Решение № 2228 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2018 г.

Решение № 2228 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А., чрез адв. Д. Марковски, със служебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен, № 1, ет. 2, срещу решение № 140/10.07.2018 г. постановено по адм. д. № 129 описа на Административен съд гр. Ямбол за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0261-000096 от 10.04.2018 г. издадена от Началник Районно управление "Полиция" при ОД на МВР - Ямбол. Касационната жалба сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място не е установено дали лицето съставило акта за установяване на твърдяното административно нарушение има необходимата компетентност. Посочено е, че не е установена нито материалната, нито териториалната компетентност, което е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които са колеги на актосъставителя. Поне единият от свидетелите, които са вписани в акта следва да е независим, като това не е сторено е допуснато още едно съществено нарушение на административно производствените правила. Фактите и обстоятелствата описани в наказателното постановление не отговарят на действителното положение. Не е установена точната концентрация на наркотични вещества, тъй като първоначално е направена проверка с техническо средство - дрегер, а след това е издаден и талон за медицинско изследване. Не е ясно кои от показателите са взети предвид, за да бъде наложена ПАМ. Не е доказано и законосъобразното използване на техническото средство, с което е отчетено наличието на наркотично вещество. Според изложеното в касационната жалба, ПАМ е много тежка с оглед фактът, че М. А. използва редовно автомобилът си и му е необходим за ежедневните му дела и служебни ангажименти. Не са налице доказателства, които потвърждават извършването на нарушението, а това е реквизит, който е предвиден в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Необосновано на лицето е наложен максималният размер на ПАМ, като това е направено без да са налице законоустановените предпоставки за това. Изложеното в касационната жалба се поддържа и в открито съдебно заседание от адв. Петрова. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, както и наложената с заповед № 18-0261-000096/10.04.2018 г. издадена от Началник РУП при ОД на МВР-Ямбол, принудителна административна мярка. Претендира присъждане на разноски в производството. Ответникът - Началник РУ Елхово при ОД на МВР-Ямбол, в писмен отговор по касационната жалба поддържа твърдение за неоснователност на същата. Съдът правилно е приел, че заповедта е обоснована, като в същата са изложени в пълнота фактическите обстоятелства, които са възприети като основания за издаването й. Заповедта съдържа всички изискуеми по закон реквизити и са описани фактите въз основа на които са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Върховна административна прокуратура, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Обсъдени са актовете въз основа на които издалият заповедта административен орган е разполагал с компетентност да приложи ПАМ. Налице са предпоставките за прилагането й. Постановеното решение е правилно и подадената касационна жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на процедурните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за доказаност на материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Изводите му са направени въз основа на следните факти, установени по делото: След извършена проверка на 06.04.2018 г. от органите на РУП-Елхово на М. А. е съставен акт установяване на административно нарушение № 158857/06.04.2018 г. за това, че на път 79021, кръстовище с път 2-79 в посока [населено място], общ. [община] към път 2-79, управлява собственият си лек автомобил "Мерцедес Е 280 ЦДИ", с рег. [рег. номер на МПС], след употреба на наркотично вещество. Наличието му е установено с полеви тест "Дрегер друг чек 3000", който е отчел наличие на "ТНС" и "АМР". Констатациите на акта не са оспорени, напротив в него е вписано признание на лицето, че около 21. 00 ч. на 05.04.2018 г. в приятелска компания е изпушил една цигара марихуана. На водача е връчен талон за медицинско изследване. В него М. А. е заявил, че приема показанията на техническото средство и отказва да бъде изследван. Съставен е и протокол за проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли и /или наркотични вещества или техни аналози. В него е отразено обективното състояние на водача и е вписан вида на полевия тест, с който е установено наличието на наркотично вещество. Протоколът е част от административната преписка послужила за издаване на процесната заповед. При тези констатации на проверяващите е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 18-0261-000096/10.04.2018 г. на Началник РУ към ОД на МВР - Хасково, с която на А. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е валиден акт издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. ЗДвП, мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 326 з-1397 от 23.06.2017 г. на директора на ОД на МВР-Ямбол са определени длъжностните лица, оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ. Сред тези лица е и Началникът на РУ Елхово към ОД на МВР-Ямбол, който е и издателят на оспорения административен акт. Доводите за липса на компетентност/материална и териториална/ на издателя на акта, поддържани от касатора са неоснователни. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че установените по делото факти обосновават наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Законосъобразно е заключението на съда, че данните на техническото средство, установяващо наличието на наркотични вещества удостоверени в съставения АУАН, не са оборени. При липса на кръвно изследване към момента на издаване на оспорената заповед, когато е констатирано нарушението, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице основание на налагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че в заповедта не е конкретизирано изпълнителното деяние и е налице противоречие между АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, които не са съобразени при постановяване на решението. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В мотивната част на заповедта за прилагане на ПАМ е посочено, че водачът управлява собствения си лек автомобил "под въздействието на наркотични вещества или техни аналози". Не се констатира неяснота или противоречие с посочените правни основания в АУАН или заповедта. Неоснователно е и твърдението, че съкращенията "ТНС" и "АМР" в заповедта създават неяснота относно това за какво е наложена ПАМ. Следва да бъде посочено, че нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, не въвежда изисквания какъв вид е наркотичното вещество, в каква концентрация и прочие, от което следва, че за прилагане на принудителната административна мярка е достатъчно да бъде установено управлението на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е установено в случая. Освен това по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба за извършване на медицинско изследване, като е приел резултатите установени от техническото средство, поради което не може да черпи права и да прави възражения, че не му е ясно за какво вещество става дума и какви са съкращенията посочени в акта. Неоснователен е доводът относно тежестта на наложената ПАМ. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което, когато са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДВП е длъжен да наложи определената в закона принудителна административна мярка, като не разполага с възможност да преценява срока. Действието на мярката е определено от законодателя- до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на изискванията за форма са неоснователни. Административният акт е мотивиран, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Позовал се е на констатациите в приложения по делото АУАН. Неоснователно е твърдението за липса на приложени към заповедта доказателства според изискването на чл. 57, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, тъй като настоящото производство е по реда на АПК. Твърденията за допуснати нарушения на установените с ЗАНН процесуални правил са не относими. С оспорената заповед е наложена ПАМ, а не е реализирана административнонаказателната отговорност на лицето, като са спазени административно производствените правила установени в АПК за издаване на административен акт, каквато е и процесната заповед. Настоящата инстанция намира за неоснователно и поддържаното твърдение за допуснато закононарушение, тъй като АУАН, с който се установяват фактите по делото е съставен в присъствието единствено на свидетели, които са колеги на актосъставителя. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Настоящата инстанция не споделя тези доводи. От доказателствата по делото е видно, че актосъставителят и свидетелите по акта са присъствали при извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно наведените доводи, че свидетелите са заинтересувани лица единствено поради служебните си правоотношения с ОД на МВР - Ямбол, следва да се има предвид, че ЗАНН не ограничава възможността работещи към АНО лица да бъдат свидетели в административно-наказателното производство. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение