Решение № 218 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 486/2015 г.

Решение № 218 от 22.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 486/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 2794/13 г. Районният съд-гр. Русе осъдил подсъдимия В. И. П. на основание чл. 206, ал. 3, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като го оправдал за част от първоначалното обвинение - за разликата от 113 258 лева до 120 000 лева. По внохд № 5/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр. Русе отменил изцяло посочената присъда на РРС и вместо нея на 29.01.2015 г. постановил нова присъда под № 7, с която оправдал подсъдимия П. по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК. Срещу новата присъда на РОС е постъпил касационен протест, с която е заявено наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска връщане на делото за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. След запознаване с мотивите на въззивния съдебен акт прокурорът е депозирал допълнителни съображения към протеста. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му - адв. В. не намира основания за отмяна на новата присъда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът е неоснователен. Не се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, нито пък се оспорват фактите, приети за установени от въззивния съд. Недоволство е заявено само от приложението на закона, като с протеста се претендира, извършеното от подсъдимия да е съставомерно по предявеното му обвинение по чл. 206 НК. Прокурорът поддържа, че като не е могъл да изпълни в цялост поетите по договора задължения, подсъдимият е бил длъжен, при поискването от страна на св. М., да върне инкриминираната с присъдата на РРС сума пари. Поддържаното с протеста, че парите са "били собственост на св. М. ..." не държи сметка за изменението на обвинението, направено по реда на чл. 287 НПК (л. 114 от нохд), надлежно прието от съда по същество, а именно, че присвоените пари са на [фирма]. Съображенията на РОС, предопределили друг изход на делото, намерил израз в новата присъда, са пренебрегнати от прокурора, тъй като срещу тях, в детайлността им, не се възразява. ВКС не може да си позволи подобен подход към дейността на проверявания съд, да игнорира дейността му по оценката на фактите на плоскостта на приложението на закона. Изложените в мотивите на новата присъда съображения (л. 40-41), изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС, като не е необходимо преповтарянето им тук. Безспорно е: че парите са се намирали във фактическата власт на подсъдимия на валидно правно основание - преведени му по силата на договорни отношения между [фирма] и [фирма], без да е налице каквато и да е заблуда у страните; че същите пари са преведени не за пазене и управление, а за разпореждане с тях, каквото частично е направено. Що се отнася до отказа да бъдат върнати парите в установения по делото размер, в момента, в който са поискани от единия от съдружниците в ООД, то той - отказът, поначало трябва да е противозаконен, а това в настоящото производство не е установено, не се и твърди в необходимата конкретност. Друг е въпросът, че противозаконността на отказа не произтича непременно от невъзможността за цялостно изпълнение на поетите договорни задължения, но безспорно може да произтича от обективирана от дееца присвоителна дейност, каквато обаче РОС не е установил. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение