Решение № 12381 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2018 г.

Решение № 12381 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тeриториално поделение "Държавно горско стопанство Мъглиж", гр. Мъглиж, обл. Стара загора, против решение № 350 от 4.01.2018 г. по адм. д. № 450 по описа за 2017 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата против решение № 1040-23-28 /7.08.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 8 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и на чл. 115 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара загора е решение № 1040-23-28 от 7.08.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Стара загора и потвърдените с него задължителни предписания № ЗД-1-23-00276211 от 21.06.2017 г., дадени на Тeриториално поделение "Държавно горско стопанство Мъглиж" от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ, гр. Стара Загора, в следните части: по т. 2 - да подаде декларация обр. № 1 Данни за осигуреното лице, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., в съответната ТД на НАП с код за вид осигурен 14 – за 8 поименно изброени лица, работещи без трудово правоотношение; по т. 3 - да подаде декларация обр. № 1 Данни за осигуреното лице, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., в съответната ТД на НАП с код за вид осигурен 18 – за лице, на което му се зачита осигурителен стаж времето, през което не е работило поради признато за незаконно уволнение. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Стара загора е приел, че оспореният акт е издаден при правилно прилагане на чл. 6, ал. 11 и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства е установено, че посочването на погрешен код за лицата, подлежащи на осигуряване на повече от едно основание през 2016 г. и 2017 г., е довело до превишаване на пределния размер на осигурителния доход, съответно и до надвнасяне на осигуровки. Неподаването на декларация образец № 1 за осигурено лице, което е останало продължително време без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, е от значение за признаване на осигурителния стаж на лицето и евентуално при пенсионирането му. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение. Данните, които осигурителите и останалите задължени лица периодично представят в Националната агенция за приходите, са от значение за воденето на Персоналния регистър на осигурените лица. Подадената информация следва да отразява вярно осигурителния стаж и осигурителния доход на гражданите. Осигурителят дължи корекция и в случаите, когато невиновно е подал неточни данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Следва да бъде споделено становището на първоинстанционния административен съд, че осигурителят не може да се счита за освободен от задължението по чл. 6а от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. да подаде декларации обр. 1 с коректни данни, по съображение, че осигурените лица са съобщили неверни данни във връзка с осигуряването им. Установено е, че посочването на погрешен код за осигуряване на лицата, работещи в държавното горско стопанство без трудови правоотношения и подлежащи на осигуряване и на друго основание, е довело до месечни осигурителни доходи в размери на максималния. При определяне на поредността на доходите, получавани на различни основания, са спазени изискванията на чл. 6, ал. 11 от КСО. Не се установява твърдяното в касационната жалба нарушение от страна на НОИ на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. Декларациите по образец 1, 3 и 5 не се подават в НОИ, а в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Липсват данни за констатирани несъответствия при подаването на декларациите като основание компетентният орган да откаже приемането им. Във връзка с последния довод на касатора, че вписването на коректни данни за осигурителния доход на лицата ще е в техен ущърб, тъй като ще намали размерите на бъдещи парични обезщетения и помощи, следва да се отбележи, че осигурителният доход на лицата се определя при спазване на действащите нормативни разпоредби, а не на основание подаваните от работодателите и осигурителите данни. Неотносим към спорния предмет е доводът за нарушение на давностния срок по чл. 115, ал. 1 от КСО. С оспорения акт не е установено задължение на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски, които са погасени по давност, а задължение за подаване на коригираща декларация за осигурителния стаж и доход на лицето, останало без работа през периода м. септември 2005 г. – м. април 2008 г. поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, е в сила от 1.01.2006 г. Към м. февруари 2008 г., когато е влязло в сила съдебното решение за отмяна на уволнението, са действали Указания за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" (ДВ, бр. 8 от 2008 г.). Указано е, че код 18 се попълва за лица, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. Касационният жалбоподател в качеството му на работодател и осигурител не е подал съответната информация, поради което с издадените предписания законосъобразно е задължен да подаде коригираща декларация. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,