Решение № 10943 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2019 г.

Решение № 10943 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ОД на ДФЗ-Я. срещу Решение № 3 от 10.01.2019 г. постановено от Административен съд-Я.. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновани са изводите на съда, че указанията при попълването на таблица 1 А трябва да се прилагат буквално от бенифициера и по-конкретно ползвателят на помощта следва да декларира имоти, за които към датата на подаване на заявлението за кандидатстване има документ за собствености/или наем и/или аренда. Т. е щом липсва изрично посочване на правото на ползване и документ удостоверяващ правото на ползване съдът е приел, че имот с учредено такова право не следва да бъде деклариран. По подробно изложени доводи, моли да бъде отменено решението и по същество отменен АУПДВ, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – А. Г., редовно призован не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд –Я. е бил АУПДВ № 01-283-6500/745 от 10.10.2018 г. на Директора на ДФЗ, Я., с който на А. Г. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 19558 лв. За да отмени АУПДВ съдът е посочил, че помощта предоставяна на малките стопанства е насочена към осигуряване на тяхното устойчиво развитие и растеж. По мярката се подпомагат всички дейности, които могат да гарантират това развитие, които са включени в бизнес плана. Това включва инвестиции в малкото стопанство, свързани с неговото развитие и модернизация, а също и текущи разходи необходими за изпълнение на бизнес плана, като основната цел е стимулиране на младите земеделски стопани. Съдът е посочил, че в случай, че кандидатът действително е доказал увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 10/2016 г., заложено и като изискване към Договора28/06/3/0.0.1588 от 15.06.2017 г. с непопълнения в Таблица1 А земеделски имот, за който има пожизнено учредено право на ползване, като непопълване е формално, следва незаконосъобразност на акта. Решението е правилно. Не са налице твърдяните в касационната жалба на Директора на ОД на ДФЗ-Я. отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови обжалвания административен акт органът е приел, че Гонев не е доказал увеличение на икономическия размер на стопанството си с минимум 2000 евро, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 10/2016 г., т. к. към момента на кандидатстване по мярка 6, 3 от Програмата за развитие на селските райони2014-2020, същият не е бил собственик, а ползвател и имотът не е деклариран и не фигурира в таблица1 А към бизнес плана. Правилно съдът в мотивите си е приел, че видно от указанието над Таблица1 А към бизнес плана, кандидатът посочва данни за земеделски площи, които не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда. В случая няма спор, че жалбоподателят е ползвател и за него не съществува възможност да попълни като документ, такъв за собственост, нито да посочи аренден или наемен договор. Правилно е прието от съда, че непосочването на процесния имот в Таблица 1 А е чисто формално, поради непрецизност в самите указания, поради което административният орган е следвало да обсъди има ли данни за недобросъвестно поведение и умисъл в непосочването на този имот, а не да приеме, че имотът е недопустим за подпомагане и че кандидатът прикрива същия. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - Я. са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение