Решение № 11437 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 35/2019 г.

Решение № 11437 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 35/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез гл. юрк. Т. С., срещу решение № 640 от 30.10.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на ЕТ "И. Мирчев", ЕИК: *********, обезщетение в размер на 800,00 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платени адвокатски хонорари по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2018 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта му, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 360,00 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответната страна по касационната жалба – ЕТ "И. Мирчев", чрез своя процесуален представител - адв. Аршинков, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от ЕТ "И. Мирчев" за осъждането на Агенция "Митници" да му заплати сумата от 994, 28 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление (НП) № 233/27.03.2017 г., издадено от началник на Митница - Пловдив, отменено в частта му, в която на ЕТ "И. Мирчев" са били наложени имуществена санкция в размер на 2000,00 лева на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, за нарушение на чл. 99, ал. 2 от ЗАДС и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговски обект – магазин. НП е било потвърдено в частта, в която не е било наложено наказание на основание чл. 126 от ЗАДС, като търговецът е бил предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава, както и в частта, в която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Поискана е лихва в размер на 194,28 лева за неправомерно задържане на сумата от 2000, 00 лева за периода от 06.04.2017 г. до 20.03.2018 г., както и законна лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е било отменено НП, до окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 640 от 30.10.2016 г. е уважил предявения от ЕТ "И. Мирчев" иск частично, осъждайки Агенция "Митници" да му заплати обезщетение в размер на 800 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2018 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 360 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 136 от 28.09.2017 г., постановено по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд - Велинград, по жалба на ЕТ "И. Мирчев" е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г., издадено от началник на Митница – Пловдив в частта му, с която на ЕТ "И. Мирчев" е била наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева и същият е бил лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец. Впоследствие решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд - Пазарджик и е образувано КАНД № 870/2017 г., по което е постановено окончателно решение № 636/15.12.2017 г. по КАНД № 870/2017 г. като е оставено в сила Решение № 136 от 28.09.2017 г. по АНД № 175/2017 г. по описа Районен съд - Велинград. Установено е от съда, че в производството по обжалване на НП, по което е било образувано АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд - Велинград, ЕТ "И. Мирчев" е бил представляван от процесуален представител - адв. А., видно от пълномощно за процесуално представителство (л. 22), като съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 30.08.2017 г. (л. 67 от АНД № 175/2017 г.) било договорено и платено изцяло в брой възнаграждение в размер на 400, 00 лева за производството пред районния съд. Установено е също така, че в производството по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ищецът отново е бил представляван от адв. А., за което е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение от 400,00 лева за касационното производство по договор за правна защита и съдействие от 26.10.2017 г. (л. 13 от КАНД № 870/2017 г.). Наред с изложено следва да се отбележи, че по делото е била представена вносна бележка от 06.04.2018 г., от съдържанието на която било видно, че ЕТ "И. Мирчев" е внесъл по сметка на Митница - Пловдив сумата от 2000,00 лева, като основанието за плащане било Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г. Административният съд е установил, че въз основа на подадена Молба с вх. № 32-10310/11.06.2018 г., е било издадено Решение № 182/06.02.2018 г. от началника на Митница Пловдив, с което на ЕТ "И. Мирчев" е бил възстановен депозит в размер на 2000,00 лева, учреден като обезпечение по отмененото от съда Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г. и по Заповед № РД 15-251/27.03.2017 г. за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект", като сумата е била върната по сметка на търговеца на 20.03.2018 г. При така установеното, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният пред него иск е частично основателен. Установено било, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление № 233/27.03.2017 г. на началника на Митница – Пловдив в частта му, с която на ЕТ "И. Мирчев" е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева и същият е бил лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец. Приел е, че е налице и втората предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреда, представляваща направените разходи по оспорване на наказателното постановление, доколкото за защитата си пред Районен съд – Велинград и Административен съд - Пазарджик срещу така издаденото наказателното постановление, търговецът е ангажирал адвокат, за който е заплатил съответните възнаграждения в общ размер от 800,00 лева. Изложеното мотивирало административния съд да приеме за установени и доказани и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което преценил исковата претенция като основателна. При наличието на тези факти и позовавайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 800, 00 лева е доказана и по размер, като е приел, че претенцията за законна лихва следва да се уважи и присъди, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът е счел за неоснователно искането за присъждане на мораторна лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение на Районен съд - Велинград, тъй като вредата не била причинена от непозволено увреждане, а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава, след като бъде поканен от кредитора, а по делото липсвали данни такава покана да е била отправена преди датата на подаване на исковата молба – 16.05.2018 г. На следващо място административният съд е счел за неоснователна и недоказана претенцията на ЕТ "И. Мирчев" за присъждане на обезщетение в размер на 194, 28 лева, представляващо лихвата върху депозита от 2000,00 лева за периода от датата на превеждане на тази сума, съответстваща на наложената имуществена санкция на търговеца, а именно - на 06.04.2017 г., до датата на връщането й на 20.03.2018 г. За да мотивира извода си, първоинстанционният съд е приел, че с отменената от наказателното постановление част ЕТ "И. Мирчев" на основание чл. 124 а от ЗАДС е бил лишен от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението за срок от един месец. Съобразявайки разпоредбата на чл. 124 б от ЗАДС, според която при налагане на административно наказание по чл. 124 а, се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок