Решение № 4156 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2018 г.

Решение № 4156 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт М. И., против Решение № 4622/09.07.2018 г., постановено по административно дело № 419/2018 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отменена негова Заповед № РА51-283/05.12.2017 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне по заявление с вх. № към САГ16-АП00-113-12/24.11.2017 г., подадено от "Агора - Ин" ЕООД на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 153 ЗУТ, в редакцията преди и след изменението им с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Сибинова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответното дружество "Агора – Ин" ЕООД се представлява от адвокат Атанасов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, съдържащи се в писмен отговор и писмена защита. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 2 347 лева за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Относимите за спора факти не са спорни, а те са: Разрешение за строеж № 195/26.10.2011 г., издадено в полза на "Агора – Ин" ЕООД за изграждане на "Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" в УПИ X, кв. 80 по плана на м. "Г. М.", район С., е загубило правното си действие след 30.11.2016 г., поради което чрез подаване на нарочно заявление от 24.11.2017 г. дружеството е поискало презаверяването му. По така подаденото заявление е постановена процесната заповед на главния архитект, с която е отказано презаверяване на разрешението за строеж с мотива, че заявлението е подадено извън срока по чл. 154, ал. 4 ЗУТ /Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г/. Спорът е правен и касае приложението на разпоредбите на чл. 153, ал. 2 - 4 ЗУТ преди и след изменението им с ДВ, бр. 13/2017 г. Съдът е отменил оспорения отказ, развивайки мотиви, които се споделят от настоящия състав. Към момента на издаване и влизане в сила на процесното разрешение за строеж, действащи са разпоредбите на чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, в редакцията им от ДВ, бр. 87/2010 г., съгласно които разрешението за строеж губи правното си действие, когато в продължение на 5 години от влизането му в сила грубият строеж не е завършен, като в тази хипотеза, каквато е настоящата, срокът в който може да бъде поискано презаверяване на разрешението е едногодишен. Тъй като посоченият едногодишен срок в случая, е започнал да тече на 01.12.2016 г., тоест преди изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 13/2017 г., то правилен е изводът на съда за това, че новоприетата норма на чл. 153, ал. 4 ЗУТ /в сила от 11.02.1017 г./, въвеждаща по-кратък срок за заявяване на презаверяването на разрешението за строеж, е неприложима. Тази разпоредба е материално-правна, на същата не е придадено обратно действие, поради което правилно е прието, че е приложима само за случаите, когато сроковете по ал. 2, са започнали да текат след влизането й в сила, какъвто процесният не е. Предвид горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че като е отменил оспорената заповед на главния архитект, ведно с последиците от това, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната по касация страна следва да се присъдят разноски, но не в претендирания размер, а в размер на 1 000 лева от платеното адвокатско възнаграждение. В тази насока, възражението на процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност се явява основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид съдържанието на представените по делото писмен отговор и защита от адвокат Атанасов, в които се споделят и повтарят правните изводи на съдебния състав на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,