Решение № 15216 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2012 г.

Решение № 15216 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Метан груп" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна подадена чрез адв. Гонов срещу решение № 1141/02.05.2012 г., по адм. д. № 2724/2011 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Претендират се разноски. Ответниците - началник на СГКК - Варна и Банка "ДСК" ЕАД, гр. Варна не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № КД-14-0-776/24.03.2011 г. на началник СГКК - Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна относно СОС с идентификатори 10135.1501.1069.7.6, 10135.1501.1069.7.1, 10135.1501.1069.7.2, 10135.1501.1069.7.3 и 10135.1501.1069.7.4, по заявление на "Метан груп" ООД от 13.11.2011 г. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 53, ал. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и се позовава на възражение на Банка "ДСК" ЕАД, гр. Варна като заинтересован собственик, който не е подписал Акта за непълноти и грешки. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР, съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред за установяване на грешките или непълнотите в кадастъра. Безспорно е обстоятелството, че с исканото изменение се засягат имоти, записани в кадастралния регистър на Банка "ДСК" ЕАД, гр. Варна, което дружество, освен че не е подписало Акта за непълноти и грешки, изрично е възразило срещу изменението. Това безспорно обстоятелство е индиция за спор за собственост и съставлява пречка за изменение на кадастъра, преди разрешаване на спора за материално право по исков ред. Превес на един от титулите за собственост не може да се придава нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство по обжалване на административния акт, тъй като закона е обвързал законосъобразността на отказа за изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - актът не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази хипотеза обаче в случая не е налице, поради което както правилно е приел административният съд оспореният отказ се явява законосъобразен. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение