Решение № 15363 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2020 г.

Решение № 15363 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Матев, от [населено място], чрез адв. Филипов като процесуален представител, против решение № 10 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 416/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РД-01-1388/15.05.2019 г. на кмета на [община]. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед относно разпореденото премахване на незаконен строеж и за неправилност на съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу административния акт относно определянето му за неин адресат поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за обезсилване на решението, съответно неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта относно възложеното му премахване на незаконния строеж, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на [община] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Матев срещу заповед № РД-01-1388/15.05.2019 г. на кмета на [община] (поправена на основание чл. 62, ал. 1 АПК със заповед № РД-01-1472/23.05.2019 г. на същия административен орган), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в качеството му на извършител е наредено да премахне незаконен строеж: "Постройка за отоплителни материали", изграден в ПИ с идентификатор 63427.4.220 по кадастралната карта на [населено място], с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на строеж, представляващ допълващо застрояване, шеста категория, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изпълнен без необходимото разрешение за строеж. Като се позовава на представените по делото декларации приема, че е завършен през 1996 г., поради което изследва предпоставките за търпимост съобразно относимата за този период разпоредба на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за допустимостта на строежа и с оглед сочения от жалбоподателя момент на изграждане през 1980 г. Като констатира липса на представени доказателства за деклариране на строежа и разполагането му между уличната регулация и основното застрояване в имота, извежда извод, че строежът не е търпим и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав намира възражението в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Матев срещу оспорената заповед относно разпореденото премахване на незаконния строеж, за неоснователно. С обжалвания съдебен акт административният съд се произнася по негова жалба срещу заповедта, която е оспорена в цялост, а не само относно определянето му като адресат на разпореждането за премахване. Според разпоредбата на чл. 214, т. 3 ЗУТ същата представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Искането до съда е за отмяна на заповедта като незаконосъобразна поради нарушения на процедурата по издаването й и на материалноправните норми. При подадена от настоящия касатор жалба срещу заповедта в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ административният съд дължи произнасяне по нея по същество, поради което постановеното решение е допустимо. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. заключенията на съдебно-техническите експертизи. Въз основа на тях се изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От мотивите на оспорената заповед и от констативния акт, въз основа на който тя е издадена, се установява, че в съсобствен имот е изпълнена постройка на допълващо застрояване с посочени параметри 1, 9 м/3, 8 м и височина 1, 9 м, изградена от тухлени стени и покрив от етернитови плоскости и ламарина. Предвид използваните строителни материали обосновано е прието, че постройката представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Правилно е заключението за неприложимост на разпоредбата на чл. 303 б, ал. 3 ППЗТСУ (отм.); , според която маломерни дървени бараки за подслон и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти не се смятат за сгради. Материалите, от които е изпълнена постройката, предмет на оспорената заповед, както и нейното предназначение безспорно я определят като строеж от категорията на предвидените в чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ (отм.);. Съобразно декларираното от оспорващия, обектът за складиране на отоплителни материали е завършен от него във вида, в който е установен от административния орган, през 1996 г. Времето на построяване, както и поставянето на ламаринен покрив на постройката са изрично посочени в представената от Матев пред административния орган декларация. По преписката са приложени и декларации от съседи на жалбоподателя, сочещи към построяване на обекта през есента на 1996 г. За изпълнените строително-монтажни работи няма издадено строително разрешение. При тези данни правилен е изводът, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Извършеното представлява постройка на допълващото застрояване, шеста категория, за която съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ се изисква разрешение за строеж. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая се касае за текущ ремонт. Това твърдение се опровергава от съдържанието на декларацията му пред административния орган. Дори да се възприеме тезата му за съществуващ преди това строеж, то изграждането на нов покрив е извън обхвата на дефиницията за текущ ремонт, дадена в § 5, т. 43 ДР ЗУТ, доколкото се касае за засягане конструкцията на постройката. Изложеното обуславя извод за незаконност на строежа дори при твърдените от жалбоподателя обстоятелства, тъй като извършените строително-монтажни работи не попадат в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за което не се изисква строително разрешение. Не се споделят и твърденията за липса на индивидуализация на строежа предвид подробно направеното описание, изготвената към констативния акт окомерна скица и приложения към него снимков материал. Настоящият състав изцяло споделя изводите на съда относно липсата на предпоставки за определянето на постройката като търпим строеж както към посочената от жалбоподателя година на изграждането му - 1980 г., така и към 1996 г., възприета от органа в оспорената заповед, като преценката законосъобразно е извършена съгласно § 16, ал. 1 и ал. 2 ПР ЗУТ. Независимо от това дали строежът е разположен на самата уличнорегулационна линия на имота или близо до нея, то безспорно е установено, че се намира пред сградата на основното застрояване, поради което и с оглед неговото предназначение и ползване за съхранение на твърдо гориво не е бил допустим по правилата и нормативите, действащи през двата посочени периода, както и с оглед сега действащата разпоредба на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. В тази насока са изложени подробни съображения, които не следва да се преповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Законосъобразно и обосновано е направеното от съда заключение, че строежът не попада в хипотезите на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, които са приложими за строежи, изпълнени в различни периоди от време. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на изследване на търпимостта на постройката. Мотиви относно липсата на предпоставките за определяне на строежа като търпим са изложени както от административиня орган, така и от съда. В случая не е налице и хипотезата по чл. 320 ППЗТСУ (отм.); поради недопустимостта на постройката предвид нейното предназначение да се разполага между жилищната сграда и уличната регулационна линия, както и поради отсъствие на разпоредба от ЗТСУ, въз основа на която същата да не подлежи на премахване. Правилен е изводът, че не е налице нарушение на принципа на истинност по чл. 7 АПК при определянето на жалбоподателя като адресат на заповедта. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол, адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика, лице с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконния строеж, като преценката срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. В случая жалбоподателят е едно от тези лица в качеството му на извършител на строежа, както и като съсобственик на имота, в който е изпълнен в частта съгласно определеното за ползване място от терена. Дори и да се приеме, че строежът е изграден от неговия праводател, то отново правилно е определен като адресат, доколкото не оспорва придобиването на собствеността върху постройката в резултат на прехвърлителната сделка от 1991 г., в какъвто смисъл са твърденията му, като неразделна част от изграденото локално отопление на твърдо гориво за жилището. Неоснователно е възражението за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото в настоящия случай не са налице различни законосъобразни възможности, от които да се избере по-благоприятна или справедлива такава. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Фактът, че строежът е изпълнен в съсобствен имот, без да се засяга уличната регулация и е необходим за обслужване на жилищната сграда, не може да обоснове извод в обратен смисъл. В случая се касае за постройка на допълващото застрояване и с премахването й не се засяга жилището в имота, поради което оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. С оглед изложеното не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,