Решение № 7766 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15915/2010 г.

Решение № 7766 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15915/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Енчо Колев Колев от гр. Габрово срещу решение № 388/28.10.2010 г., постановено по адм. дело № 436/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 070900509/12.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Габрово, потвърден с решение № 208/13.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 947,51 лв. и лихви от 3 503,03 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 208 и сл. от АПК. Твърди за допуснати от съда нарушения по повод оспорените от процесуалния представител на дирекция "ОУИ" разписки за предадени суми, тъй като съдът е открил производство по оспорването им на основание чл. 193 ГПК, но не се е произнесъл по оспорването съгласно чл. 194 ГПК и това според касатора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът се оплаква, че съдът превратно и непълно е тълкувал процесуалните норми, свързани с доказателствената тежест, които неминуемо водят и до неправилното прилагане на материалния закон. Излага оплаквания, че решението противоречи и на съдебната практика на ВАС, сочейки решение по адм. дело № 8246/2009 г. с твърдения, че това решение се отнася до идентичен казус. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор срещу касационната жалба я оспорва с подробно изложени доводи. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 799 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на съда по съществото на спора са основани на изключително подробно обсъждане и преценка на всички доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Енчо Колев с оспорване на РА № 070900509/12.03.2010 г. за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 947,51 лв. и лихви от 3 503,03 лв. За да отхвърли като неоснователна жалбата, съдът е приел, че правилно приходните органи са установили, че няма доказателства, установяващи датите на съставяне на посочените 4 бр. договори за заем. Според съда тези договори нямат достоверни дати и като частни документи, които нямат доказателствена сила спрямо трети лица, каквито се явяват приходните органи, а доказателства за обстоятелствата по чл. 181, ал. 1 ГПК не се съдържат по делото. Съдът е изложил мотиви и че за лицата, фигуриращи в договорите като заемодатели, също не са представени доказателства, че са имали възможност да предоставят на жалбоподателя тези суми. В тази връзка съдът се е позовал на установеното по време на ревизията от информационната система на НАП, че посочените лица като заемодатели през периода 2003 г. - 2007 г. по трудово правоотношение е работил само Красимир Витанов с месечно възнаграждение от 180 лв. Относно Метин Шахин и Даниел Петков е установено по време на ревизията, че са упражнявали дейност като еднолични търговци и са реализирали доходи за периода 2003 г. - 2007 г. 3 647,98 лв. първият и 425,95 лв. вторият. Относно заемодателя Наим Юсуфов съдът е установил, че за него няма данни да е реализирал доходи през периода 2003 г. - 2007 г. По отношение твърденията на Юсуфов и Петков, че се пребивавали в Гърция и Холандия, САЩ и Великобритания, съдът е счел, че няма доказателства за получените от тях доходи извън страната, нито твърденията за спестени суми които са дали в заем. По същия начин съдът е приел, че не се доказва наличие на суми, които да се предадат на жалбоподателя като заемни средства. В този смисъл е установено от съда, че по договора за кредит с "ОББ" АД Витанов не е страна, а относно договорът с "Прокредит банк" АД на Шахин, преценката на съда е, че с оглед погасителния план, плащането на вноските е следвало да започне на 03.11.2007 г., а от доказателствата по делото според съда не се установява той да има такива доходи, част от които да даде в заем, а с другата да погасява кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Договорът за заем съгласно чл. 240 ЗЗД е реален договор, което означава, че правното му действие и последици възникват от момента на предаване на паричната сума, за която се твърди, че е получена в заем. С оглед правния характер на договора за заем, следва по безспорен начин да се установи произхода на средствата у заемодателите, за да се докаже впоследствие и реалното предаване на паричните суми за които се твърди, че са дадени в заем. Писмената форма на този договор не е условие за неговата действителност, но с оглед доказване получаването на сумите в заем, следва този договор да има достоверна дата, за да породи своето действие. Основното оплакване на касатора е свързано с оспорване от приходната администрация в съдебното производство на представените от касатора разписки за предаване на заемните суми и непроизнасяне по тези документи от съда на основание чл. 194, ал. 1 ГПК. Частните документи не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. Това означава, че дори да не са оспорени от противната страна към момента на тяхното представяне, съдът е длъжен да извърши преценка на тези доказателства в съвкупност с останалите събрани доказателства. Тази преценка на частните документи няма пречка да се извърши от съда и в съдебния му акт по същество, както е направено в процесния случай. Обстоятелството, че не са изключени от доказателствата по делото с нарочно определение в съдебно заседание, не означава, че за съда съществува забрана за обсъждането и преценката на доказателствената им стойност в решението по делото. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че посочените като заемодатели лица в представените договори за заем (всеки в размер на 15 000 лв.) са притежавали тези парични суми, за да се приеме, че действително са дадени в заем. Съдът обстойно е обсъдил и правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява, че заемодателите са притежавали посочените в договорите суми, за да ги дадат в заем. Следва да се отбележи, че ревизията на Колев е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което негова е доказателствената тежест, т. е. да опровергае констатациите на ревизионния акт с всички допустими по ДОПК доказателствени средства, тъй като констатациите му се ползват с презумпция за вярност. Такова опровергаване по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК не е проведено успешно от касатора. Оплакването на касатора, че обжалваното съдебно решение противоречи на практиката на ВАС също е неоснователно. Позоваването на решение по адм. дело № 8246/2009 г. на ВАС, I А отделение не отразява съдебната практика на ВАС, а настоящият съдебен състав не го и споделя. В него е прието, че установяването на произхода на предоставените в заем парични суми е предмет на евентуални ревизионни производства на заемодателите, в хода на които ще бъдат установени техните задължения към фиска. Това съждение по принцип е правилно, но недоразвито, защото неустановяването, че заемодателите са притежавали парични суми, които да могат да дадат в заем, на практика води и до неустановяване, че такива суми реално са предадени на заемателя, предвид правния характер на договора за заем - арг. от чл. 240 ЗЗД. В този смисъл има и постановени решения на ВАС - адм. дело № 8397/2008 г., № 4363/2008 г., 6618/2008 г. и др., поради което цитираното решение се явява изолирано от тази съдебна практика. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което потвърждаването от съда на ревизионния акт, с който на Енчо Колев са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. е правилно. Решението на съда, след като не страда от посочените в касационната жалба пороци е постановено правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника в касационното производство не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, то е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,