. на началника на отдел Оперативни дейности- Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката запечатване на търговски обект- склад за строителни материали, намиращ се в гр.Сливен, ул. Банско шосе срещу ТЕЦ, стопанисван от ЕТМАК-БВС-64-М. Кавърмов, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. По делото е установено, че производството пред органа по приходите е започнало по подаден сигнал от П. Георгиев Вангелов. В него се твърди, че за извършена покупка на 20.08.2020г. на дървен материал на обща стойност 740лв. от фирма ЕТМАК-БВС-64-М. Кавърмовне му е издаден фискален бон. На 23.09.2020г. е извършена оперативна проверка на горепосочения обект. След легитимация на органите по приходите от ФУ е отпечатан КЛЕН за период 00.00/20.08.2020г. до 23.59/20.08.2020г., от който било видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Административният орган е приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС. По делото са приложени протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.АА 0047792 от 23.09.2020г., ПИП сер.АА 0046177 от 12.10.2020г. и ПИП сер.АА 0046178 от 12.10.2020г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл.59, ал.1, т.4 АПК, но от представените доказателства не може да се направи извод, че дружеството е допуснало нарушението, което е предмет на акта. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в нея са изложени мотиви относно фактическите и правни основания по смисъла на чл.59, ал.1, т.4 АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд, че от събраните доказателства по преписката не може да се направи извод, че на 20.08.2020 г. е извършена продажба на дървен материал, за която са заплатени 740 лв. от лицето, подало сигнала за нарушението. Проверката на административния орган се е ограничила единствено до констатациите по отношение на разпечатката на КЛЕН за 20.08.2020 г. и изложеното в подадения сигнал. Доведена до край, логиката на административния орган води до резултат, че писмен сигнал на трето лице за извършване на административно нарушение, сам по себе си, е достатъчен да се приеме, че нарушението е извършено, без никакви други доказателства за поведението на уличения в извършването на нарушението субект. По делото не са представени никакви доказателства, че продажбата е извършена в склада за строителни материали, намиращ се на посочения адрес, стопанисван от ЕТМАК-БВС-64-М. Кавърмов, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано, че дружеството е извършило нарушението, предмет на мотивите на спорната заповед. По общото правило на 170, ал.1 АПК, тежест на административния орган в производството по оспорване на административен акт, е доказването на фактическите основания и законосъобразността на акта, съответно - в негова тежест са последиците от това недоказване. /В този смисъл е Решение 13993 от 12.11.2020г., постановено по адм. дело 5359/2020 г. по описа на ВАС/. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,