Решение № 1338 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017 г.

Решение № 1338 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. срещу решение № 659/19.04.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 222 по описа за 2017 г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-03000316164129-004-001/07.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. и е върната преписката на органа по приходите за извършване на нова проверка с указания по тълкуването и прилагането на закона. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Предлага интерпретация на правилото на чл. 169, ал. 8 ДОПК, според която с приоритет се погасяват публичните задължения, за които са предприето действия за принудително изпълнение в последователността по тази разпоредба, а не според времето на възникването им. С това обосновава извод за правомерност на извършеното с АПВ прихващане на заявения за възстановяване ДДС с представляващите предмет на изпълнително производство публични вземания за лихви върху ДДС по ревизионен акт, макар към датата на издаване на акта да са съществували и задължения за данък върху доходите и за задължителни осигурителни вноски. Твърди и липса на предмет на новото производство за прихващане или възстановяване предвид извършеното от длъжника плащане на 13.10.2016 г. на главниците задължения за данък и за ЗОВ. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу АПВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Електа" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. С оспорения пред АС В. акт за прихващане или възстановяване е разпоредено прихващане на деклариран от "Електа" ЕООД данък за възстановяване в размер 28 760.89 лева за данъчен период м. 08.2016 г. с публично вземане по изпълнително дело № 131400077719/2014 г. - лихви върху ДДС в размер 39 765.07 лева, установено с ревизионен акт № 03251300090/16.09.2013 г. Според органа по приходите са осъществени предпоставките за възстановяване на данъка по чл. 92, ал. 3 ЗДДС. По установяванията на първостепенния съд към датата на постановяване на АПВ жалбоподателят е имал изискуеми задължения за данък върху доходите и за задължителни осигурителни вноски в общ размер 19 834.75 лева и за лихви върху тях 60.62 лева, които не са в пределите на изпълнителното производство по изпълнителното дело, с вземането за лихви по което е извършено прихващането. За задължението за лихви по РА, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, според съда била приложима поредността за погасяване по чл. 169, ал. 8 ДОПК - разноски, главница лихви. За вземанията неприсъединени към изпълнителното дело погасяването било в поредността по чл. 169, ал. 1 ДОПК, т. е главница, лихви, разноски. Затова и е определил като противоречащо на закона извършеното прихващане на вземането за данък за възстановяване с публични задължения за лихви при наличие на главнични задължения за данъци и ЗОВ. В мотивите на съдебния акт е извършено позоваване на правилата на чл. 219 ДОПК за разпределение на постъпленията по изпълнението и е заключено, че задълженията за данък и за ЗОВ е следвало да участват с главниците си в разпределението. В това се изразяват указанията на съда към администрацията при връщането на преписката. Оспореният съдебен акт е неправилен. При действието на чл. 128, ал. 1, изр. 2 ДОПК допустимо е прихващане на подлежащи на възстановяване суми и с погасено по давност публично задължение, ако вземането на длъжника е било изискуемо преди погасяването по давност на задължението му. По аргумент за противното не може да се прихване вземане срещу задължение, погасено по друг от начините на чл. 168 ДОПК. В случая задълженията за данъци и за ЗОВ, чието погасяване според съда е приоритетно пред погасяването на задълженията за лихви по изпълнителното дело, са погасени чрез плащане на 13.10.2016 г. /чл. 168, т. 1 ДОПК/. Юридическият факт на плащането следва във времето издаването на АПВ на 07.10.2016 г., но съобразяването му е дължимо в съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. А иначе, обратно на поддържаното от касатора, с пристъпването към принудително изпълнение на публични вземания, вземанията обект на изпълнението не се ползват с предпочтително удовлетворяване пред публичните вземания, кредиторите по които не са се присъединили към изпълнението по реда на чл. 217 ДОПК. Разместената поредност на погасяване на вземанията по чл. 169, ал. 8 ДОПК в сравнение с тази по ал. 1 на същият текст е в пределите на принудителното изпълнение и за вземанията по изпълнението. Не се основава на закона конструкция, според която с факта на образуване на изпълнително дело вземането за разноски и лихви на публичния взискател придобива приоритет пред вземането за главница на неприсъединилия се към изпълнението кредитор. С арг. от чл. 169, ал. 6 ДОПК, чието съдържание надхвърля ограничението на препращането към ал. 5, към погасяването на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Това е и принципът, установен с чл. 169, ал. 1 ДОПК, чието действие не е ограничено от чл. 169, ал. 8 ДОПК за вземания извън обхвата на изпълнението. Философията на чл. 169, ал. 8 ДОПК следва разума на привилегиите на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, като там разноските по обезпечаването и и принудителното изпълнение се ползват с право на предпочтително удовлетворяване само спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. В духа на сочените разпоредби, вземанията на публичните взискатели не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване спрямо неприсъединилите се взискатели. Неотносимо е позоваването от административния съд на правилата за разпределение в производството по принудително изпълнение. Различни са органите, способите, основанията и реда за погасяване на публичните вземания при включващото разпределение на постъпленията принудително изпълнение и при погасяването на вземанията чрез прихващане. При принудително изпълнение изпълнителният орган е публичният изпълнител /чл. 167, ал. 1 ДОПК/, който замества липсващото доброволно изпълнение по чл. 168, т. 1 ДОПК с прилагане на способите по чл. 215, ал. 1 ДОПК и прилага привилегиите по чл. 219, ал. 1 ДОПК при конкуренция на публичните вземания. Разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяване по чл. 169, ал. 1 ДОПК. Значим е източникът на задълженията - дали иде реч за задължения за главници, лихви или разноски. Погасяването им чрез прихващане се осъществява от органите по приходите /вж. чл. 128, ал. 1 ДОПК/ независимо от това дали е започнало принудително изпълнение. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. При този изход на касатора се следват разноски по производството за двете съдебни инстанции в общ размер 934.24 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение