Решение № 40 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5798/2007 г.

Решение № 40 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5798/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на В. Г. Т. и Е. Д. Т., чрез пълномощника им адвокат Л. Т., против въззивното решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 576/2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.06.2004 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 8871/99 г. С него касаторите са осъдени да предадат на И. П. А. и С. Д. А. владението върху 1/2 ид. ч. от 8.35 % ид. ч. от таванско помещение, представляващо обща част на етажната собственост на посочения адрес в гр. С., с площ 31 кв. м. при описаните граници и обозначено на скицата на вещото лице, и описано в нот. акт № 83/99 г. като присъединено към собственото на касаторите таванско помещение, представляващо част от мансардно жилище, с площ 44.40 кв. м., заедно с част от общия коридор с площ 4 кв. м., а на К. К. Н., М. Н. Д. и Н. Д. Н. да предадат владението върху собствените им 8.66 % ид. ч. от същото таванско помещение и е отменен издадения на касаторите нотариален акт № 83/99 г. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи. Молят то да бъде отменено и вместо това исковете бъдат отхвърлени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендират и заплащане на направените от тях съдебни разноски. Ищците не са взели становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Не е спорно по делото, че ищците и ответниците са собственици на отделни апартаменти в сградата в режим на етажна собственост в гр. С., ж. к. "З", бл. 24, вх. "А", както и че таванското помещение е преустроено от ответниците в жилищно помещение, присъединено към техния апартамент, за което са се снабдили с нотариален акт за собственост. Ищците са поддържали, че са собственици на принадлежащите им идеални части от преустроеното таванско помещение, представляващо обща част, поради което и са искали ответниците да им предадат владението. Въззивният съд приел, че по решение на О. събрание на етажните собственици спорното таванско помещение, представляващо обща част на сградата по предназначение, е преустроено в жилищно помещение. Промяната на предназначението му обаче не води до загубване правата на отделните етажни собственици в полза на извършилите преустройството, тъй като не е налице разпореждане с тях в изискуемата се по чл. 18 ЗЗД нотариална форма, каквато не представляват приложените в делото нотариално заверени декларации от етажните собственици за съгласието им за преустройството. Въззивният съд приел, че ответниците, осъществили за своя сметка и със свои средства преустройството, като са присъединили спорното помещение към своя апартамент чрез вита стълба, не са придобили право на собственост на основание чл. 94 и чл. 95 ЗС - не е налице създаване на нова вещ. Не е налице и основанието по чл. 97 ЗС, тъй като присъединяването е чрез вита стълба, премахването на която би довело до отделяне на преустроеното помещение от апартамента им без съществени повреди. Направените от въззивния съд изводи са правилни и обосновани и се споделят и от настоящия състав. По въпроса за статута на спорното помещение като обща част на сградата на етажната собственост не е имало спор по делото, независимо от данните за наличие на обособени тавански помещения за всеки от отделните апартаменти. Така или иначе, по съгласие на всички етажни собственици тази обща част на сградата, представляваща такава по предназначение, е преустроена с променено предназначение в помещение, с площ от 31 кв. м. и 4 кв. м. коридор, така както е посочено на скицата на приетата техническа експертиза. Поради това и оплакването на касаторите, че такъв обект не съществува е неоснователно, още повече, че не е спорно и обстоятелството, че самите те са осъществили преустройството и са го присъединили към собствения им апартамент посредством стълба. Съгласието на всички етажните собственици е необходимо за промяна на предназначението на общото таванско помещение, но както правилно е приел въззивният съд, то не ги е лишило от качеството им на съсобственици в преустроеното помещение, като частта на всеки от тях е в размер на притежаваните идеални части от общите части на сградата. Липсват данни да са осъществени разпоредителни действия относно тези идеални части, поради което и ищците се легитимират като собственици. В съответствие с разпоредбите на чл. 94, чл. 95 и чл. 97 ЗС са и изводите на въззивния съд, че не е налице нито преработване, нито присъединяване на чуждата вещ като част към главна вещ, тъй като е установено по делото, че това присъединяване към апартамента на касаторите е посредством вита стълба, премахването на която несъмнено ще доведе до отделяне на помещението на тавана без съществено повреждане на апартамента. Доказателства за липса на възможност за такова отделяне не са представени по делото от ответниците, носещи доказателствената тежест за това обстоятелство, от което черпят права, с оглед и посоченото в нотариалния им акт придобивно основание по чл. 97 ЗС, нещо повече - не са и поддържали такъв довод в инстанциите по същество. Оплакването в тази насока, направено в касационната жалба, е неоснователно, каквито са и останалите доводи за влагане на средства за преустройството и за възстановяване на предишното положение, както и въпроса за това защитата на правата на коя от страните е по-оправдана. В гражданския процес всяка от страните търси защита на претендираните от нея материални права и носи доказателствената тежест да установи твърденията си, поради което и изложените от касаторите съображения за житейска справедливост не могат да бъдат обсъждани при положение, че са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на предявените против тях искове. В заключение, въззивното решение е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати поддържаните в жалбата касационни основания, поради което и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав