Решение № 2048 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2010 г.

Решение № 2048 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7902/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на проф. Стефан Минев Стефанов, чрез упълномощения му адвокат Ненчо Иванов Пенев, против решение № 34 от 08.04.2010 г., постановено по административно дело № 203 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/ не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът Боряна Симеонова Димитрова също не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Севлиево, в частта относно собствения му недвижим имот, представляващ УПИ ХХV-812 - ПИ с идентификатор 65927.501.812 и УПИ ХХVI-811 - ПИ с идентификатор 65927.501.811, собственост на Боряна Симеонова Димитрова от гр. Севлиево.

В жалбата си срещу оспорената заповед Стефан Стефанов е твърдял, че границата между двата имота и явяваща се източна такава за неговия имот, е неправилно нанесена в КК, тъй като е нанесена въз основа на индивидуални административни актове, които са нищожни.

От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установявало, че нанесените граници в скицата и в частност спорната източна граница след заснемането й на място, съответстват с имотните такива и на тези от одобрената КК, като са в допустимите отклонения съгласно Наредба № 3/2005 г. По съображения, че при създаването на кадастралната карта законосъобразно е отразена съществуващата на място граница между процесните имоти, е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че Стефан Стефанов е собственик на э идеална част от ПИ с идентификатор № 65927.501.812, съгласно нотариален акт № 6 от 20.11.1997 г., вписан в том V, дело № 2141/1997 г. на Севлиевския районен съд, а ответникът Боряна Димитрова се легитимира като собственик на имот с идентификатор № 65927.501.811, придобила същия по силата на нот. акт № 189, том. II, дело № 232 от 2005 г. за покупко-продажба. Установено е, че имотната граница по оспорената заповед на изпълнителния директор на АГКК между двата имота минава по материализираната на място граница, съобразена с установената регулационна линия между двата парцела.

По отношение на процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), а именно:

• чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1.

• чл. 14, ал. 1 от Наредбата приоритетно от: т. 1. означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5. карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други.

Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респективно доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н.

От събраните по делото доказателства е установено, че в случая този ред за определяне на границите на процесния поземлен имот е бил спазен. При изготвянето на кадастралната карта, границите на имот с идентификатор № 65927.501.812, са заснети и впоследствие отразени в КК така, както са материализирани на място, включително и източната граница на имота, както са отразени в действащите към момента кадастрален, а така също застроителен и регулационен план на гр. Севлиево от 1991 г., тоест при спазване изискванията на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. В този смисъл са неоснователни развитите доводи в касационната жалба, че община Севлиево нямала кадастрален план. По първоначалното дело е приложена извадка от Главно управление геодезия и картография на кадастрален план за гр. Севлиево от 1978 г. /л. 30 от делото/, който е послужил при заснемане и отразяване на спорната граница при изработване на КК и КР за имота.

Касаторът развива доводи, че оспорваната заповед била незаконосъобразна в частта, с която е одобрена КК и КР за имота му, тъй като източната граница на същия не била нанесена коректно, понеже при нанасянето й било отразено фактическото състояние, създадено въз основа на Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 18.05.1992 г., заповед № 265 от 20.05.1992 г. и заповед № 304 от 20.05.1992 г. на община Севлиево, които били нищожни, тъй като черпели правата си от одобрения със заповед № 61 от 23.01.1991 г. КП на гр. Севлиево. Тези оплаквания в касационната жалба са били предмет на обсъждане и в първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. От приложените по делото заверени преписи от решение по адм. д. № 119/2008 г. по описа на АС Габрово и решение по адм. д. № 7560/2009 г. на Върховния административен съд, наведените доводи за нищожност на цитираните актове са неоснователни и недоказани, което е било основание искането за прогласяване на тяхната нищожност да бъде отхвърлено. Безспорно е установено по делото, видно и от заключението на експертизата, че границите на имота и в частност - източната спорна граница, са изцяло материализирани - макар и нетрайно по смисъла на

Наредба № 3.

Както правилно е приел административният съд, процесната граница между двата имота с идентификатор - 65927.501.812 и № 65927.501.811, предмет на спора и източна граница за касатора, е материализирана на място с ограда от бетонови колони и оградна мрежа, което я прави нетрайно материализирана, съгласно констатациите на вещото лице. Предвид това при определяне границата между двата имота следва да бъде съобразен редът по чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. и при наличие на грешки и непълноти относно точността на определяне на местоположението, следва да се съобрази нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата. Съгласно цитираната разпоредба при наличие на грешка, твърдение, което се поддържа от касатора, изразяващо се в разлика в координатите на точката, определена от КК, като по-малка от допустимата по чл. 18 от Наредбата, то същата не се отчита като грешка. Именно тази граница е нанесена в одобрената с оспорената заповед КК. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд при издаването на процесната заповед административният орган е взел предвид обединените данни за двата имота, а именно: предходни планове, регистри, представената му документация и наличните данни на самото място и правилно е определил кадастралната граница по материализацията й на самия терен, която съответства на притежаваните права на страните при спазване изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредбата № 3 и съгласно изискването на чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

Предвид гореизложеното правилен се явява формулираният краен извод в мотивите на проверяваното решение за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Габровският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,