Решение № 5252 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2012 г.

Решение № 5252 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14968/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по жалбата на Иво Георгиев Кралев от гр. Пловдив против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал., и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители и протокол № 10/05.10.2012 г., изготвен от комисията за провеждане на конкурса за частни съдебни изпълнители, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Пазарджик. В жалбата се твърди, че същата е незаконосъобразна, издадена при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 6, ал. 1 и ал. 3 и чл. 7 от АПК. Отменителните основания се обосновават с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от помощния административен орган - Комисия по чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ, които съществено се отразяват на законосъобразността на крайния акт, тъй като не подлежат на самостоятелно обжалване. Конкретните оплаквания са, че действайки при условията на обвързана компетентност, очертана в нормите на Наредба № 1/2006 г., комисията по чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ е допуснала съставяне на въпроси с повече от един верен отговор. Така освен конкретното нарушение на нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г., са нарушени и принципите на съразмерност и последователност и предвидимост. Позовава се също така на наличието на съдебно производство по оспорване законосъобразността на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1/2006 г., с който се изменя чл. 9, ал. 9 от същата и се въвежда забрана за ползване на нормативни актове и съдебна практика по време на писмения изпит. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. Андреева навежда оплакване и за нарушение на чл. 7, ал. 1 от наредба № 1/2006 г. относно формиране състава на конкурсната комисия, като твърди, че чл. от нейния състав - доц. Йордан Борисов не отговаря на изискването да е хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки към момента на провеждане на конкурса. Ответникът по жалбата - министър на правосъдието чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени доказателства, моли жалбата да се отхвърли, претендира разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Заинтересованите страни - Георги Ценов Тарльовски, Петя Любомирова Иванова, Мария Ганчева Николова-Ангелова, Георги Николов Самарджиев, Васил Костадинов Бараков, Добромир Иванов Даскалов, Георги Стоянов Захариев и Деница Йорданова Станчева оспорват жалбата като неоснователна, а първата заинтересована страна- и като недопустима, поради обстоятелството, че жалбоподателят не е допуснат до участие в устния изпит и по тази причина не участва в класирането. Претендират направените по делото разноски. Във връзка с възражението за недопустимост и оспорването по същество на подадената от Иво Георгиев Кралев жалба против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал. 1, и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, с която, след проведен конкурс, са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд-Пазарджик, въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед № ЛС-И-248 от 14.04.2006 г. на основание чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители на министъра на правосъдието е открит конкурс за заемане на вакантни места за частни съдебни изпълнители за съдебните окръзи Пазарджик, Смолян и Ловеч. На основание чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители е назначена комисия за провеждане на писмения и устния изпит и е даден срок за представяне на протокола за резултата от класирането на кандидатите (заповед № ЛС-И-388 от 12.08.2011 г., изменена със заповед № ЛС-И-552 от 20.10.2011 г. в частта относно обявените дата и място на провеждане на писмения изпит). Жалбоподателят Кралев е подал изискуемите документи за участие в конкурса и включен в окончателния списък на кандидатите, допуснати до участие, одобрен със заповед № ЛС- И-605 от 02.11.2011 г. Видно от доказателствата, той е заявил участие в конкурса само за вакантните места за частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик. Жалбоподателят се е явил на писмения изпит, на който е получил оценка добър 4.00, поради което на основание чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, не е бил допуснат до участие в устния изпит. Предвид участието на жалбоподателя Баташки в конкурса за свободните бройки в района на действие - Окръжен съд - Пазарджик за жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва заповедта на министъра на правосъдието за този този район на действие. Жалбата на Иво Кралев е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и същата е допустима за разглеждане по същество. След като обсъди основанията, посочени от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, Върховният административен съд намира подадената от Иво Георгиев Кралев против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, с която са възложени правомощия по изпълнението на частни съдебни изпълнители с район на действие - Окръжен съд - Пазарджик, за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЧСИ правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие физическо лице, което отговаря на изброените в текста изисквания, между които е и условието да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ). Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието и се провежда за определените от последния вакантни места по съдебните райони по ред, посочен в наредба, след писмено заявление на кандидатите за участие - чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ. В разглеждания случай посочените по-горе нормативни изисквания са изпълнени: конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и е проведен от назначена от последния комисия съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ по ред, определен с Наредба № 1 от 06.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители, изм., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от наредбата са проведени писмен и устен изпит, като след приключването им комисията е класирала за определените по районите места кандидатите, получили най-малко оценка "мн. добър 4,50" на писмения изпит и най-малко "мн. добър 4,50" - на устния - чл. 12, ал. 5 от наредбата. От доказателствата по делото е установено, че конкурсната комисия е извършила оценка на писмените работи съобразно дадените отговори на явилите се участници и приетите за верни отговори на теста. В чл. 10 от Наредбата са регламентирани реда и начина на оценяване на кандидатите, като съобразно чл. 10, ал. 2 от Наредбата конкурсната комисия оценява писмения изпит с оценки: слаб, среден, добър, много добър и отличен. Други норми, регламентиращи начина на оценяване на кандидатите при провеждането на конкурса, подзаконовият нормативен акт не предвижда. Следва да се има предвид обстоятелството, че възможността на даден въпрос да бъде отговорено по различен начин от приетото за вярно от конкурсната комисия, и този отговор да намери обосновка и подкрепа в правната теория или съдебната практика, не може да се приеме за нарушение на чл. 9, ал. 1, изр. второ отНаредба № 1/2006 г. Различният начин на тълкуване на законовите норми, водещ в рамките на правоприлагането до противоречива съдебна практика, е често срещано явление, за преодоляването на което е създаден механизма на тълкувателната дейност. В случая обаче, съгласно чл. 9, ал. 1 от наредбата, конкурсната комисия съставя въпросите и отговорите за писмения изпит, а въпросите могат да имат само един верен отговор. Нормативно предписано е обстоятелството, че въпросите имат само един верен отговор и действително конкурсната комисия е приела само един от предложените на участниците отговори за верен. Предварителната яснота по въпроса, че само един от отговорите е верен, като този критерий е приложен спрямо всички участници, води до извод, че не е налице нарушение на принципа на последователност е предвидимост, залегнал в чл. 13 от АПК. Неоснователно е оплакването, че забраната за ползване на нормативни актове в рамките на писмената фаза е незаконосъобразна, което според жалбоподателя води нарушение на процедурата по провеждането на конкурса. Съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1/2006 г. ползването на нормативни актове и съдебна практика по време на писмения изпит не се допуска, а неспазването на тази забрана има за последица отстраняване на участника от участие в конкурса. Нормата на чл. 9, ал. 9 от наредбата в сега действащата й редакция е влязла в сила от 15.11.2011г - ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г. и е била действащо право към момента на провеждане на писмения изпит на 3.12.2011 г. Тази именно редакция на нормата е следвало да се приложи от изпитната комисия и като е спазила забраната за допускане на нормативни актове и съдебна практика за ползване от участниците, помощният административен орган е провел законосъобразно процедурата на писмения изпит. По наведеното в жалбата възражение, че нормата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2006 г., изменяща чл. 9, ал. 9 и въвеждаща забраната за ползване на нормативни актове и съдебна практика при писмения изпит, е оспорена по съдебен ред, настоящият състав, след служебна справка в деловодната система на съда констатира, че с решение № 3768 от 19.03.2013 г. по адм. д. № 1828/2012 г. тази разпоредба е отменена. Решението по адм. д. № 1828/2012 г. на Върховния административен съд към този момент все още не е влязло в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. отмяната на нормативния акт действа занапред. Нормата на чл. 9, ал. 9 в редакцията й от 15.11.2011 г., ДВ бр. 90/2011 г., като норма, съдържаща в хипотезата си едно от условията за провеждане писмената фаза от конкурса, следва да се приеме като материалноправна норма по своя характер. Материалноправният й характер се извежда и от правната й характеристика на забранителна за правните субекти, обхванати от субективните й предели норма, норма ограничаваща една правна възможност, както и от обстоятелството, че нарушението й е скрепено с предвидена в нея санкция за адресатите й. Нормата има за адресат гражданите - участници в конкурса, а не административния орган и по тази причина не може да се причисли към административнопроизводствените правила, които административният орган спазва и чието нарушение от негова страна води до отмяна на административния акт. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на провеждане на писмената фаза на изпита и към момента на издаване на административния акт, забраната по чл. 9, ал. 9 от Наредба № 1/2006 г. за ползване на нормативни актове и съдебна практика е била приложимо право, поради което последващата й отмяна не води до незаконосъобразност на оспорения по съдебен ред административен акт. По възражението за нарушаване на изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г., регламентираща изискванията по отношение на членовете на конкурсната комисия, съдът съобрази следното. Конкурсната комисия е помощен орган, натоварен от чл. 7, ал. 1 от наредбата с правомощието да проведе конкурса, чрез съставяне на въпросите към участниците, фактическо организиране на конкурса и оценяване на резултатите от него. Решенията на конкурсната комисия не са индивидуални административни актове, а са част от производството по издаване на крайния акт - заповедта на министъра на правосъдието, с което се възлагат правомощия на частни съдебни изпълнители на спечелилите конкурса лица. Действията на комисията като помощен орган също са част от административнопроизводствените действия, предхождащи издаването на административния акт. Съставът на конкурсната комисия е нормативно определен, като съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата, конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от Камарата на частните съдебни изпълнители, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. Жалбоподателят твърди, че участващият като чл. на комисията доц. Йордан Борисов не отговаря на нормативното изискване да е преподавател по гражданскоправни науки, като се посочва, че същият е преподавател в Медицински университет - гр. Пловдив и в него няма катедра по гражданскоправни науки, а също така и не отговаря на изискването да е хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки. Наредба № 1/2006 г. не съдържа определение на използваното в чл. 7, ал. 1 понятие "хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки" за целите на нейното приложение. В жалбата си жалбоподателят Баташки също така не сочи какво следва да се има предвид под това понятие, т. е. на какви законови изисквания следва да отговаря определеният от министъра на правосъдието последен чл. от комисията, за да са налице нормативните изисквания по отношение на него. Нормативните административни актове, съгласно чл. 75, ал. 2 от АПК се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, следователно същите следва да са съобразени с правните норми с по-висша юридическа сила. Наредба № 1/2006 г. е издадена по време на действие на Закона за научните степени и научните звания, отменен от 25.05.2010 г., ДВ бр. 38 от 21.05.2010 г., съгласно чл. 2, ал. 1 от който научните степени са две - доктор и доктор на науките, които се дават на лица, завършили висше образование и защитили дисертационен труд. Научните звания по този закон, според чл. 9 и сл. от ЗНСНЗ /отм./ са асистент, научен сътрудник, преподавател, доцент, старши научен сътрудник - първа и втора степен и професор. Една част от тези звания, като асистент, научен сътрудник и преподавател, в зависимост от възрастта, се дават и на лица, които нямат придобита научна степен. Научното звание "доцент" обаче задължително изисква придобита научна степен. От анализа на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г., на нарушение на която жалбоподателят се позовава, във връзка с действащия към момента на приемане на тази правна норма Закон за научните степени и научните звания /отм/, може да се направи извод, че участващият в комисията чл. се изисква да има научно звание преподавател, който освен това притежава и научна степен съобразно ЗНСНЗ /отм./. От представеното по делото Свидетелство за научно звание, № 24179 от 18.04.2007 г., издадено от Висшата атестационна комисия, е видно, че последната, като орган към Министерски съвет, е дала на Йордан Борисов научно звание "доцент" по научна специалност 05.05.08. "Гражданско и семейно право", по конкурс, обявен от Медицински университет - гр. Пловдив. Материалната доказателствена сила на този свидетелстващ документ обвързва съда да приеме, че към датата на издаването му, доц. Йордан Борисов притежава научно звание "доцент", позволяващо му: 1 - да преподава - / доколкото "преподавател", съгл. ЗНСНЗ /отм./ също е научно звание, но е поставено по-ниско в йерархията на същите и за което не се изисква задължително придобита научна степен/, 2 - на щат или като хоноруван, 3 - гражданскоправни науки / тъй като научната специалност 05.05.08 попада сред тях/. Това научно звание също така доказва и обстоятелството, че носителят му има придобита научна степен, т. е. е защитил дисертационен труд, след завършено висше образование, доколкото последното обстоятелство е законово изискване за придобиване на научното звание, т. е. е хабилитирано лице. Оспорената в настоящото производство заповед на министъра на правосъдието и предхождащата го процедура на конкурс, проведена по реда на Наредба № 12/2006 г., е издадена по време на сега действащия Закон за развитието на академичния състав в Република България, ДВ бр. 38/2010 г., съгласно който научните степени са също две - доктор / образователна и научна/ и доктор на науките, а академичните длъжности са: асистент, главен асистент, доцент и професор. Съгласно § 5 от ПРЗ на ЗРАСРБ, придобитите по време на действие на ЗНСНЗ права, трудови правоотношения се запазват, запазват се и придобитите научни степени за лица, прекратили трудовите си правоотношения с висшите учебни заведения. Съгласно чл. 15 от закона, академичните длъжности се откриват към висшите учебни заведения и се заемат само по трудово правоотношение. Видно от представеното по делото удостоверение № Р-648 от 07.03.2013 г., доц. Йордан Борисов е в трудови правоотношения с Медицински университет гр. Пловдив, катедра "Управление на здравните грижи" и води лекционен курс по следните дисциплини: Въведение в правото /наказателно и гражданско/, Административно право, Трудово и осигурително право, Здравно законодателство, Гражданско и административно процесуално право, Социално и здравно законодателство, Социално право и законодателство, Здравно законодателство и медицинско право. Този официален документ установява обстоятелството, че доц. Борисов заема академична длъжност съобразно действащия закон, по трудово правоотношение, която му дава правото и задължението да бъде преподавател в рамките на придобитите и запазени при действащия закон права по научната специалност с идентификатор 05.05.08. "Гражданско и семейно право". Без значение в случая е дори какви лекционни курсове конкретно му е възложено да води в рамките на академичната автономия от университета, в който работи. Въпреки явната терминологична несъобразеност на нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2006 г. с уредбата на научните звания и академични длъжности по действащия ЗРАСРБ, а и с отменения ЗНСНЗ /отм./, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при формирането на състава на конкурсната комисия не е допуснато твърдяното в жалбата нарушение на тази подзаконова разпоредба, доколкото доц. Йордан Борисов съобразно изискванията на закона заема преподавателска академична длъжност в областта на гражданскоправните науки. Предвид изложеното, жалбата на Иво Георгиев Кралев против заповед № ЛС-И-800/02.11.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена на осн. чл. 11, ал., и ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, в частта, в която същата следва да се разгледа по същество, се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Административният акт на министъра на правосъдието е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, административният акт е съобразен с целта на закона. Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд