Решение № 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г.

Решение № 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 848/23.11.2016 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. В. Н. - процесуален представител на К. Ф. Б. против въззивно решение № 2198 от 12.11.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 2508/2015 г., с което е потвърдено решение от 17.04.2015 г. по гр. д. № 1382/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Ф. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на баща й Ф. В. Б., причинена виновно от водача Б. С. Б. при ПТП на 17.07.2013 г., при управление на л. а. "Л. 21011"., ведно със законната лихва от датата на смъртта 25.07.2013 г. и е осъдена К. Ф. Б. да заплати сторените по делото разноски. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос - "Доказателственото значение на присъдата /съответно решението по чл. 78а НК/, постановена за конкретно телесно увреждане и допустимо ли е в гражданското съдопроизводство да се установяват и други увреждания на пострадалото при ПТП лице". Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното: Макар, че касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то отговорът на поставения въпрос към настоящия момент, следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 300 ГПК, опредметена в решения по чл. 290 ГПК, според които присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав/решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/09 г., IIт. о./. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това деяние/решение № 135/13.10.2014 г. по т. д. 3945/13 г., I т. о./ По касационните основания В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Основното оплакване е срещу извода за липса на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие, полученото от наследодателя на касатора /първоначален ищец/ усложняване на здравословното му състояние и настъпилата смърт с твърдението, че този извод е направен в противоречие със събраните по делото доказателства, в т. ч. и неоспореното от страните заключение на медицинската експертиза, според която леталният изход е комплексен резултат и е причинен от тежките травми на пострадалия, получени при ПТП, наложили оперативно лечение при "повишен оперативен риск"и от друга страна - с позоваване на постановеното в наказателното производство решение по реда на чл. 78а НК, без да е отчетено обстоятелството, че обвинителният акт не касае посоченото усложнение на здравословното състояние на пострадалия и настъпилата смърт и по отношение на него наказателният съд не се е произнесъл с оправдателен диспозитив. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА за всички инстанции. Ответната страна [фирма], чрез пълномощника си адв. Д. моли за оставяне на касационната жалба без уважение, тъй като причинната връзка не е доказана нито в наказателното производство, след изготвена медицинската експертиза, тъй като смъртта е настъпила в хода на наказателния процес, нито в настоящето производство, тъй като заключението на приетата медицинска експертиза почива на предположения, поради липса на аутопсия. Претендира разноски. Релевираните касационни доводи са основателни. За да се произнесе по предявения от К. Б. срещу [фирма] пряк иск за осъждане на дружеството да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Ф. В. Б., за която твърди, да е настъпила вследствие на ПТП, предизвикано от виновното и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество деликвент - водача Б. Б., въззивният съд е посочил, че с влязло в сила решение постановено по нахд № 234/2013 г. по описа на РС - Кубрат, водачът Б. Б. е признат за виновен в това, че на 17.07.2013 г. при управление на л. а. "Л. 21011" е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. В. Б. - счупване на бедрената шийка на десния крак, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, като на основание чл. 78а НК Б. Б. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Приел е, че влязлата в сила присъда, включително и когато производството се е развило по реда на глава XXVIII от НПК, е задължителна за гражданския съд, поради което гражданският съд е обвързан от реализираната наказателна отговорност. Приел е, че след като виновният водач е признат за виновен за това, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия - престъпление по чл. 342, ал. 1, предл. 2 НК, то гражданският съд няма право да преценява инцидентно дали поведението на дееца не осъществява състав на друго престъпление, а именно - причиняване на смърт по непредпазливост. Позовавайки се на задължителната сила на постановеното в наказателния процес решение по чл. 78а НК/чл. 300 ГПК/ съдът не е обсъдил по същество заключението на медицинската експертиза, изготвено по настоящето дело, но е достигнал до извода, че не е налице причинна връзка между настъпилата смърт и претърпения инцидент от пострадалия Б. и доколкото отговорността на застрахователя е функция на тази на прекия причинител на увреждането, е приел искът по чл. 226, ал. 1КЗ срещу застрахователя за неоснователен. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос обжалваното въззивно решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В настоящия случай, видно от приложеното н. а. х. д. № 234/2013 г. на Кубратски районен съд, деянието, заради което на причинилото процесното пътно-транспортно произшествие лице Б. С. Б. е повдигнато обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. "а", пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, е за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, вследствие на което на Ф. В. Б. е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, изразяваща се в счупване на бедрената шийка на десния крак, довело до трайно затруднение в движението на долния десен крайник. Следователно, обвинението срещу делинквента е повдигнато само за посоченото травматично увреждане, но не и за внезапното и прогресивно влошаване на състоянието на пострадалия в следоперативния период и бързо настъпилата му смърт. Именно за това конкретно деяние, индивидуализирано от обективна страна единствено с травмата на крайника, същият е признат за виновен с постановеното по реда на чл. 78а НК решение. С оглед на това, следва да се приеме, че задължителната сила на постановеното в наказателния процес решение се проявява само по отношение на причиненото на пострадалия в процесното ПТП травматично увреждане, но не и по отношение на преждевременно настъпилата му смърт. Следователно въпросът - дали смъртта е настъпила в резултат от процесното произшествие не е обхванат от задължителната сила на решението по н. а. х. д. и подлежи на разглеждане в исковото производство, образувано по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ. Настоящият състав намира, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и преждевременно настъпилата смърт на Ф. Б.. Основание за извода е заключението на изслушаната и неоспорена от страните медицинска експертиза, според което вида на получената фрактура се окачествява като твърде тежка и сложна, особено при възрастни пациенти, какъвто е бил пострадалия - 77 г., тъй като тя често води до следоперативни усложнения, в т. ч. висока смъртност. В случая е предприето оперативно лечение при "повишен оперативен риск"след като са били взети предвид възрастта, вида на увредата, продължителността на операцията и общото състояние на пациента/без отразени придружаващи заболявания/. Според експерта, като се има предвид клиничната картина на "психомоторна възбуда"на пострадалия след проведената оперативна интервенция и остро настъпилата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, най-вероятната пряка причина за настъпилата смърт е "белодробната тромбоемболия". Тъй като на починалия не е правена аутопсия, за да отговори на въпроса за причинната връзка с абсолютна точност, експертът въз основа на клиничната картина преди настъпването на смъртта, състоянието на пострадалия към датата на ПТП - подвижен, полученото тежко счупване в областта на дясната тазобедрена става, внезапното и прогресивно влошаване на състоянието и бързо настъпилата смърт е приел, че е налице продължаваща причинно-следствена връзка между ПТП станало на 17.07.2013 г., получената тежка по вид фрактура и настъпилата смърт на 25.07.2013 г. Подкрепящи извода, че именно произшествието е станало причина за преждевременната смърт на Б., са и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че същият е бил в добро за възрастта си здравословно състояние - движил се е с бастун, пазарувал е и дори е помагал с каквото може на семейството на голямата си дъщеря преди да се установи в У.. Съобразно гореизложеното предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател са осъществени, поради което дължи заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на настъпилата смърт. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид възрастта на пострадалия, начина на живот на ищцата, в качеството й на лице, имащо право на обезщетение за неимуществени вреди от внезапната смърт на наследодателя й, нейната възраст, шоковото състояние в което е изпаднала, загубвайки моралната си подкрепа и опора в живота, въпреки сложните им на моменти взаимоотношения. С оглед посочените обстоятелства и при съобразяване на социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, както и на установеното в § 27 от ПЗР на КЗ ниво на застрахователно покритие към този момент, настоящия състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 30 000 лв. За тази сума искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 120 000 лв. искът е неоснователен. Върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде начислена и законна лихва за забава, считано от настъпилата смърт на 25.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ищцата/касатор е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и от заплащане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, тъй като задълженията не са тъждествени. Освобождаването от разноски за водене на делото на основанията по чл. 83 ГПК е ирелевантно за отговорността по чл. 78, ал. 3 ГПК и не освобождава ищеца от задължението да възмезди ответника за разноските, направени по повод на неоснователно предявения и отхвърлен/изцяло или частично/иск, които в настоящия случай са в размер на 3717 лв., с включено ДДС. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на 1200 лева, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., определен по минимума по Наредба № 1/2004 г. на ВАС адвокатски хонорар на адвокат В. Й. Н. от САК в размер на 3930 лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о., на основание чл. 293, ал. 1,пр. 2 ГПК