Решение № 10355 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 19641 от 20.05.2026 г., постановено по адм. д. № 2533/2026 г. Административен съд – София град, първо отделение, 65-ти състав, е отменил по жалба на „ЗАНКИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 131444730, Ревизионен акт № Р-22220522003892-091-001/24.03.2023 г., издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение № 1357/25.09.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност за м.01.2021г. и м.12.2021г. в общ размер на 17437.77 лв. - главница и лихви за забава общо в размер на 2159.41 лв. и корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2021 г. в размер на 9220.41 лв. С решението съдът е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на „ЗАНКИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 131444730 сторените по делото разноски в общ размер на 6 498,52 евро (шест хиляди четиристотин деветдесет и осем евро и 52 цента) за всички съдебни инстанции. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт К. М. Кирилов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество „ЗАНКИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 131444730, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от управителя С. Г., чрез процесуалния си представител адв. Г. Димитров взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отменил по жалба на „ЗАНКИ ДИВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД, ЕИК 131444730, Ревизионен акт № Р-22220522003892-091-001/24.03.2023 г., издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в частта, с която е потвърден с решение № 1357/25.09.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност за м.01.2021г. и м.12.2021г. в общ размер на 17437.77 лв. - главница и лихви за забава общо в размер на 2159.41 лв. и корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2021 г. в размер на 9220.41 лв. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.226 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение № 34759 от 23.10.2025г. на Административен съд – София град, постановено по адм.д. № 10789/2023г. с решение № 2002 от 20.02.2026 г. по административно дело № 11540/2025 г. на ВАС, осмо отделение, и връщане на делото за ново разглеждане с указания да се обсъдят и преценят всички, приобщени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Възпроизведена е фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставените други документи и ревизионен доклад и акт. Първоинстанционният съд е възпроизвел и много подробно установената фактическа обстановка по отделните пера на ревизионния акт /л.48 и сл. от делото, решението няма своя номерация, към която да бъде правено препращане/, в това число какво е установено по време на ревизията, какви документи са представени, какви констатации са изградени както относно отказано право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.9, ал.1 от ЗДДС, както следва: - в размер на 7 823,32 лв. по фактура № 0…8 от 18.02.2021 г., издадена от „НАРКИССОС“ ЕООД, ЕИК 175364951, с предмет доставка на „консултантски услуги“, данъчна основа в размер на 39116,60 лв., отразена в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 12.2021г.; - в размер на 7823,32 лв.; по фактура № 0...5 от 15.02.2021г., издадена от „МАНЛЕФТ“ ЕООД, ЕИК 205691730, с предмет на доставка „услуги по Договор от 21.06.2019г. Bulgarian Real Estate & Financial outlook for 2019-2020“, данъчна основа в размер на 39116,60 лв., отразена в дневниците за покупки по ЗДДС зам. 12.2021г.; - в размер на 1 805,05 лв.; по фактура № 0...9 от 29.01.2021г., с издател „ХЕДСТОУН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 205020261, с предмет доставка на „консултантски услуги“, данъчна основа в размер на 9025,26 лв., отразена в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 12.2021г.; извършена корекция на начисления данък на основание чл. 68,ал. 1, т. 4, вр. чл. 69, ал.1, т. 3 от ЗДДС в размер на 7 823,32 лв., съгласно протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 7 от 13.01.2021 г., във връзка с фактура № 1145 от 13.01.2021г. с предмет покупка на услуги по договор (презентация за бойна машина) от MANLEFT TRADING Ltd, Кипър с идентификационен номер по ДДС CY10106153G, включен в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за м. 01.2021г., поради установеното от ревизиращия орган, че декларираните доставки не са реално извършени, както и в частта, с която на основание чл.26, т. 2 във връзка с чл.10, ал. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели разходите /данъчната основа/ за външни услуги по визираните по - горе фактури в общ размер на 126 375,06 лв. и са извършени корекции на декларирания данъчен финансов резултат за 2021 г., както следва: изчислената от дружеството данъчна загуба в размер на 34 170,99 лв. е коригирана на данъчна печалба в размер 92 204,07 лв., съответно корпоративен данък в размер на 9 220.41 лв. Решаващият съд е възпроизвел и проведеното административно оспорване на ревизионния акт, при което същият е бил потвърден. В решението са описани и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден в установената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, не се установяват съществени нарушения в рамките на административното производство, както и не са нарушени правата на ревизираното лице. Прието е, че актът е издаден от компетентни органи и е подписан с валидни електронни подписи. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи относно материалната законосъобразност на акта. По специално тези по приложението на ЗДДС са изложени на л.53 – 55 от делото. На първо място съдът е очертал правната рамка относно възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, като е възпроизвел съдържанието на съответните разпоредби – чл.9, чл.25, чл. 68, чл.86 ЗДДС. Възпроизведено е и тълкуването на закона в тази насока в решенията на Съда на Европейския съюз, като в случая е направено позоваване на това от 27.03.2014г. по дело С – 151/13. Съдът е изложил и мотиви относно доказателствената тежест в процеса, като са цитирани съответните разпоредби на АПК, ДОПК и ГПК. Посочено е, че по всички фактури и протокола правото на данъчен кредит е отказано от органите по приходите с водещ мотив, че фактурите не отразяват реално извършени доставки, а целта е била получателят да намали резултатите си за ефективно внасяне на ДДС и неправомерно да ползва право на данъчен кредит. Решаващият съд е приел, че събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, установяват, че процесните фактури отразяват реално извършени доставки, поради което правото на данъчен кредит е отказано неправомерно в противоречие със закона. Административният съд е изложил мотиви в тази насока за всяка една от фактурите и доставчиците. На л.54 от делото по отношение на доставчика „НАРКИССОС“ ЕООД е прието, че с него дружество ревизираното „Занки Дивелопмънт” ЕООД е сключило Рамков договор за консултантски услуги от 01.04.2019 г. с посоченото дружество, с предмет извършване на консултантски услуги (л 198-201 от делото), сключването на договора е обусловено от факта, че жалбоподателят не е разполагал с нает персонал, притежаващ необходимия опит, знания и квалификация, да извърши услугите – предмет на договора. Посочено е, че е налице е и Работна поръчка от 30.12.2020 г. (л.331 от делото) в гр.София, с която се възлага направата на проучване за възможността за инвестиция в недвижим имот в България, предвид нарастващата инфлация в страната и намерението на дружеството-жалбоподател да закупи парцел за строителство на магазин около 2000 кв.м. търговска площ, който да отдава под наем. Отбелязано е, че е изпратена е поръчка за проучване и анализ на възможността за инвестиране в имот, върху който може да се застрои сграда с търговска площ от 2000 кв.м., която в последствие да се отдава под наем, като услугата е издадена е процесната фактура от „НАРКИССОС“ ЕООД на ЗАНКИ ДИВЕЛОПМЪНТ ЕООД, с № 0…8 от 18.02.2021 г., с ДО 39116,60 лв. и ДДС 7823,32 лв. - за консултантски услуги. Съдът е посочил, че по делото е наличен и приемо-предавателен протокол от 18.02.2021 г. (л.206 от делото), с който страните констатират изпълнението и приемането на работата по поръчката, както и съгласие за заплащане на договореното възнаграждение, а плащането е извършено по банков път. Съдът е възпроизвел и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което е надлежно осчетоводяване при „Занки Дивелопмънт” ЕООД на първичните счетоводни документи, а самата стопанска операция е съпроводена от съпътстващи такива, обосноваващи реалността на възникналите между двете дружества търговски отношения; визираната фактура е отразена в счетоводството на доставчика и е част от положителния финансов резултат на дружеството за 2021 г., видно от представената хронология за счетоводна сметка 703 и 411 (което е установено и от ревизиращите), плащането е отразено по счетоводна сметка 504-2, фактурата е отразена в дневника за продажбите по ЗДДС и начисленият ДДС по нея е внесен в бюджета. По сходен начин са изложени мотивите на съда относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „МАНЛЕФТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ХЕДСТОУН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По отношение на констатациите в ревизионния акт за нереалност на извършеното превъзлагане от страна на доставчика на негов подизпълнител съдът е приел, че дори да са налице някакви нарушения в този смисъл, то те касаят отношенията между тези две лица и същите не могат да засегнат правата на „Занки Дивелопмънт” ЕООД, свързани с предоставената му от ЗДДС възможност - приспадане на данъчен крдит. Допълнено е, че в тежест на органите по приходите е да докажат, че жалбоподателят е част от отношения, насочени към извършване на данъчни измами, имащи за цел ощетяване на бюджета, но нито в РА, нито в РД са наведени твърдения за наличие на данъчна измама. Акцентирано е и на това, че вещото лице при посещение в счетоводството на трите дружества-доставчици е констатирало коректно осчетоводяване на първичните счетоводни документи и наличие на съпътстващи сделките документи, даващи възможност за достигане на извода за тяхната документална обоснованост; приходите, получени от тях от страна на „Занки Дивелопмънт” ЕООД, във връзка със сделките, са декларирани надлежно като приход, като реализираната печалба е била надлежно обложена с корпоративен данък. Добавено е, че експертът е посочил, че дружеството - жалбоподател е извършило и е осчетоводено плащане по всяка от процесиите доставки, като единствено за дружеството „ХЕДСТОУН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е налице договор за прихващане на задължения от 31.12.2020 г., с който стойността на тази услуга се смята за недължима към „ХЕДСТОУН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, (л.240 от делото). Съдът е посочил, че органите по приходите не са отговорили еднозначно, защо не приемат тези документи и защо правят извод за липса на документална обоснованост на процесните доставки, като нито в ревизионния доклад, нито в акта са наведени доводи, че доставките не са били предмет на последваща реализация, както и липсват твърдения за наличие на данъчна измама. На л.55 от делото са изложени мотивите на съда относно частта от ревизионния акт, свързана с данъчен период 01/2021г. и протокол на основание чл. 117 ЗДДС, с № 7/13.01.2021г., включен в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 01.2021г. на дружеството – жалбоподател във връзка с Invoice 1145/13.01.2021г. от „MANLEFT TRADING Ltd, Кипър, с данъчна основа в размер на 39116,60 лв. и начислен ДДС в размер на 7823,32 лв., за получена услуга. Възпроизведени са представените във връзка с този протокол писмени доказателства, както и констатациите на вещото лице по основното допълнително заключение относно въпросната услуга. Прието е, че органите по приходите не са ангажирали достатъчно обосновани доводи, от които да се направи извод за неистинност на документите, представени във връзка с обосноваността на предоставените от чуждестранното дружество услуги и да се направи общо заключение, за наличие на конкретни причини, поради които следва да се приеме, че предоставените услуги са документално необосновани и съответно водеща до данъчно предимство без основание. В заключение е изграден извод, че анализът на събраните в хода на проведените два производства доказателства, дава възможност на съда да направи извод за незаконосъобразност на РА в частта, в която органите по приходите са направили изводи за липса на основания за право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по - горе преки доставчици на „Занки Дивелопмънт” ЕООД, поради което същият следва да бъде отменен. На л.55 – 56 от делото са изложени мотивите на съда относно установените публични задължения по ЗКПО. Отбелязано е, че в ревизионния акт /и доклад/ мотивите за коригиране на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. се ограничава до оценяване на обстоятелството, че процесните услуги не са извършени от посочените във фактурите издатели и в този контекст за целите на ЗКПО ревизиращият екип е формиран извод, че не са документално обосновани отчетените от „Занки Дивелопмънт" ЕООД разходи по същите тези фактури, т.е. че липсва основания, за признаването им като разход по реда на ЗКПО. По изложените по горе мотиви първоинстанционният съд е посочил защо не приема направените от органите по приходите изводи, респ. защо приема, че спорните доставки на услуги следва да се признаят за облагаеми такива по ЗДДС. Подчертано е, че представените документи, подробно разгледани и обсъдени по-горе дават възможност да се направи извод за реалност на документираните с издадените фактури доставки и в тази връзка правилно дружеството-жалбоподател е извършило счетоводно завеждане на документираните доставки като разход по счетоводна сметка 602. Направен е извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д „ОДОП“ – София против отменителната част от решението се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. По същество оплакванията на касатора се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт и решението на директора на Д „ОДОП“ – София за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, и излагане на доводи, че същите не са съобразени от първоинстанционния съд. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд – София град по адм.д. № 10789/2023г с решение на Върховния административен съд, осмо отделение, по адм.д. № 11540/2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС са дадени указания, че при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да обсъди представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и по отделно, след което съдът да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт, съобразявайки указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така дадените указания от касационната инстанция са изпълнени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Първоинстанционният съд е възпроизвел много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните в хода на ревизията доказателства, основанията, поради което е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури, съответно е преобразуван финансовия резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък. Възпроизведени са и представените в хода на делото допълнителни доказателства, както и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената в хода на делото съдебно счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че процесните фактури отразяват реално извършени доставки, поради което ревизионният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в отменителната му част от решението, като ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и негова е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. От събраните по делото доказателства, в това число от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че всички фактури са придружени от приемо-предавателни протоколи, в които е посочен предмета на услугата и нейното предаване от изпълнителя на възложителя. Заключението установява и факта, че по преобладаващата част от фактурите заплащането на услугата е извършено по банков път. Макар последното да не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, същото е косвен индикатор за реалното изпълнение на доставките, тъй като няма стопанска логика да бъдат заплащани услуги, които не са реално извършени. Обратното – липсата на плащане на доставките е сериозен аргумент за липса на реално извършени такива, но в случая не е налице такива хипотеза. В хода на ревизията е установено, че издателите на фактурите са отразили същите в счетоводството си и декларирали и заплатили дължимия данък от реализираната чрез доставките печалба. В преобладаващата си част оплакванията на касатора съставляват възпроизвеждане на констатациите на ревизионния акт и на мотивите на решението при проведеното административно оспорване, както и на практиката на Съда на Европейския съюз, които доводи са намерили отговор в първоинстанционното решение, който се споделя от настоящата съдебна инстанция. Наведените оплаквания на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, свързани с изводите на решаващия съд за реалност на доставките, предвид констатациите за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците също не могат да бъдат споделени. По изложената по-горе правна рамка на реалността на доставката, наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е обстоятелство, което е от решаващо значение за реалността на доставката. При условията на чл.221,ал.2 АПК решението на Административен съд – София град следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, Национална агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ София, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 227,10 евро съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,