от 2 до 6 месеца, административният съд е приел, че принудителната административна мярка по ал. 1 се прилагала с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице, като заповедта подлежала на предварително изпълнение, освен ако съдът е разпоредил друго. Съдът, от данните по делото, е установил, че е била издадена Заповед № РД15-251/27.03.2017 г. за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект", с която на лицето е предоставена възможност да има достъп до обекта, ако заплати имуществената санкция, наложена с наказателното постановление. Установено било, че процесният депозит от 2000, 00 лева е бил внесен от лицето с вписано като основание издадените Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г. на началника на Митница - Пловдив и Заповед № РД15-251/27.03.2017 г. за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект", като след отмяната на наказателното постановление по съдебен ред за лицето е възникнало правото да иска възстановяване на сумата, което възстановяване било сторено от началника на Митница Пловдив. Административният съд е счел, че извършените действия от страна на администрацията на Митница - Пловдив по задържане на депозита от 2000, 00 лева, от внасянето му по сметка на Митница - Пловдив до момента на отмяна на НП, не били незаконосъобразни, тъй като основание за валидно наказателно постановление и издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка била именно внесената от ЕТ имуществената санкция, като сумата от 2000, 00 лева била възстановена веднага след отмяната на НП. В допълнение съдът е отбелязал и че с изпълнението на предоставената на търговеца възможност да внесе имуществената санкция, се прекратявало и лишаването от право да се упражнява търговска дейност, респективно - запечатването на търговския обект. В заключение съдът е счел, че по отношение на претенцията на ЕТ "И. Мирчев" за присъждане на обезщетение в размер на 194, 28 лева, представляващо лихвата върху депозита от 2000, 00 лева за периода от датата на превеждане на тази сума до датата на връщането й на 20.03.2018 г., не била налице първата предпоставка, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията на Митница - Пловдив, които да са незаконосъобразни и да са причинили имуществени вреди. Приел е и че твърдяната имуществена вреда от задържането на сумата от 2000, 00 лева от Митница - Пловдив, върху която се претендирал като вреда размерът на законна лихва за периода на задържане, не била пряка и непосредствена последица от отменената част на наказателно постановление или от друго незаконосъобразно действие или бездействие, като съответно не била налице и причинно-следствена връзка между отмененото НП и твърдяната вреда. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, съдът е приел, че ответникът по делото следвало да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на делото в общ размер от 360, 00 лева, от които 10 лева за държавна такса и 350, 00 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие, заплатено в брой. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение в обжалваната му осъдителна част като валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, в резултат на което правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г., издадено от началник на Митница – Пловдив. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 636 от 15.12.2017 г., постановено по адм. дело № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е било оставено в сила Решение № 136 от 28.09.2017 г., постановено по адм. дело № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г., издадено от началник на Митница – Пловдив, в частта му, с която на ЕТ "И. Мирчев" е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева и същият е бил лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец. По делото са представени доказателства за надлежно ангажиране на адвокатска защита съгласно приложени договори за правна защита и съдействие от 30.08.2017 г. (л. 67 от АНД № 175/2017 г.) и от 26.10.2017 г. (л. 13 от адм. дело № 870/2017 г.), от които е видно, че уговорените размери на възнагражденията за първа и съответно - за касационна инстанция, са заплатени - изцяло и в брой – по 400, 00 лв. на инстанция, като търговецът е бил представляван от процесуален представител - адв. Аршинков. Правилен е изводът на съда, че искът за обезщетяване с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 233/27.03.2017 г., издадено от началник на Митница - Пловдив, тъй като са налице всички предпоставки за това. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая обаче са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила е вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление ЕТ "И. Мирчев" е ангажирал адвокат, на който е заплатил съответните възнаграждения в общ размер от 800, 00 лева. Въз основа на тези данни по делото, обоснован и верен е изводът на административния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че от незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Следва да се посочи във връзка с възражението на касатора, че след като ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита по този вид дела, нямало основание да се приеме, че разходите за адвокатско възнаграждение и водене на дело, представлявали пряка и непосредствена последица от дейността на административния орган, доколокото заплащането на претендираното обезщетение произтичало от договорните отношения между ищеца и процесуалния му представител, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, въпросът за наличието на пряка и непосредствена връзка между отменените наказателните постановления и съдебните разноски по тяхното оспорване, бе разрешен като се прие, че: "При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон". Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че вследствие на факта, че освен приложените два броя договора за правна помощ, не са били приложени фактура и касов бон, не се удостоверявало извършено реално плащане по договореното възнаграждение. Видно от приложените в оригинал договори за правна защита и съдействие по АНД № 175/2017 г. по описа на Районен съд – Велинград и по КАНД № 870/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в същите са посочени: предмета на всеки от договорите, конкретната сума и начина на заплащането й. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характерът на разписка. В случая, доколкото липсва задължение за плащане по банков път и доколкото фактът на заплащане на възнагражденията в брой е отразен в приложените по административно-наказателното производство дела договори за правна помощ и съдействие, то последните имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила съответното адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на ЕТ "И. Мирчев" като ответна страна по касационната жалба, за присъждане на разноски в размер на 400, 00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 13), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 400, 00 лева за процесуално представителство и изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Агенция "Митници". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,