Решение № 2168 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2017 г.

Решение № 2168 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13040/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 237 вр. чл. 239, т. 1 - 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по искане на Д. П. П., Б. А. П. и В. П. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 13502 от 12.12.2016 г., постановено по адм. д. № 6378/2016 г. по описа на Върховния административен съд. В писмена молба, депозирана на 10.07.2017 г. молителите сочат, че искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 - 6 АПК, без да излагат каквито и да било съображения за наличие на посечените основания за отмяна и да представят съответните доказателства. Ответникът - кметът на Община "Р." - гр. П., чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Моли същото да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Ответникът - А. М. Ч., в писмено становище, оспорва искането за отмяна. Моли същото да бъде отхвърлено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, като съображенията за това са следните: Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение не е налице. Разпоредбата предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са посочени от молителите и не са представени по делото. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, съгласно което по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Твръдения в тази насока не са изложени, не са представени и доказателства. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи актът да е бил основан на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, или на акт на съда или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителите. Съобразно изискването на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая молителите са участвали в производството по делото, били са редовно призовани и представлявани и са се явили на проведеното по делото открито съдебно заседание, поради което основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 5 АПК не са налице. Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК регламентира като основание за отмяна постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Решение, установяващо наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК не е представено, не са налице и твърдения такова да е постановено. Доводите, изложени от молителите не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към съществото на спора, а не към наличието на основанията за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице посочените от молителите основания за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Предвид депозираните по делото молби, както и изявлението в проведеното по делото съдебно заседание от процесуалния представител на В. П., че молбата за отмяна е и касационна жалба, то последната е недопустима, тъй като решението, което се обжалва е постановено в касационно производство, същото е окончателно и не подлежи на касационен контрол, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. Предвид изхода на делото и направените своевременно искания за присъждане на разноски и на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 следва да се осъдят Д. П. П., Б. А. П. и В. П. П. да заплатят на М. А. Ч. сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, а на Община "Р." гр. П. на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ да заплатят сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав,