Решение № 2520 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2008 г.

Решение № 2520 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив е подал касационна жалба срещу решението от 30.04.2008 г. по адм. дело № 270/2007 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е била отменена издадената от него Заповед № ВД-Ю-03-7971/29.12.2006 г., потвърдена със Заповед № РДП-СП-2-54/22.01.2007 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - област Пловдив, и преписката е била върната на административна орган за ново произнасяне по подадената от Владимир Христов Стойков молба № ВД-Ю-03-7971/21.12.2006 г. за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Направено е оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Владимир Стойков Христов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Окръжният съд е установил, че с експертно Решение № 01692/062/ 4.05.2005 г. на Националната експертна лекарска комисия на Владимир Стойков Христов била определена 50% трайно намалена работоспособност. Въз основа на подадената от Владимир Христов молба от 27.10.2006 г., комисия, утвърдена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, изготвила социална оценка, с която констатирала, че лицето има потребност от интеграционна добавка, включваща средства за транспортни услуги, балнеолечение и рехабилитационни услуги веднъж в годината. Владимир Христов провел балнеолечение в Балнеохотел "Роза" - град Стрелча за времето от 4.12.2006 г. до 13.12.2006 г. На 21.12.2006 г. Христов подал молба - декларация за отпускане за отпускане на добавка за социална интеграция, към която приложил фактура за извършеното балнеолечение на стойност 210,20 лева, издадена на 4.12.2006 г. Със Заповед № ВД-Ю-03-7971/29.12.2006 г. директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив отказал изплащането на добавката, позовавайки се на чл. 42г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (нов - ДВ, бр. 97 от 2006 г.), съгласно който право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от закона имат лица с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност. Със Заповед № РДП-СП-02-54/ 22.01.2007 г. директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - област Пловдив потвърдил направения отказ. Съдът приел, че отказът е незаконосъобразен. Изложени били съображения, че правото на добавка на жалбоподателя следвало да се подложи на преценка към момента на извършване на разходите за балнеолечение и рехабилитация - 4.12.2006 г. Към този момент действала разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (редакция ДВ, бр. 81 от 2004 г.) във връзка с чл. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на закона, съгласно която право на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги имат лицата с трайни увреждания, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 и над 50 на сто. Новата материалноправна норма на чл. 42 г, ал. 1 от Закона за интеграция на лица с увреждания, която ограничава кръга на лицата с право на такава добавка до получилите трайни увреждания над 90% намалена работоспособност нямала обратно действие и не можела да преурежда възникнали преди влизането й в сила правоотношения. Поради това окръжният съд отменил заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив и върнал преписката за ново разглеждане. Решението съответства на материалния закон. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида на увреждането, степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи. С оглед на тази характеристика следва да се направи извод, че правото на добавка за социална интеграция на правоимащи лица се свързва с момента, в който лицата правят допълнителни разходи с предвиденото от закона предназначение. Както е посочил окръжният съд, Владимир Христов е направил разходи за балнеолечение на 04.12.2006 г. или при действието на чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (редакция, ДВ, бр. 81 от 2004 г.) във връзка с чл. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби. Юридическият факт, който обуславя възникването на правото, е осъществен преди влизането в сила на новите правила, считано от 5.12.2006 г., поради което те не намират приложение. С постъпването на искане за отпускане на добавка се упражнява вече възникнало право, поради което то не може да бъде признато съобразно условията на нормативния акт, действащ към датата на подаване на молбата. Поради това касационната инстанция приема, че окръжният съд е приложил точно материалния закон. Решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт и изпращането на преписката за ново разглеждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд