Решение № 15891 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2011 г.

Решение № 15891 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12631/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната против решение № 10627/15.07.2011 г., постановено по административно дело № 8974/2010 г. от Върховен административен съд, състав на пето отделение. Доводите са за неправилност на атакуваното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповед № РД-172 от 19.05.2010 г. на Министъра на отбраната. Ответникът по касационната жалба - Димитър Николов Павлов в писмено становище оспорва жалбата. Претендира направени съдебни разноски пред настоящата инстнация. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение ВАС е отменил заповед № РД-172/19.05.2010 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на Димитър Николов Павлов на длъжност "държавен експерт" в отдел "Отбранителна политика" в Дирекция "Политика, сигурност и отбрана" към Министерство на отбраната, считано от 17.05.2010 г.. За да постанови този резултат съдът приема за установено, че със заповед № РД-26-671/08.07.2009 г. на основание чл. 15 и във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл Димитър Павлов е назначен на длъжността "държавен експерт" (по заместване) в отдел "Кадрова политика" в Дирекция "Управление на човешките ресурси" към МО, считано от 08.07.2009 г.. Със заповед № РД-26-672/08.07.2009 г. и на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл е преназначен на длъжността "държавен експерт" в отдел "Отбранителна политика" в Дирекция "Политика, сигурност и отбрана", считано от 09.07.2009 г.. Тази длъжност е заемал до 19.05.2010 г., когато с оспорената заповед на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие, считано от 17.05.2010 г. За периода от 06.03.2006 г. до 24.10.2008 г. жалбоподателят е назначен и е работил по служебно правоотношение като държавен служител - гражданско лице на длъжност "началник сектор" в Дирекция "Информация и архив" - МВР, от която длъжност е освободен при условията и по реда на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - навършване на пределна възраст от 60 години. При така установените факти ВАС, тричленен състав, е стигнал до правилния извод, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, на което правно основание е прекратено правоотношението между страните, е неприложима, тъй като Павлов не е назначен за първи път на държавна служба в МО, а е заемал такава служба в МВР в продължение на 2 години, 7 месеца и 18 дни. Този факт препятства възможността последващото му назначаване, макар и по реда и при условията на ЗДСл, да е обвързано с едногодишен изпитателен срок. Следователно министърът на отбраната не може да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, което незаконосъобразно е сторено и то със задна дата спрямо тази на издаването на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Доводът на касатора за нарушение на материалния закон от администратиния съд поради приетата неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл в разглеждания случай е неоснователен. Настоящата инстанция напълно споделя задълбочената и прецизна правна аргументация, с която първоинстанционният съд отговаря на спорния по делото въпрос - налице ли са материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на посочената норма за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 12, ал. 1от ЗДСл всяко служебно правоотношение, което възниква за първи път, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, може да бъде прекратено от органа по назначаването, без да отправя за това предизвестие. По съществото си това е изпитатален срок, установен в полза на органа по назначаването, в рамките на който последният да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи. Отрицателната преценка намира израз в едностранното волеизявление на легитимираната страна за упражняване на потестативното право на прекратяване на правоотношението. С оглед императивния си характер нормата се прилага при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, освен визираните с разпоредбите на § 75, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл (ДВ, бр. 95/2003 г.) и § 36 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.) изключения. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Павлов не е назначен за първи път на държавна служба в МО, а е заемал такава служба в МВР в продължение на 2 години, 7 месеца и 18 дни. Според чл. 2, ал. 1 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник." Съгласно дефинитивната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Разпоредбата на § 2 дава правомощие на министъра на вътрешните работи да определя наименованията на длъжностите на държавните служители - граждански лица в МВР. Видно от доказателствата по делото Димитър Николов Павлов е бил назначен за държавен служител-гражданско лице в МВР на длъжност Началник на сектор"Музей на МВР" към отдел архив при Дирекция "Информация и архив" МВР с присъден I старши ранг. Той е заемал тази длъжност повече от 2 години. При така установените факти и след анализ на цитираните по-горе разпоредби, настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е упражнено в нарушение на закона. Правилно съдът е приел, че е ирелевантно за спора подаването на декларация от страна на Павлов на осн. чл. 111, ал. 2 от ЗДСл и непредставянето на служебна книжка пред органа по назначаването. Задължение на органа е преди да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 12, ал. 1 от ЗДСл да провери дали са налице материалноправните предпоставки за приложение на нормата на чл. 12, ал. 1 от Закона. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменен оспореният административен акт, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Без уважение следва да се остави претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски за адвокатски хонорар, тъй като липсват доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия,