Решение № 6393 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2019 г.

Решение № 6393 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1494/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Навитас енд ко" ЕООД против решение № 2167/23.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2792/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000216000771-091-001/20.06.2018 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 196/7.09.2018 г. на началник отдел "Обжалване", изпълняващ длъжността директор в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП в дадения от съда срок не представя становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания в първоинстанционното производство РА органите по приходите са приели, че са налице основания по чл. 177 от ЗДДС за реализиране на солидарна отговорност на "Навитас енд ко" ЕООД във връзка с неизплатени от неговия доставчик задължения по ЗДДС, пряко свързани с доставките, по които е приспаднал данъчен кредит и на основание чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС на "Навитас енд Ко" ЕООД, в качеството му на пряк получател по тези доставки, е вменена солидарна отговорност за дължимия от доставчика "Слънце енд Ко" ЕООД, но невнесен от него ДДС в размер на 28 542, 41 лв. и лихви в размер на 8 143, 49 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил, че по делото не се спори, че "Навитас енд ко" ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, е получател по облагаеми доставки, отразени във фактури, издадени от "Слънце енд Ко" ЕООД - също регистрирано лице. Приел също така, че "Навитас енд ко" ЕООД е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, като същевременно доставчикът "Слънце енд Ко" ЕООД не е внесъл ефективно дължимия данък, който е пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. Съдът е приел, че органите по приходите са ангажирали достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесен от "Слънце енд Ко" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е отделил спорното от безспорното. В случая правилно е прието за установено, че "Навитас енд ко" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по начислен данък, който не е внесен от неговия доставчик и е налице връзка между ползваното право и неизпълненото задължение. Задължението на доставчикът на ревизираното лице е установено и не е внесено, като то е формирано именно в резултат от начисления данък по доставки с получател "Навитас енд ко" ЕООД. Следователно е осъществена една от предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС данъкът да не е внесен. Съгласно чл. 177 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Като отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117-120 от ДОПК. От изложеното следва, че за да възникне отговорност за дължим и невнесен данък от пряк получател по доставка, който е ползвал право на приспадане на данъчен кредит пряко или косвено, свързано с дължимия и невнесен данък е необходимо той да е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че органите по приходите са ангажирали достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице към датата на осъществяване на доставките, по които дружеството е упражнило право на приспадане, че доставчикът му няма да внесе начисления данък. Представляващи и собственици на капитала на търговските дружества "Слънце енд Ко" ЕООД и "Навитас енд ко" ЕООД в процесния период на издаване на фактурите и ползване на данъчен кредит – Д. Костадинов и К. Костадинов, са баща и син. Двете търговски дружества са имали един адрес на управление. Дружествата също така са с един и същ IP адрес, телефон за връзка и електронен адрес. Поканите и съобщенията за доброволно изпълнение на публичните задължения на "Слънце енд Ко" ЕООД са получавани на еднаквия им адрес за кореспонденция, поради което управителят на "Навитас енд Ко" ЕООД е имал знание за финансовото състояние и задълженията на "Слънце енд Ко" ЕООД. На датата на прехвърляне на "Слънце енд Ко" ЕООД управителят на "Навитас енд Ко" ЕООД е предложил на служителките в дружеството-доставчик прекратяване на трудовите правоотношения по взаимно съгласие и назначаването им в "Навитас енд Ко" ЕООД. Гореизложените обстоятелства, представляват достатъчно факти, които пряко установяват хипотезата на чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски по производството не следва да бъдат присъждани, тъй като ответникът по касационната жалба не е сторил такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение