Решение № 7303 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3612/2014 г.

Решение № 7303 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3612/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Стоян Георгиев Йорданов против заповед № К-2029/11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 228, ал. 1, т. 2 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от две година" и на служителя е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР в срока на изтърпяване на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на закона. Ответникът - министърът на вътрешните работи не е изразил становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд приема за установена следната фактическа обстановка: По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят е разследващ полицай при Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик. Дисциплинарното производство е започнало по сигнал на прокурор от Районна прокуратура Пазарджик за неизпълнение на служебните задължения от жалбоподателя по седем досъдебни производства. В резултат на извършена проверка е изготвена справка № 36715/26.08.2013 г. от началника на отдел "Досъдебни производства", с която служителят е запознат на 13.09.2013 г. На 29.08.2013 г. е изготвено и предложение до дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарно наказание на Стоян Йорданов, с което последният е запознат на 13.09.2013 г. В проведеното дисциплинарно производство е установено, че по шест досъдебни производства, възложени на служителя, същият не е изпълнил служебните си задължения по разследването, което подробно е описано в справката и предложеното, като са анализирани действията и бездействията на жалбоподателя по всяко едно от досъдебните производства. Прието, е че по три от тях на същия не може да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност, тъй като е бил в отпуск по болест. В преписката са ангажирани и доказателства, установяващи, че поради неизпълнение на служебните си задължения Йорданов е отстраняван от разследването с постановления на районния прокурор. На 13.09.2013 г. служителят е поканен да даде писмени обяснения и такива са депозирани на 16.09.2013 г., с които дисциплинарно-наказващият орган е запознат, видно от поставената резолюция. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от две години". Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено - "за периода 26.02.2013 г. до 18.06.2013 г. разследващ полицай Стоян Йорданов не е изпълнил служебните си задължения, определени в т. III на типова длъжностна характеристика - не е взел всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследванията при воденето на досъдебни производства № 110/2013 г.; 104/2013 г.; 119/2013 г.; 240/2012 г.; 34/2013 г. и 111/2013 г., довело до забавяне и затрудняване на разследването, изземването на делата и възлагането им на друг разследващ полицай, като всеки един отделен случай представлява дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо от ППЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "порицание" и тъй като дисциплинарните нарушения са извършени при условията на системност, то разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 288, т. 1 вр. чл. 170, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена след приемане на писмените обяснения на държавния служител съобразно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, както и в преклузивния срок по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР регламентира, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В случая това е станало с получаване на предложението за налагане на дисциплинарното наказание на 11.10.2013 г. Следователно оспорената заповед е издадена в предвидения в закона срок, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Писмените обяснения на жалбоподателя са приети от дисциплинарно-наказващия орган. От събраните по делото доказателства се установява спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен". Фактът, че не е издадена заповед за образуване на дисциплинарно производство не обосновава извод за съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно нормата на чл. 238а от ППЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или по чл. 225 - 229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. По изложените съображения съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е поканен да даде обяснения, като в поканата подробно са описани нарушенията, за които се искат обясненията. Такива са дадени и приети от дисциплинарно-наказващия орган. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. При определяне на наказанието са взети предвид обстоятелствата, визирани в цитираната норма, като в изготвената справка, на която се е позовал и дисциплинарно наказващият орган в заповедта, е взето предвид и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното наказание, тъй като нормата на чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР императивно разпорежда, че този вид наказание се налага за системни нарушения на служебната дисциплина, като разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ППЗМВР определя, че системни дисциплинарни нарушения са налице, когато държавният служител е извършил три или повече отделни нарушения. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма като съдържа реквизитите съобразно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в заповедта не са посочени конкретните служебни задължения, които са нарушени. В административния акт са цитирани п. 1 и 2 от Раздел III на длъжностната характеристика, които са нарушени. Оспорената заповед е и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения по възложените му за разследване досъдебни производства, което е довело до отстраняването му от разследването по преписките и възлагането им на други разследващи полицаи. Твърдението в жалбата, че Йорданов не е изпълнил служебните си задължения, тъй като е бил в отпуск по болест, са неоснователни. Както бе посочено по-горе при установяване на нарушенията е взето предвид това обстоятелство, поради което досъдебни производства № 138/2013 г.; 58/2013 г. и 133/2013 г. не са взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание. Посоченото от жалбоподателя досъдебно производство № 119/2013 г. не фигурира в справката и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно държавният служител е осъществил описаните в оспорената заповед нарушения на служебните задължения, които съгласно чл. 227, ал. 1, т. 11 вр. чл. 228, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР са основание за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Предвид изложеното се налага изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,