Решение № 1746 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2014 г.

Решение № 1746 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2014 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 175 и чл. 176 от АПК. Образувано е по искане, отправено от "ДИГ - 94" ЕООД чрез управителя Йовчо Иванов Кьосев, с която иска допълване на Решение № 11873/10.11.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по административно дело № 14073/2014 г. При условия на евентуалност, ако не бъде уважено искането за допълване на съдебното решение, се иска да бъде поправена допусната явна фактическа грешка. В молбата се твърди, че се налага допълване на решението за яснота на изложеното в него, тъй като съдът изложил противоречиви помежду си правни изводи. Твърди се, че от една страна в решението е възприет извода, че "размерът на авансовите вноски е обвързан с размера на дължимия за годината корпоративен данък", като в случай на загуба корпоративен данък не се дължи и по чл. 89, ал. 5 от ЗКПО "лихви не се дължат върху невнесени в срок авансови вноски, когато корпоративен данък не се дължи", който извод противоречал на приетото от съда, че авансовите вноски за 2010 г. са правилно определени и невнасянето им в срок, влече след себе си задължение за плащане на лихва, като санкция. Искането за допълване на съдебното решение е изпратено на ответната страна - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, който не взема становище по него. Искането е подадена в преклузивния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Непълно се явява това решение, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В конкретния случай, с решението, чието допълване се иска съдът се е произнесъл напълно по искането, с което е бил сезиран, обективирано в подадената касационна жалба. Производството по делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София против Решение № 5703/23.09.2014 г. по административно дело № 397/2013 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен/изменен ревизионния акт, в частта, установяващ допълнително задължение за корпоративен данък за 2007 г., за 2009 г. и за 2010 г. и съответните лихви. Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил обжалваното първоинстанционно решение в една част, вместо което е отхвърлил жалбата на "ДИГ - 94" ЕООД против ревизионния акт относно установеното задължение за лихви върху авансови вноски за 2010 г., съответно е оставил в сила решението в останалата част. В процесното съдебно решение, Върховният административен съд е изложил мотиви и изричен диспозитив по отношение на целия спорен предмет, поради което същото не е непълно. Формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право, а по-скоро представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, каквото несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл. 175 или по чл. 176 от АПК. Неоснователно е и алтернативното искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Не се установява допусната от съда очевидна фактическа грешка, която да се изразява в противоречие между мотиви и диспозитив, грешка в пресмятането или други очевидни неточности. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че искането за допълване на решението, алтернативно искането за поправка на очевидна фактическа грешка, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд - първо отделение