Решение № 11630 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. А. Т. от гр.София, чрез адв. Петрунова, срещу решение 2635/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 10282/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К-12337 / 02.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК , и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът министър на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост , правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 8121К-12337 /02.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204, т.1, чл.194, ал.2, т.1, предл.1 и т.4, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.7, предл.2 и т.13, във връзка с чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при липсата на допуснати нарушения на административно-производствените правила и спазена процедура по налагане на дисциплинарното наказание - спазен е срока по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, проведено е по чл.206, ал.1 ЗМВР изслушване и даване на обяснения, изяснена е напълно фактическата обстановка на деянието. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не са оборени констатациите и мотивите на дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/ ,вкл. че действията на служителя на МВР са станали достояние на широката общественост, с което е бил уронен престижа на службата. Прието е, че наложеното наказание е за доказано нарушение както от обективна, така и от субективна страна, съответства на характера и тежестта на нарушението, което се определя като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал.1,т.7 и т.13 ЗМВР, тъй е обвързано и с нарушение на визираните в заповедта правила по т.15,т.17,б. а,в,д и ж, т.19, т.20, т.42,т.45,т.49 и т.50 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и като резултат е довело до уронване престижа на службата. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т.1 и т. 4 от ЗМВР , което съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина и е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т.7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР - използване на служебно положение за лична облага, "несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата. От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР и е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, с които е получил сумата от 2000лв / част от поискана сума от 5000лв/ от И. Ф., за да не извърши действие по служба и е допуснал корупционно поведение. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за правилно прилагане от ДНО на чл.67 от ЗМВР, тъй като вместо да предотвратява извършването на икономически престъпления, в противоречие с разпорежданията на наблюдаващия прокурор Т. е оказал натиск и принуда по отношение на Ф., съзнателно мотивирайки го да му даде парична сума, срещу която служителят да прикрие настъпилата трудова злополука, т.е. налице е тежко нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.7, предл.2 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага, което е достатъчно и самостоятелно основание за законосъобразност на обжалваната заповед от материална страна. Такова нарушение се явява и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР , като в случая правилно и обосновано в обжалваното решение са възприети за безспорно установени нарушения на правилата по т.15 , т.17, т.42 , т.49 и т.50. Съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е и изводът ,че деянието на инспектор Т. е придобило широк обществен отзвук чрез отразяване в средствата за масово осведомяване, от което следва и приложимост на т.19 и т. 20 от ЕК във връзка с ТП 3 от 07.06.2007 г. на ОСС на ВАС по т. д. 4/2007 г. Обосновано съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че са изпълнени и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че Т. не е съобразил законността на извършените от него действия. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ДНО действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Неоснователни са доводите на касатора, че извършеното деяние не съставлява престъпление, тъй като дисциплинарното наказание уволнение е наложено на основание чл. 203, ал. 1 , т.7, предл.2 и т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР / осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от друг вид отговорност за същото деяние. В този смисъл е и ТП 3 от 7.06.2007 г. на ОСС на ВАС по т. д. 4/2007 г. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и липсата на изрично заявена от ответника претенция за разноски, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,