Решение № 9 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 233/2017 г.

Решение № 9 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 233/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 45562/18.11.16 на П. М. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила определение от 7.10.14 по г. д. № 4744/09 на Районен съд Русе – с което е осъдена да плати в полза на Национално бюро за правна помощ 600 лв. възнаграждение за процесуален представител, назначения й по г. д. № 4744/09 на РС Русе – предвид отхвърляне на предявения от нея иск. Поддържа, че на 2.11.16 попаднала случайно на сайта на ВКС на определение № 136/27.06.16 по ч. г. д. № 2039/16 на ВКС, ІІ ГО – което съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за решаването на спора и дотогава не й е било известно. Тъй като в определението са разгледани въпроси, свързани с разноски, платени от НБПП - вкл. допустимо ли е осъждане на лице, получило безплатна адвокатска защита по смисъла на чл. 94 ГПК, да заплати разноските по нея в полза на НБПП – които са разрешени от РС Русе в противоречие с приетото от ВКС, моли за отмяна на атакувания акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответната страна Областна Дирекция на МВР Русе оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т. е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересуваната страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява. В случая с молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се цели отмяна на влязло в сила определение за разноски /П. Ц. е получила препис от същото на 11.11.15 г. и не е предприела никакви действия по атакуването му по надлежния ред пред въззивна и евентуално касационна инстанция/ - с което молителката, по искане на Националното бюро за правна помощ, е осъдена да му плати 600 лв. - определени от бюрото като възнаграждение за процесуално представителство на назначения й по реда на правната помощ адвокат по заведено от нея дело по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на претенцията й. Описаното в молбата обстоятелство - постановено на 27.06.16 определение на ВКС, II ГО, по ч. г. д. № 2039/16 по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съставляващо задължителна практика /с което (при идентични обстоятелства и в резултат на обжалване пред въззивен и впоследствие пред касационен съд на определение за възлагане на подобни разноски) е прието, че при осъществена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, то не следва да възстановява на НБПП направените разноски за възнаграждение за адвокат/, не съставлява ново обстоятелство и доказателство в посочения по-горе смисъл, вложен в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /т. е. разкрито след влизане в сила на решението, сочещо на непълнота на фактическия или доказателствения материал - която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната/. Същевременно практика на ВКС в смисъл, че в идентична хипотеза страната не следва да понася разноските за назначения й особен представител, като подобно отсъждане се отменя по реда на обжалването, е била налице и към момента на постановяване на определението от 7.10.14 г. и получаването на препис от него на 11.11.15 г. /напр. опр. № 244/18.06.12 по г. д. № 258/12, II ГО, опр. № 175/18.03.13 по ч. г. д. № 1830/13, IV Г0/. Молителката, обаче, не е изчерпала пътя си за защита и не го е обжалвала по предвидения в закона ред в нито един момент /видно от приложената към молбата й по чл. 303 ГПК справка за заведено от нея дело /№ 150/16 пред Административен съд Русе /по ЗОДОВ срещу Националното бюро за правна помощ (касаещо претенция за вреди във връзка с осъждането й за разноски за особен представител - образувано на 9.05.16)/ и публично достъпния на сайта на съда протокол от с. з. от 26.09.16, в същото тя се е явила лично и с представляващ я адвокат, съдът е приел и описал приложените към исковата й молба множество определения на ВКС в горепосочения смисъл (в това число цитираните по-горе опр. № 244/18.06.12 по г. д. № 258/12, II ГО, опр. № 175/18.03.13 по ч. г. д. № 1830/13, IV ГО, опр. № 99/14.04.16 по ч. г. д. № 730/16 и др.)/ - и следователно към този момент също й е било известно, че по реда на обжалването би могла да промени изхода на спора за разноските/. Предвид горните обстоятелства, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 50 лв. /чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 а ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 45562/18.11.16 на П. М. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила определение от 7.10.14 по г. д. № 4744/09 на Районен съд Русе. ОСЪЖДА П. М. Ц., [населено място], ЕГН [ЕГН], да плати на ОД на МВР Русе, [населено място], 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Решението е окончателно.