Решение № 15616 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2016 г.

Решение № 15616 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14238/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Е. Т., срещу Решение № 1594 от 12.10.2016 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. дело № 555 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен РА № Р-02002815000740-091-001/21.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 37/10.02.2016 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД, представлявано от Я. П., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил РА № Р-02002815000740-091-001/21.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 37/10.02.2016 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит по три броя фактури относно, издадени от "ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД в общ размер на 49 000,00 лв. и са начислени лихви върху тези задължения в размер на 7 541.08 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактури № 18/19.05.2014 г., 23/26.05.2014 г., 37/31.05.2014 г., с предмет услуги, издадени от "ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че изводът на органите на приходите за нереалност на доставките е неправилен и необоснован. Според първостепенният съд се доказва по категоричен и несъмнен начин реалното осъществяване на доставките по трите фактури, издадени от доставчика " ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД на " ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД в общ размер на 49 000 лв и по отношение на тях не е налице основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на признаване правото на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което касационната инстанция следва да го отмени. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. По отношение на процесните фактури, издадени от "ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД, в качеството си на подизпълнител, са представени протоколи обр. 19, както и фактурите, издадени от "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД на "ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД с № 306/14.05.2014 г., 307/19.05.2014 г., 308/28.05.2014 г. и протоколи обр. 19 към тях. При съпоставка на издадените от "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД фактури и протоколи обр. 19 към тях на "ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД с тези на подизпълнителя се констатира, че същите са с по-ранна дата. Липсва логика "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ООД да фактурира и предава на "ПРОХОРОВО МАЙНИНГ" АД осъществената по договорените услуги дейност, преди неговия подизпълнител- "ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД да я е фактурирал и предал на "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД. В представения договор между "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД и "ИНЕРТ ТРАНС 81" ЕООД от 16.04.2014 г. не са конкретизирани нито обектите, в които ще се извършват услугите, нито вида на техническата помощ, която ще се оказва на "ГЕОПРОУЧВАНЕ" ЕООД и др. конкретни параметри на дейностите, които ще бъдат изпълнявани. Разгледан по същество договорът е типов и в него формално са регламентирани права и задължения на двете страни, цени и начин на плащане, поради което не може да бъде направена точна преценка какви конкретни услуги, в какъв обем и в какви количества ще бъдат извършени, каква специализирана техника и квалифициран персонал са необходими. Като частен писмен документ без материална доказателствена сила, договорът представлява писмено съгласие между страните за сключване на сделка, но при липсата на ясни и конкретни клаузи, какъвто е случаят, същият не може да бъде кредитиран като надлежно доказателство за реална сделка. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени услугите. При оспорване на фактура, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като неправилно постановено следва да бъде отменено изцяло и в частта за разноските. Разноски: При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за две съдебни инстанции в общ размер на 4 452,46 лв., то същите следва да бъдат присъдени на дирекция "ОДОП" Б.. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,