Решение № 1392 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2009 г.

Решение № 1392 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Антонио Атанасов Антов от с. Мламолово, обл. Кюстендил, против Решение № 217 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 262/2009 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против решение № РД-12-89/08.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, във вр. с чл. 104, ал. 3 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от КСО от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е Решение № РД-12-29 от 08.04.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване - Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № 6403032840 от 17.03.2009 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на Антонио Атанасов Антов от с. Мламолово, обл. Кюстендил, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж с продължителност 10 години при условията на чл. 104, ал. 3. С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО. При изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК за проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 Кюстендилският административен съд е констатирал, че не е изпълнено условието за прекратяване на трудовия договор на лицето, работещо при условията на чл. 104, ал. 3, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ). Позовал се е на представената заповед № 11/05.03.2009 г., с която работодателят "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД е прекратил трудовото правоотношение с жалбоподателя Антов, считано от 01.03.2009 г., на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда - по взаимно съгласие. Съгласно материалноправната разпоредба на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО (изм., ДВ, бр. 33 от 2008 г.) до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3, бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, могат да се пенсионират не по-рано от навършване на 45-годишна възраст, ако отговарят на условията по ал. 2. Текстът на разпоредбата е точен и ясен, с оглед на което касационният довод за извършено превратно и противоречиво тълкуване е неоснователен. Правото на пенсиониране на посоченото основание възниква само за лицата, работещи при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, чиито трудови договори са прекратени на основание на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. Създаден е специален благоприятен режим за пенсиониране в защита на работещите при условията на чл. 104, ал. 3 лица, които са освободени от работа поради ликвидация или съкращаване на щата. По делото е установено, че касаторът Антов е работил във "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД на длъжност "минен спасител", която следва да се счита за изпълнявана при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, но трудовият му договор не е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 или 2 от Кодекса на труда, а на основание чл. 325, т. 1 от КТ. При това фактическо положение лицето не е сред субектите на правото по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО и наличието на останалите предпоставки по ал. 3 и ал. 2 е правно ирелевантно. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,