Решение № 13865 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2010 г.

Решение № 13865 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Сашко Николов Николов от с. Казичене, против решение по адм. д. № 7605/2009 г. по описа на АС София -град, с искане за отмяна на решението на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалните представители твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост. Съдът не взел предвид, че е нарушен двумесечния срок за налагане на наказанието. Не са искани обяснения във връзка с всички нарушения. Липсват мотиви с какво е уронен престижа на службата и в какво се изразява злоупотребата с власт и доверие. Няма доказателства, че е ползвал техническо средство ТR-4D с № 474 . Ответната страна директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Гешева оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 113/13.01.2010 г. по адм. д. № 7605/2009 г. по описа на АС София- град е отхвърлена жалбата на Сашко Николов Николов против заповед № З-15 905/17.09.2009 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и обсъждане на всички наведени от жалбоподателя доводи и ангажирани от страните доказателства. Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, като правните изводи са развити в съответствие с релевантните за спора факти. Неоснователно е оплакването, че не е спазен 2-месечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи административното наказание, е установил извършването на нарушението и самоличността на извършителя, а установяването на дисциплинарното нарушение става с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган, предвид чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР. В случая това е станало на 9.09.2009 г. с постъпване на становището на комисията, назначена със заповед № З-8257/26.5.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от 17.09.2009 г. Решението е обосновано със събраните в административното производство и пред съда доказателства, установяващи релевантни за спора факти. Доказано е, че служителят по време на наряд при изпълнение на служебни задължения в периода от 3.03.2009 г. до 18.04.2009 г. като младши автоконтрольор в 01-ва група, 01-ви сектор "Контрол на пътното движение", отдел "Пътна полиция", е нарушил чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за патрулно-постовата дейност, одобрена със заповед Iз-2295/8.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, като е ползвал две технически средства за отчитане на скорости, едно от които TR-4D 474, което не се води на отчет, не е извършвал описание на нарядите и данните за проверените лица, проверките на лица и МПС не са докладвани в ОДЧ, местата за работа и техническите средства за установяване на нарушенията за скоростта на движение не са отразявани в книжката на наряда, не са отразявани взетите отношения към спрените водачи. Вместо или едновременно с водените на отчет средства за измерване № 00309, № 00153 и № 00421 са регистрирани нарушения, като е ползван TR-4D 474, включително в нощта на проверката от служители към Дирекция "Инспекторат" и дирекция "Вътрешна сигурност" на 17 срещу 18 април 2009 г. Приложени са разпечатките от TR-4D 474, като са установени седем запаметени скорости, писмените обяснения на спрените водачи на моторни превозни средства, но липсва техническо регистриране на същите тези нарушения с водения на отчет радар № TR-4D 421, намерен в служебния автомобил на автопатрула. Нарушенията са доказани с месечни наряди, докладни записки за извършена дейност, нарядни дневници, ежедневни ведомости, разпечатки от техническите средства. В административното производство е направена съпоставка на отчетените скорости по дни, часово време и работни смени, съгласно утвърдения график за дежурства. Взети са обяснения на проверените водачи на МПС през нощта на 17.04 срещу 18.04.2009 г., с които е доказано, че е ползван радар, който в случая е TR-4D 474, след като във водения на отчет радар няма съхранени данни за скорости. Установено е вземане на пари от водачи на МПС с цел да не бъде налагана глоба, както и налагане на административни наказания на лица, по отношение на които са установени нарушения на ЗДП за превишена скорост, отчетена с TR-4D 474, вместо с водените на отчет радари. При проверката на лицето Валерия В. Захариева на 15.06.2009 г., спряна за превишена скорост от 110 км./ч., автопатрулът е съставил АУАН, но в паметта на техническото устройство липсва информация за предишна скорост на констатирано нарушение /косвено доказателство за манипулиране на данните/ . На придружаващия водача на МПС-то Ивайло Костов е съобщена цена от 300 лева за плащане с цел несъставяне на констативен акт. Поради установяване достоверността на факти във връзка с възникналия впоследствие инцидент, обосновано административният орган е дал вяра на обясненията на Ивайло Костов. Обсъдени са измерените на 3.03.2009 г. пет скорости над разрешените, като само за две има съставени АУАН, а за останалите три са вписани данни за водачите, за двама от които не отговарят на действителността. Въз основа на измерени с TR-4D 474 скорости има съставени АУАН, за част от които са съставени и наказателни постановления, влезли в сила. Установено е противоречие в обясненията за намирането на радара: на 22.04.2009, т. служителят е посочил, че радар TR-4D 474 е намерен на капака на служебния автомобил, паркиран в двора на полицията, а в обяснението от 3.09.3009 г. е твърдял, че е намерил радара на 18.04.2009 г. на бул. "Ботевградско шосе", изхвърлен от лек автомобил. Допуснатите служебни нарушения на чл. 65, ал. 2, т. 3 и чл. 122, ал. 1 и ал. 3 от Инструкцията за патрулно-постова дейност /заповед Iз-2295/8.12.2009 г./ са квалифицирани в становището на комисията от 9.09.2009 г. като основание за дисциплинарна отговорност по чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. В заповедта за уволнение е дадена правна квалификация по чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР като деяния несъвместими с етичните правила за поведение по т. 7, т. 12 и т. 13 от Етичния кодекс, с които е уронен престижа на МВР, опит за умишлено подвеждане на членовете на комисията, злоупотреба с власт и доверие и нестриктно изпълнение на професионални задължения. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР злоупотреба с власт или доверие представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. Хипотезите са алтернативни. Дисциплинарната отговорност е отговорност по чл. 224, ал. 1 от ЗМВР са допуснати нарушения на служебна дисциплина, а такива са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно дисциплинарното нарушение от обективна страна се характеризира с противоправност, а от субективна с вина на дееца. По принцип за наличието на противоправност е меродавно несъответствието на поведението с правните, а не с моралните задължения. Предвид повишените изисквания за постъпване на работа в системата на МВР - раздел III от ЗМВР, и специфичните функции и задачите на министерството на вътрешните работи, законодателят въвежда изискване за спазване и на морални норми, които са закрепени в Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като неспазването им е обвързано с дисциплинарна отговорност. Това създава затруднения, както при правилната правна квалификация на основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност от страна на административния орган, така и при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на наложеното наказание. Така е, защото по принцип за всяко неизпълнение на служебни задължения от страна на полицейски служители, може да бъде дадена негативна оценка за работата на министерството на вътрешните работи, а неизпълнението или лошото изпълнение на служебни задължения да се отрази на престижа на ведомството. Освен това се забелязва, че всеки одобрен от министъра на вътрешните работи Етичен кодекс включва в себе си задължения, които се съдържат и в законови и подзаконови правни норми, заповеди, длъжностни характеристики и вътрешни инструкции. По този начин едно и също правило за поведение може да се намира, както в правните норми, така и в Етичния кодекс. В случая обаче значение за правилното решаване на казуса е обстоятелството, че служителят не е изпълнявал служебни задължения, очертани като такива с нарочна Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, одобрена със заповед № Iз-2295/8.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи, която не е обнародвана и затова има характер на вътрешно-служебен акт, задължителен за полицейските служители. Жалбоподателят не спори, че знае съдържанието й, следователно е бил запознат с нея и е бил длъжен да изпълнява вменените му служебни задължения. Неспазването им в случая представлява тежко дисциплинарно нарушение и има за правна последица ангажиране на дисциплинарна отговорност, която правилно е квалифицирана като основание за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР поради злоупотреба с власт. Правната квалификация е правилна, тъй като полицейските правомощия са употребени за цели, които са различни от основните задачи, дейности и принципи на полицията по глава II, III и IV на ЗМВР, за изпълнението на които със закон на полицейските служители са предоставени властнически правомощия. Настоящият съдебен състав не споделя правните мотиви на съда, че след като в резултат на неизпълнение на служебни задължения е уронен престижа на ведомството, е налице основание за уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР заради неспазване на Етичния кодекс. С Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. Общото събрание на съдиите прие, че нарушението на етичните правила ще бъде основание за дисциплинарна отговорност, само ако с деянието не са нарушени такива служебни задължения, свързани със заеманата длъжност, които са конкретно регламентирани със ЗМВР, с издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове или със заповеди на ръководството на МВР и началниците на служби. Ако не се прави разграничение по този критерий, то всяко очертано по описания начин служебно задължение, след като бъде включено като задължение по Етичния кодекс би послужило за основание за дисциплинарна отговорност заради нарушение на морални норми, не е и не може да бъде целта на закона. В случая неправилното квалифициране на нарушението и с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР не опорочава оспорения административен акт, нито крайният правилен резултат на съдебното решение. Основателно е искането на процесуалния представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е основателно и следва да бъде уважено на основание чл. 143 от АПК и предвид ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ОС на ВАС в размер на 150 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховният административен съд, III отделение